В битка за душите на движението на #ЖълтитеЖилетки, анархисти, националисти и други са впрегнати в опозицията срещу неолибералния центризъм на Макрон. Превод на пълния репортаж и анализ от колектива на CrimethInc.
Изминалите седмици станахме свидетели на масово движение, което се противопостави на политиката за покачване на “екологичната” такса върху горивата на президента Еманюел Макрон. Движението, което неведнъж конфронтира органите на реда, комбинира множество противоречиви елементи: хоризонтално организирани преки действия, твърдения за “аполитичност”, участието на крайнодесни организатори, както и автентичния гняв на потиснатите. Видно е, че неолибералният капитализъм не дава решения на проблема с климатичните промени: освен да обремени допълнително бедните, а когато гневът на бедните се въплъти в реакционно, консуматорско възмущение, се отварят възможности пред крайно дясното. Тук ще опишем движението на жълтите жилетки и ще разгледаме въпроси, които то поражда.
Предговор: Управляващият център и бунтът вдясно
След изборите през 2018 г. в САЩ чухме много аргументи, че би било по-добре политици центристи да спечелят държавна власт. Но какво става, когато центристите дойдат на власт и я използват за да стабилизират капитализма за сметка на бедните? Едно от последствията е, че крайнодесните националисти получават възможност да се представят като бунтовници, които се опитват да защитят “обикновените хора” от потискащите машинации на правителството. Във време, когато държавата може да направи много малко за да смекчи страданието, което капитализмът причинява, може да бъде по-изгодно действието да се центрира извън залите на властта. В следствие, крайнодесният национализъм може да се позиционира по-добре под центристките правителства, отколкото в крайнодесни правителства.
В опита си да свържат движението за защита на околната среда, феминизма, интернационализма и антирасизма с неолиберализма, центристите всъщност правят така, че поне някои от движенията, възникващи в опозиция на властта, трябва да са антиекологични, мизогинни, националистически и расистки. Това върши добра работа на центристите, защото им дава възможност да се представят като единствената възможна алтернатива на крайнодесните екстремисти. Точно тази стратегия направи възможна победата на Макрон в президентския вот срещу Марин льо Пен. В това отношение центристите и националистите са лоялни един към друг врагове, които целят да разделят помежду си всички възможни позиции, като по този начин правят невъзможно да се създаде каквото и да е реално разрешение на кризите, породени от капитализма.
Накратко: ако вълната от победи на националистически движения, която все още продължава в световен мащаб, в крайна сметка отстъпи на възникнали като реакция ответни центристки движения, но анархистите и останалите революционери не успеят да популяризират тактиките и движенията, които биха могли да бъдат адекватни решения на катастрофалните проблеми, пред които хората са изправени, това би могло да подготви почвата за още по-мощна вълна крайнодесен популизъм.
Трябва да изследваме популистките социални движения при условията на центристки правителства, за да можем да установим начините, по които крайнодесни групировки биха могли да ги подменят — и да създадем начини за предотвратяване на това. Една от причините да обръщаме такова внимание на движението на „жълтите жилетки“, което в момента се развива във Франция в условията на управление на президента-архицентрист Макрон.
Движението на „жълтите жилетки“ показва странните пропуквания, които биха могли да се получат под влияние на противоречията на съвременния центризъм: най-вече фалшивата дихотомия между справянето с глобалното затопляне и справянето с катастрофалните поражения, нанесени от капитализма. Тази дихотомия е особено опасна, тъй като дава на националистите наратив, с който да се възползват от икономическата криза, като същевременно дискредитират движенията за опазване на околната среда, олицетворявайки ги с потисничество, упражнявано от страна на държавата.
Това, което се случва сега във Франция, напомня на случилото се в Бразилия през 2013 г., когато движение срещу растящите цени на градския транспорт предизвика национална криза. Тази криза предостави на десетки хиляди нов опит с хоризонталната организация и преките действия, но също така позволи на националистите да спечелят нови територии като се представят за бунтовници срещу политиката на управление. Между Бразилия от 2013 г. и Франция от 2018 г. обаче има две големи разлики. Първо, движението в Бразилия първоначално беше организирано от анархисти, но твърде бързо набра твърде много сила, за да могат анархистките ценности да се задържат в основата му — а в движението на „жълтите жилетки“ анархистите никога не са имали значимо влияние. Второ, движението в Бразилия се разви при условията на правителство приемано за ляво, а не центристко такова. Подмяната на движението срещу повишаването на цените на градския транспорт в Бразилия задвижи поредица от събития, които имаха своята кулминация в изборната победа на Болсонаро — отявлен привърженик на военната диктатура и извънсъдебните масови убийства. Във Франция обстоятелствата изглеждат дори по-малко обещаващи.
