Кратко интервю с френското хип-хоп трио Collectif Mary Read от 2008. Collectif Mary Read са Calavera, Nergal и Mina. На 17.04.2008 г. триото направи концерт в Инфоцентър Екотопия в Разград.
Коя е Мери Рийд?
Calavera: Мери Рийд е била една от първите жени-пирати, заедно с Ан Бони, в началото на XVIII век. Първо, тя се е обличала като мъж, за да се качи на кораб в британския флот, но когато корабът, на който тя е била е бил нападнат от пирати, тя се присъединява към екипажа на Джак Ракъм… чийто флаг/веселия роджър, този с черепа и костите е най-известният символ на пиратството изобщо.
Смятате ли, че хип-хоп културата е политическо движение?
Calavera: Повече от политическо движение, според мен може да се гледа на хип-хопа и като на социално движение, което обаче се крепи на музикални взаимоотношения и „артистични“ начини на изразяване. Фактът, че хип-хопът е част от голямата капиталистическа индустрия обаче го прави и част от империалистическата десница. Има различни видове хип-хоп… не бива да се правят големи генерализации.
[bandcamp width=100% height=120 album=1458143713 size=large bgcol=ffffff linkcol=de270f tracklist=false artwork=small]
Изглежда френския рап като цяло е доста политизиран и поне от това, което съм слушал, има много рапъри, които участват в социалните борби (най-малкото бунтовете в предградията), така ли е?
Calavera: Властта във Франция обвинява рапърите заради техните послания против национализма, полицията, репресиите срещу имигранти и като цяло срещу целия расизъм от страна на фреснката държава… хората от предградията използват доста груб език, също така прибягват и до насилие… това е начинът за тях… за властта това е атака срещу държавата… илюстрацията на всичко това са горящите коли!!! Но не мога да говоря конкретно за участието на рапъри в тези бунтове. Очевидно е обаче, че участниците в бунтовете са главно бедни младежи и деца…
Хип-хоп пазарът във Франция изглежда е най-големият в Европа и втори в света (след Щатите). Значи ли това, че системата абсорбира/асимилира хип-хоп културата във Франция?
Calavera: Хип-хопът е най-популярната музика, която съществува във Франция днес. Всички младежи от всички социални прослойки слушат рап. Това е мейнстрийм култура от няколко години, но все още е стигматизирана от държавата. Много рапъри имат проблеми с правосъдието, заради техните текстове или идеи, такива са La Rumeur, Monsieur R, Sniper…. Фашистите забраняват концерти в някои градове, като Ница…
От друга страна, хип-хоп танците са асимилирани от танцувалните школи, можем да ги видим и постоянно по телевизията… графити/таг изглежда все още е най-ъндърграунд от хип-хоп дисциплините, но въпреки това вече има и легални арт изложби с графити, фестове и т.н…. Диджеите в клубовете лесно могат да направят пари. Всичко в хип-хопа днес е въпрос на пари, но някои хора в хип-хоп културата все още са верни на корените си или участват активно в социалните борби, правейки нещата по различен начин и имащи политически идеи в главата си.
А какво ще кажете за ъндърграунда? Изглежда има сериозни различия между мейнстрийм и ъндърграунд хип-хопа? Можете ли да ни препоръчате добър ъндърграунд рап от Франция?
Calavera: Да, има огромна разлика. Хип-хоп сцената, която искаме да развием с останалите банди и крюта във Франция днес е да правим нещата DIY и представим истинска алтернатива… ние постоянно разширяваме връзките си с пънк сцената и анархисткото движение, които подкрепяме…
Мейнстрийм сцената е наистина голяма и много хора, дори и да са били ъндърграунд в началото, се продават заради парите…
Отидете на тези сайтове, ако искате да чуете някои добри неща:www.bboykonsian.com (за френски неща), www.entartetekunst.info (за анархистки хип-хоп от Щатите), www.masquepalabras.org (за много неща!!), и потърсете La K-bine, Singe Des Rues, Insolite, Da’pro, La Gale, L’Oiseau Mort, Skyzominus…
Каква е ролята на жените във френския рап?
Calavera: Няма много жени в сцената, но участието им се разраства… има добри неща в Швейцария, като Arapiata от Базел или La Gale от Лозана… Със сигурност знаете Keny Arkana заради политическите текстове и участието ѝ в подкрепа на скуоти и автономни проекти… също така може да споменем и Diam, но тук вече говорим за ултра-мейнстрийм гледна точка…!
Във вашите и в текстовете на други ъндърграунд рапъри от Франция виждаме, че има доста тъга и негативизъм, тъгата и самотата ли са типичните чувства във Франция? Хе,хе.
Calavera: Не знам… Според мен е така навсякъде, не е ли? Folie à Trois не са много весели… Надявам се всеки знае какво е да си тъжен… винаги е добре да си изпитвал различните чувства и емоции… според мен е добре рапърите да описват и изразяват своите лични чувства и емоции по поетичен начин.
[bandcamp width=100% height=120 album=3347686845 size=large bgcol=ffffff linkcol=de270f tracklist=false artwork=small]
Вие правите вашите концерти заедно с пънк групи, каква е реакцията на пънковете, когато ви видят да пеете заедно с кръст-пънк банди?
Nergal: Обикновено тези пънкове харесват нашата музика. Мисля, че е ок за тях, защото те разбират, че ние сме част от същата сцена и имаме същите идеи, просто формата на музиката е различна, посланието ни е същото. Ние сме просто трима кръст-пънкове, които правят хип-хоп!!!! Хе, хе.
