Изминали сме дълъг път. Изговорени са много приказки дали е по-добре да се изправим срещу разрушителя на Земята или да задоволим нашите желания тук и сега. Да се бием за революцията или да избягаме. Да унищожим хидрата или да отсечем само една от нейните глави. Да сломим чудовището или да създадем наш собствен свят в търбуха на звяра. Да живеем за мига или да се борим за утрешния ден. Да се бунтуваме или да се забавляваме.
За да променим нашия свят, ние трябва да променим себе си. За да променим себе си, трябва да променим света. Дихотомното мислене е цивилизовано и пагубно, затова трябва да осъзнаем и разберем нуждата от баланс. Борим ли се срещу йерархията или същевременно я налагаме сами? Говорим ли срещу расизма и другите дискриминации, като същевременно ги поддържаме чрез собствените си действия? Обичаме ли Земята, докато в същото време я потъпкваме?
Да подивеем (да се освободим от наложеното робство), означава да се съпротивляваме срещу силите на господство в най-критичния момент на контрол: този върху нашата същинска природа. Може ли господарят да пороби тези, които няма да бъдат роби? Да се съпротивляваме означава да отблъснем силите на потисничество и контрол, използвайки отново необузданата ни и дива природа, както и защитавайки себе си и животите на онези, с които сме свързани. Да се съпротивляваме означава да подивеем, а да подивеем означава да се съпротивляваме. Това е един процес на борба срещу цивилизацията, докато същевременно преследваме дивите си мечти.
Прякото действие носи резултати
Анархистите като цяло подкрепят преките действия пред посредническите и символични форми на съпротива. Различни методи и подходи, включващи културна подривна дейност, саботажи, въстания, политическо насилие и др. са били и остават неизменна част от анархисткия арсенал за атака. Нито една тактика не би била достатъчно ефективна за значителна промяна на сегашния съществуващ ред, но тези методи, комбинирани с открита и нарастваща социална критика, са от изключително значение. Подриването на системата може да се прояви като съвсем незначително, до изключително силно и драматично. Саботажът винаги е бил жизненоважна част от анархистките дейности, било то под формата на спонтанен вандализъм (обществено открит или тайно през нощта) или чрез нелегални действия на ъндърграунд групировки. Напоследък групи като Фронта за освобождение на Земята (ELF) и Фронта за освобождение на животните (ALF) [групи за пряко действие, съставени от независими и автономни клетки, които вземат под прицел тези, които печелят за сметка на разрушението на природата и експлоатацията на животните] започнаха да нанасят множество финансови щети на стойност от милиони долари, разрушавайки корпоративни офиси, сгради, лаборатории и друго капиталистическо имущество. Тези групи имат за цел да защитават живота на Земята и да нанасят финансови щети на експлоататорите, използвайки ненасилие и непричинявайки каквото и да е насилие над човешки или нечовешки същества, но поради най-често използваните им средства – палежите на имущество – те са набедени за терористични организации. САЩ и другите империалистически страни започнаха масови арести и съдебни процеси за тероризъм срещу хора от тези групи. Въпреки това бунтовническите дейности са от изключително значение. Те биха могли да нарушат общественото спокойствие, което ща накара хората спонтанно да освободят своя гняв и най-вероятно да го използват за революционна промяна. Протестите в Сиатъл през 1999, в Прага през 2000, в Генуа през 2001 и на много други места, са нагледен пример за искрата от въстаническата дейност, която въпреки ограничените си размери, може да се разглежда като опит да се поеме по бунтовническия път и качествено да скъсаме връзките с реформистите и цялата система на потисничество.
Революция срещу реформа
Като анархисти, ние изцяло се противопоставяме на правителствата, а по същия начин и на всякакъв вид сътрудничество и посредничество с държавата (както и други йерархични и потиснически институции). Тази позиция обуславя известна последователност или стратегическа насока, която исторически да се отнася към революцията. Колкото и да е изкривено, разводнено, както и свързвано с най-различни идеологии и програми, това понятие все още има значение за анархистите. Под революция разбираме нарастващата борба за промяна на социалния и политически пейзаж по един фундаментален начин; за нас, анархистите, това е цялостното преустройване на обществото. Думата “революция” е зависима от ъгъла, от който се разглежда, така както и термина “революционна дейност”. И отново, за анархистите, това е дейност, която се стреми да унищожи напълно властта. Реформата от друга страна обхваща дейности и стратегии, имащи за цел само леко да коригират, променят или селективно да поддържат елементите на настоящата система, като се използват методите и средствата на самата система. Целите и методите на революцията не могат да се диктуват, нито да се изпълняват от системата срещу която са насочени. За анархистите революцията и реформата са две несъвместими неща.