Какво би трябвало да направят анархистите в подобна ситуация? Не можем да застанем на страната на държавата срещу демонстрантите, които вече трябва да се борят за самото си физическо съществуване. Също така не можем да застанем на страната на демонстрантите срещу околната среда. Трябва да заемем антинационалистическа позиция в рамките на протестите срещу правителството и позиция, насочена срещу държавата в рамките на екологичните движения. Движението на „жълтите жилетки“ ни предоставя възможност, от която можем да се поучим и да помислим как да създаваме печеливши стратегии в една епоха на тристранни конфликти, които ни противопоставят както на националистите, така и на центристите.
Движението на „жълтите жилетки“ във Франция
Преди няколко седмици правителството на Макрон официално обяви, че на 1 януари 2019 г. за пореден път ще увеличи данъците върху горивата, което от своя страна ще доведе до цялостно увеличение на цената им. Това решение беше обосновано като стъпка в посока преминаването към „зелена енергия“.
Дизеловите превозни средства съставляват две трети от всички автомобили във Франция, където дизелът е по-евтин от обикновения бензин. След десетилетия на политики, насочени към стимулиране на потребителите към покупката на дизелови автомобили, правителството решава, че дизеловите горива вече не са „екологични“ и следователно хората трябва да сменят колите си и да променят навиците си. Макрон намали данъците на свръхбогатите в началото на своето управление; до момента той не е предприел никакви стъпки, за да накара богатите да платят прехода към по-екологични технологии, макар че точно богатите са тези, които печелят от екологично вредни индустрии. Това накара голяма част от хората да пренебрегнат аргументите на Макрон в полза на екологията. Мнозина видяха в решението за увеличаване на акцизите още една атака срещу бедните.
Френското правителство е отговорно за създаването на фалшивото противопоставяне между екологията и нуждите на работещите. Десетилетия пространствено планиране доведоха до съсредоточаване на икономическата активност, възможностите за работа и развитие на публичния транспорт главно в големите градове — и до изолация на провинцията, което от своя страна направи необходимо използването на автомобили от голяма част от населението. Останали без друг избор, много хора сега са напълно зависими от своите превозни средства както за работата си, така и за всекидневните си дейности.
В отговор на изявлението на Макрон за увеличаване на акциза върху горивата, хората започнаха да се организират по интернет. Няколко петиции срещу увеличението на цената на горивата бързо набраха скорост, като например тази онлайн петиция, която вероятно ще достигне милион подписа по времето на печат на този материал. На 17 септември 2018 г. организация на шофьори осъди „свръхоблагането на горивата“ и прикани членовете си да изпратят касовите си бележки за гориво, придружени с писма, изразяващи неодобрението им, директно на президента Макрон. На 10 октомври 2018 г. двама шофьори на камиони създадоха събитие във Фейсбук, в което призоваваха за национална блокада в знак на протест срещу увеличението на цените на горивата на 17 ноември 2018 г. В резултат на това във Фейсбук и Туитър се появяваха все нови и нови групи, които споделяха видеоматериали, в които хората критикуват решението на президента, обясняват колко е трудно вече финансовото им положение и как увеличаването на акцизите върху горивата само ще го влоши още повече.
В навечерието на събитието в цялата страна вече имаше около 2000 групи, които изразяваха намеренията си да блокират пътища, пунктове за събиране на пътна такса, бензиностанции, рафинерии, или поне да организират демонстрации.
За да се откроят, участниците в този ден на действие решават да се облекат с жълти жилетки за безопасност, а техните симпатизанти са призовани да покажат тези жилетки в колите си. Всеки шофьор във Франция е длъжен да има такава жилетка в колата си в случай на инцидент на пътя. Заради своята зависимост от автомобилите си и от страх, че социалната ситуация ще се влоши, протестиращите избират тези жилетки за символ на съпротивата срещу решението на Макрон. В резултат, протестиращите и медията започват да наричат движението “жълтите жилетки.”
