Влюбването е основен акт на революцията, на съпротивата срещу днешния досаден, обществено ограничителен, културно свиващ се, безсмислен свят. Любовта преобразява света. Ако в миналото влюбеният е чувствал скука, сега той изпитва страст. Ако преди е била самодоволна, сега тя е въодушевена и подтиквана към героични действия. Светът, който някога е изглеждал празен и отегчителен, става смислен, пълен с рискове и възнаграждения, с величие и опасност. Животът на влюбения е дар, приключение с възможно най-висок залог. Всеки момент е паметен, сърцераздирателен в мимолетната си красота.
Човек, който някога се е чувствала объркана, неориентирана и отчуждена, щом се влюби, знае какво точно желае. Изведнъж тя открива смисъл в своето съществуване; изведнъж то става ценно, величествено и благородно. Любовта дори представлява заплаха за нашето общество. Хората от буржоазията се страхуват и игнорират страстната любов, защото представлява голяма опасност за устойчивостта и претенциите им. Любовта не допуска лъжи и заблуди, нито дори учтиви полуистини, любовта представя всички чисти емоции и разкрива тайни, които опитомените мъже и жени не могат да приемат и понесат. Не можеш да лъжеш със своите емоционални и сексуални реакции; ситуации или идеи ще те развълнуват или ще те отвратят, харесва ли ти или не, без значение дали е учтиво или не, без значение дали е препоръчително или не.
Човек не може едновременно да е влюбен и да е (ужасно) отговорен, и (ужасно) почтен член на днешното общество. Любовта позволява на индивидите да се свързват по един смислен начин – подтиква ги да напуснат черупките си, за да рискуват да са честни и спонтанни заедно, както и да се опознаят по-добре един друг. Така любовта позволява хората да се грижат искрено един за друг. Но и същевременно с това отскубва влюбения от установения ред, запраща я на милиони километри от човешкото стадо, карайки я да живее в един свят, коренно различен от този на другите. В този смисъл любовта е разрушителна, защото е заплаха за установения ред в модерния ни живот. Скучните ритуали на дългия работен ден (или прекаран в училище) и социализираните етикети вече не означават нищо за човека, който се е влюбил. Сега той се ръководи от по-важни сили, а не от чистата инерция и уважението към традициите. Маркетинговите стратегии, които зависят от апатията и несигурността, нямат ефект върху влюбения. Забавленията, предназначени за пасивна консумация, не могат вече да го заинтригуват.
Няма място за страстния, романтичен любовник в днешният забързан свят. Това е така, защото тя може да реши, че повече си струва да отиде на стоп до Аляска или да наблюдава облаците в парка със своя любим, отколкото, например да продава недвижимо имущество. И ако наистина има куража и би предпочел да направи това, отколкото после да бъде измъчван от незадоволените си копнежи. Тя знае, че правенето на любов под звездите би направило нощта много по-паметна и запомняща се, от гледането на телевизия.
Любовта е заплаха за днешната икономика, зависеща от консумацията на безполезни продукти и от труда, който тази консумация изисква, за да увековечи сама себе си. Любовта представлява и заплаха за политическата система, защото е трудно да убедиш някого, който изживява личните си връзки, да се бие и умре за такава абстракция, институционализирано насилие като държавата; всъщност дори е трудно, да го убедиш, да си плаща данъците. Любовта е и заплаха за всякакъв вид култури, защото истински влюбените не биха се спрели пред каквито и да е традиции и обичаи. Така че любовта наистина е голяма заплаха за нашето общество.
Какво би станало, ако всеки решаваше сама за себе си, кое е добро и лошо, без да я е грижа за общоприетите норми и правила за поведение? Ако всеки правеше това, което тя иска, изправяйки се срещу последствията? Ами ако всеки се страхуваше от липсата на любов, повече отколкото от поемането на рискове? Ами ако всеки остави настрана своите отговорности и дръзне да преследва най-дивите си мечти, да вдигне летвата високо и да живее всеки ден така, сякаш е последен? Помисли си само какво място би бил света! Определено би било доста по-различно място, отколкото е сега. Няма съмнение, че обикновените хора са пазители и жертви на статуквото, те се страхуват от промяна. Трябва да се борим срещу културните ограничения, които биха парализирали и задушили нашите желания.
Любовта е това, което дава смисъл на живота – чувството, което ни кара да осмислим и намерим цел в живота си. Без любовта няма начин да решим, как да живеем живота си, освен да се подчиним на някоя власт, на някой бог, господар или доктрина, която ще ни казва, какво и как да правим, без да изпитваме задоволството, което нашата решителност ни дава. И така, въпреки стереотипни образи използвани от медиите, за да продават паста за зъби или екскурзии за медения месец, истинската страстна любов се обезсърчава в нашата култура. Ние сме отгледани така, че винаги да се пазим, да не би сърцата ни да ни въведат в заблуда. Вместо да бъдем насърчавани да имаме куража да посрещнем последствията от риска в преследването на нашите желания, ние постоянно сме съветвани да не поемаме никакви рискове, както и да бъдем отговорни. А и любовта сама по себе си също е регулирана, такива глупости като “мъжете не трябва да се влюбват в други мъже – нито жените в други жени” или “човек от различна етническа принадлежност в някой от друга такава”, нито пък “мъже и жени, които вече са сключили граждански/религиозен договор нямат право да се влюбват в други хора, дори и ако вече не изпитват нищо към своя брачен партньор”… Налагането на тези ограничения е пагубно за човешките взаимоотношения. Любовта, която повечето от нас познават днес, е внимателно предписан и предопределен ритуал. Тя е нещо, което се случва петък вечер в скъпите кина и ресторанти, което пълни джобовете на дебелите костюмари в развлекателната индустрия. Тази регулирана, комерсиална любов няма нищо общо със страстната, изгаряща сърцето любов, която изпитва истински влюбеният. Тези ограничения, правила и очаквания задушават истинската любов.
Любовта е диво цвете, което никога няма да поникне там където го очакваш, а ще изникне там, където е най-малко очаквано. Влюбеният говори различен морален и емоционален език, отколкото типичния представител на буржоазията. Средностатистическият буржоа няма поразителни желания. За жалост цялото му знание се изчерпва до тихото отчаяние, произтичащо от прекарването на неговия живот в преследване на цели, поставени пред него от родителите му, учителите, работодателите, държавата и неговата култура.
Истинската любов е безотговорна, бунтовна! Презрителна към малодушието, опасна за влюбения и всеки около нея! Любовта служи само на един единствен господар: страстта, караща сърцето да бие силно в гърдите. Любовта презира неща като самосъхранение, подчинение или срам. Любовта подтиква милиони мъже и жени към героизъм – към смели дела, които не се нуждаят от защита за този, който истински обича.
