Съществуват множество различни дефиниции за понятието анархия. Дори и самите анархисти имат донякъде различни разбирания за анархията и съответно са се обособили различни течения, като анархо-синдикализъм, еко-анархизъм, анархо-примитивизъм и тн. Хората трябва сами да достигнат до своите убеждения и да разберат в какво наистина вярват. Важното в случая е да бъдем толерантни към разбиранията и убежденията на другите хора, стига те да не са агресивно настроени към нас и към другите около нас. В този текст ще дам едно кратко определение за анархията, което не е особено добре формулирано, но основната идея е ясна.
Анархия: това е система, при която най-различни хора, с различни разбирания и убеждения, биха могли да живеят заедно (или отделно), създавайки своя собствена среда или присъединявайки се към вече съществуваща такава, или пък биха могли да живеят сами като отшелници, без да бъдат обезпокоявани от другите, които не харесват такъв начин на живот. Това е система, където хората не се опитват постоянно да натрапят своите убеждения на другите, където различните разбирания и вярвания се уважават, стига те да не пречат и да не нараняват другите, където хората не биват нарочвани в черния списък, не биват преследвани, не биват измъчвани и убивани, само защото не желаят да живеят в общество, в което другите смятат, че трябва да се живее. Това е място, където хората могат свободно да изразят себе си и да правят своите си неща, без да бъдат спирани и възпрепятствани от другите, които мислят, че нещата трябва да станат по техния начин. Това е място, където хората могат да бъдат лидери, последователи или нито едно от двете, в зависимост от своите собствени решения. Това е система, в която на хората не се поставят етикети като социалисти, капиталисти, комунисти, либерали и тн., а всички са просто хора и всеки човек може да бъде себе си.
В заглавието е използван терминът духовна анархия, защото за мен анархията е много повече от чисто политически убеждения; към нея причислявам и моите религиозни и морални разбирания. Все още се боря с някои от тях, но главно моята вяра е в индивидуалността на хората. В днешно време (а и в миналото) да си различен е грешно и дори лошо. Непрестанно сме заливани от пропаганда, целяща да ни уеднакви и да ни превърне в армия от идентични клонинги – да изглеждаме еднакво, да носим едни и същи дрехи, да ядем една и съща храна, да имаме едни и същи разбирания и морални ценности, да вярваме в един и същ бог и т.н. Аз бих казал – бъдете себе си! Открийте сами вашите богове, носете това, което ви харесва, разберете в какво наистина вярвате, а не в какво се опитват да ви накарат да повярвате!
Защо ние – хората се нуждаем от малцина властни богаташи, които да ни казват кое е правилно и кое е грешно, къде да харчим парите си, къде и с кого да спим, какво да ядем и пием? Нима повечето хора не знаят инстинктивно кое е правилно и кое грешно, кое е добро и кое е лошо? Хората ще кажат, че “ако нямаше държави и закони, всички щяха да крадат и убиват”. Запитайте се, ако от утре няма повече закони, вие бихте ли станали убиец или крадец? Не? Е, най-вероятно и другите хора не биха станали. Хората, които убиват и крадат, вършат тези неща без да им пука от законите. Нека вместо това се насочим към корена на проблема и отървем от причините, поради които се извършват такива неща. Хората са достатъчно интелигентни, за да вземат сами своите решения. Нека не бъдем овце!