По време на уикенда 17-18 ноември 2018 г. бяха организирани хиляди събития. По време на първия ден от националната блокада по улиците на страната излязоха около 288 000 „жълти жилетки“. Това беше успех за движението, особено ако се вземе под внимание фактът, че то не получи никаква помощ или подкрепа от профсъюзите или други големи организации.
За нещастие, напрежението ескалира, когато избухнаха сблъсъци между „жълти жилетки“ и други граждани. Една жена на над 60-годишна възраст от протестиращите „жълти жилетки“ е прегазена от кола, управлявана от майка, която се опитвала да закара болното си дете на лекар и да мине през блокада, участниците в която започват да блъскат по колата ѝ. През този уикенд ранените са около 400, един протестиращ е убит, а арестуваните са около 280 души.
Въпреки тези инциденти, движението не отслабва. Блокадите продължават и през следващите дни, макар и с по-малко участници. За да поддържат натиска над правителството, „жълтите жилетки“ отправят нов апел за действия в национален мащаб за следващата събота — 24 ноември. И отново многобройни групи „жълти жилетки“ във Фейсбук планират действия и демонстрации из цяла Франция и разпространяват призиви за сливане на националните протести на голяма демонстрация в Париж.
В началото за място на провеждане на тази демонстрация е определено Марсово поле — близо до Айфеловата кула — където силите на реда биха могли да обградят и ограничат протестиращите. Това официално решение обаче не се харесва на някои от „жълтите жилетки” и в социалните медии започват да циркулират други призиви. Демонстрацията в Париж на 17 ноември не успява да постигне целта си — Президентският дворец. Затова „жълтите жилетки”, които не успяват да се съберат на тази дата, решават да повторят опита си на 24 ноември. И така, вместо да се съберат в подножието на Айфеловата кула, хората блокират Шанз-Елизе — място с огромно символично значение. Тази луксозна улица е най-посещаваната в Париж; Елисейският дворец, който е и резиденцията на Макрон, се намира на края на този булевард.
Както и предишната седмица, демонстрантите се опитват да стигнат колкото е възможно по-близо до Президентския дворец. През целия ден по най-известния френски булевард се издигат барикади и се водят схватки. Според изнесените данни, по време на този втори протест по улиците на Франция излизат около 106 000 протестиращи, от които около 8000 в Париж. Тези цифри показват, че движението губи от силата си. По време на демонстрацията в Париж, 24 души са ранени по време на сблъсъците, 103 души са арестувани, от които 101 са задържани. Първите дела срещу тях се провеждат на 26 ноември (понеделник).
От какъв тип е това движение?
Движението на „жълтите жилетки“ описва себе си като спонтанно, хоризонтално и без лидери. Трудно е да сме убедени в истинността на тези твърдения. Движението води началото си от групи в социалните медии, които улесняват централизирани акции, при които хората на местно ниво решават какво и как искат да правят. В това отношение наистина определено съществува някаква степен на хоризонтална организация.
Въпросът дали движението наистина няма лидери е по-сложен. От самото начало „жълтите жилетки“ твърдят, че движението им е „аполитично“ и няма лидер. То се описва като резултат от органичните усилия на няколко групи от хора, работещи съвместно на основа на споделения си общ гняв.
Въпреки това, както във всяка група — в това число и анархистките такива — съществува някаква групова динамика. В най-общия случай някои хора успяват да акумулират повече подкрепа от други, било благодарение на достъп до ресурси, способност да убеждават, или просто защото са по-запознати с новите технологии. Ако разгледаме по-отблизо самопровъзгласилите се за говорители на движението на „жълтите жилетки“, ще видим кой има по-голямо влияние в рамките на движението и можем да си извадим изводи върху неговия възможен дневен ред.
- Кристоф Шаленсон е говорител на департамента Воклюз. Въпреки, че представя себе си като „аполитичен“ и „непринадлежащ към никой профсьюз“, той е кандидат в изборите през 2017 г. като кандидат на „широката десница“. Ако разгледаме личните му контакти и Фейсбук профила му по подробно, установяваме, че позициите му са отчетливо консервативни, националистически и ксенофобски.
