Анархизмът трябва да е синоним на анархията, но не е. Анархизмът е станал неизменна доктрина на революцията, поставена с езика на мислителите от XVIII и XIX век.
Той вече не е идея, а нещо, в което да се вярва. Анархизмът се е превърнал просто в една програма, социална система, а не преживяване или нов начин на живот. Да се каже, че анархистите се записват за анархизъм, е все е едно да се каже, че пианистите се записват за пианизъм.
Няма Анархизъм – но има анархия, или по-скоро има анархии.
От както съществува властта, духът на анархията също е с нас. Робите и диваците, които са се били с римляните за свободата си и са живели в равенство и братство; майките, които са отгледали дъщерите си така, че да обичат своите тела, напук на всичките реклами с анорексични манекенки, ренегатите, които са боядисали лицата си и са изхвърляли чай в Бостънското пристанище, както и всички други, които са поели нещата в свои ръце: те са били анархисти, без значение дали са се наричали рантери, квакери, комунари, синдикалисти, Food Not Bombs. Днес има много анархисти, както има и много ученици бягащи от часове; хитри родители, които мамят с данъците и сметките; жени, учещи се да поправят велосипеди; любовници, желаещи да разчупят установените норми и правила. За да бъдат анархисти не е нужно да гласуват за “анархистка” партия: анархията е начин на съществуване, начин да отвърнеш на заобикалящите те условията и да се свържеш с други, клас на човешко поведение… а не “работническата” класа!
Забравете за историята на анархизма като идея – забравете брадатите чичковци, които са написали анархистките теории. Не отричаме техния труд и борбата, която са водили, даже им се възхищаваме. Но едно е да създадеш език, за да опишеш нещо, а съвсем различно е да го изживееш. Не става въпрос за теории или формули, за герои или биографии – става въпрос за вашия живот. Анархията е нещото от значение, навсякъде където се появява, а не настолния анархизъм, който е едно специализирано учение за свободата! Съществуват самозвани анархисти, които през целия си живот не са изпитвали и ден, изпълнен с анархия – за това трябва да знаем, до колко да им се доверяваме по този въпрос!
И така, как действа анархистката утопия?
Това не е утопична визия, нито програма или идеал, на които да служим; това е просто начин да действаме, подход към взаимоотношенията, начин да решаваме проблемите тук и сега. Да си анархист не означава, че трябва да вярваш в анархията, а просто да осъзнаеш, че нещата зависят от нас самите и никой или нищо няма да ги свърши вместо нас: да приемем без значение дали ни харесва или не, че нашите животи са в нашите ръце.