Освобождение срещу организация
Ние сме същества, които се стремят към дълбока и цялостна промяна на цивилизования ред – анархисти, желаещи неограничена свобода. Ние се борим за пълно освобождение, за децентрализирана и непосредствена връзка със заобикалящия ни свят, с нашите любими и близки. Организационните модели единствено ни натоварват допълнително със същата бюрокрация, контрол и отчуждение, което получаваме от сегашно устроената система. Дори и когато се случи да е добронамерен, организационният модел произлиза от наставническо и недоверчиво съзнание, което изглежда противоречиво с анархията. Истински близките връзки произлизат от дълбокото разбиране на индивидите един с друг, чрез лични взаимоотношения, основани на нуждите на всекидневния живот, а не чрез взаимоотношения, базирани на организации, идеологии или абстрактни идеи. Типично за организационния модел е, че той потиска индивидуалните нужди и желания за “доброто на колектива”. Почвайки от партиите, платформите, федерациите и така нататък се забелязва, че колкото размера на проектите нараства, толкова значението и връзката им с живота на отделния индивид намалява. Организациите са средства за стабилизиране на креативността, контролиране на разногласията и намаляване на “контра-революционните” елементи. Те поставят количеството пред качеството, както и предлагат малко възможности за независими мисли, идеи и дейности. Неформалните афинитетни сдружения имат склонност да минимизират отчуждаването от решенията и процесите, както и да намалят посредничеството между нашите желания и действия. Взаимоотношенията в групите по афинитет са най-добри, защото са вътрешно свързани и временни, а не фиксирани и постоянни.
Саботаж
Невероятно е, че толкова много анархисти позволяват да бъдат въвлечени в изсмукващи енергията, реторични дебати с либерали, които се опитват да обърнат стратегическите въпроси в моралистки и да представят разрушаването на корпоративно имущество и икономическия саботаж като “насилие”, като по този начин да контролират гнева на тези, които ясно са разпознали потисниците си и въстават срещу тяхното управление. Почитта към имуществото е преданост към капитализма и към ценностите на системата, която някои от нас сериозно са решили да унищожат, а не да реформират. Знаем, че нашите врагове боготворят имуществото си и че източника на тяхната сила (в света, които те са създали) е собствеността и богатствата, които са откраднали, а ние не изпитваме и капка уважение към нещата, чрез които системата се опитва да ни потиска. Ако наистина се опитваме да се отскубнем от веригите, с които сме вързани в това общество, ако сме готови да се изправим срещу потисниците си, докато все още има време, то тогава трябва да ги нападаме така, че да ги заболи – но това няма да стане чрез гласуване и мирни бдения. Нашият враг – индустриалната капиталистическа мега машина – трябва да се отслаби преди да може да се унищожи напълно, а това може много ефективно да се постигне чрез безмилостни атаки и осакатяващи удари право в ключовите и жизненоважни за системата места. Движения като ELF и ALF са доказали, че икономическия саботаж е много ефективен в опитите да изкарат определени компании и индустрии вън от бизнеса. Нашата задача сега е да изкараме цялата система вън от бизнеса.
Насилие
Докато повечето от нас се стремят към мирно и хармонично съществуване, от изключително значение е да разпознаем контекста на света, в който живеем. По-голямата част от хората на планетата живеят в глад и мизерия, не защото не са станали “цивилизовани” или “модернизирани”, а защото са зависими от силите на тъй наречения “Първи свят”, който ги принуждава да бъдат работна сила и дъмпингова земя за него. А другите, които живеят в “Първия свят”, също изпитват известни проблеми от това. Много от тях са подложени на изключително отчуждение, физическо израждане, психическо разстройство и духовна празнота. Няма спор, че всички ние сме се запътили с адска скорост по еднопосочната пътека, водеща ни към сигурна гибел. Излишно е да се казва, че в момента се намираме на ръба на тотална катастрофа. Имайки това предвид, за нас е важно да поемем отговорност за ситуацията и да действаме сега… защото времето изтича!
За революционните анархисти е присъща идеята за бунта, както и насърчаването на борбата за пълно освобождение. Това може да приеме много форми, но реформирането на потисническата система не може да се смята за революционно дело. Въпреки че повечето от действията на анархистите биха се смятали за ненасилствени, не съществуват ограничения за формата на нашата съпротива. Като анархисти ние трябва категорично да отхвърлим всички ограничения, опитващи се да контролират начина на съпротива. Физическите взаимодействия с властта трябва да минат отвъд пасивните и символични акции. В действителност много анархисти приемат революционното насилие като необходима и естествена реакция срещу потисничеството. Ако се вгледаме в естествения свят ще видим, че самозащитата е инстинктивна. Това не може да се отхвърли от хипотетични идеали. Важно е да се оспорят идеологическите ограничения, произхождащи от места с изключителна привилегия. Повечето хора по света нямат възможността да решат,какъв трябва да е “най-правилния” отговор срещу потисничеството, а често залогът е живот или смърт. Не става въпрос за индивидуално отразяване или идеологическо усъвършенстване; става въпрос за това дали ще направиш нещо или ще умреш. Не искаме да кажем, че всеки се нуждае от войнствена съпротива, а по-скоро да кажем, че тя съществува, че е оправдана в много случаи и че не трябва непременно да се осъжда. Революционното насилие в най-различните си форми е необходим отговор срещу институционализираното насилие на системата, а също и необходимост за продължаването на живота на Земята. Да, ние трябва да излекуваме раните, причинени от смъртоносния поход на цивилизацията, но лечебния процес може да продължи само когато сме способни да спрем нанасянето на тези рани от потисниците.
Както Франц Фанън казва, съществува един вид катарзис и задълбочаване на взаимната връзка в актовете на въстание и физическото премахване на нечий потисник. Въпреки че някои не могат или отказват да видят, че сме се изправили пред смъртта, тя е там и ние трябва да и отговорим в акт на самозащита и на освобождение.