- В Лимож организатор на действията на „жълтите жилетки“ от 17 ноември е Кристоф Льошевалие. Профилът и на този „гневен гражданин“ е доста интересен. За него може да се каже, че е най-малкото ренегат. През 2012 г. е кандидат на изборите на центристка партия (MoDem). По-късно се присъединява към крайнодясната „Национален фронт“ (понастоящем „Национален съюз) и през 2016 г. кани неговата лидерка Марин Льо Пен на събрание. Междувременно сътрудничи на френската про-ГМО селскостопанска организация FNSEA, известна с това, че защитава употребата на химикали като глифозат (неселективен системен хербицид, действащото вещество в средствата, произвеждани под търговските наименования Раундъп и др.) с цел увеличаване на добивите.
- В Тулуза говорител на „жълтите жилетки“ е Бенжамен Коши. Този млад мениджър е интервюиран няколко пъти от национални и местни медии. Като вземем предвид миналото му, този говорител също не би могъл да бъде наречен „аполитичен“. Бенжамен Коши говори свободно за политическия си опит като член на традиционната неолиберална десница (по онова време наричана UMP, сега наричаща себе си Републиканци). По време на следването си в правния факултет обаче Коши е един от лидерите на студентската организация UNI — добре известна с връзките си с консервативни десни и крайнодесни партии и групировки. Още по-интересен обаче е фактът, че Бенжамен Коши не е признал публично, че в момента членува в националистическата партия „Събуди се, Франция“, чийто лидер Никола Дюпон-Енян сформира коалиция с Марин льо Пен по време на втория тур на президентските избори с надеждата за победа над Макрон.
Така става ясно е, че консервативните и крайнодесни групи се надяват да наложат своя дискурс, да разпространят идеите си и използват това „аполитично движение на разгневени граждани“ като начин да спечелят допълнително влияние. Тези им действия обаче срещат и своя отпор. „Жълтите жилетки“ в Тулуза решиха да отстранят Бенжамен Коши от редиците си заради политическите му убеждения. На 26 ноември по време на гостуването си в радиопредаване, Коши заяви, че в отговор на отстраняването му, сформира нова национална организация, наречена „Лимоните (Les Citrons), с помощта на която ще продължи борбата срещу повишаването на акцизите и използва възможността да разкритикува „липсата на демократичност в рамките на движението на „жълтите жилетки“.
Освен всичко това, изглежда, че т.н. „движение без лидер“ напълно променя стратегията си след втората демонстрация в Париж. В понеделник, 26 ноември, на пресата беше представен списък с осем официални говорители на движението. Вероятно предишния ден „жълтите жилетки“ са били помолени да гласуват онлайн и да изберат своите нови ръководители. Тези номинации и стратегически решения вече създават напрежение в рамките на движението. Някои „жълти жилетки“ вече критикуват законността на избора, което от своя страна повдига въпроси за това как първоначално са били подбрани тези лидери.
Междувременно, някои от членовете на движението призоваха към нови протестни действия на 1 декември, събота. Исканията са ясни: 1) По-голяма покупателна способност; 2) Отмяна на всички данъци върху горивата. Ако тези искания не бъдат удовлетворени, демонстрантите заявяват, че ще пристъпят към действия, насочени към оставката на Макрон. 27 000 души завяват участие в събитието. И този път обединението, под чийто надслов преминават протестните действия няколко седмици по-рано, сякаш се изпарява, тъй като няколко местни организации се отделят от движението в знак на протест срещу политиката на по-изострена конфронтация, която движението сякаш възприема.
Вместо да изследва хоризонталния принцип на организация на движението, корпоративните медии се концентрираха върху съвсем различен въпрос: основателен ли е гневът на протестиращите?
Много медии посочиха, че движението е съставено главно от слабообразовани хора с по-ниски доходи, които са против мерките за опазване на околната среда; те описаха демонстрациите като насилствени, за да делегитимират гнева на протестиращите. Въпреки това, някои медии с времето промениха своите позиции и смениха снизходителния си към исканията на протестиращите тон, като възприеха по-толерантен такъв. Например, след сблъсъците на Шанз-Елизе миналата събота, новият министър на вътрешните работи Кристоф Кастане, заяви: „мащабите на пораженията са незначителни, в по-голямата си част те са материални, а това е най-важното“. Това е доста изненадващо изявление, като се има предвид как корпоративните медии и политици обикновено порицават подобни действия по време на първомайски демонстрации и по време на протестите срещу промените в Кодекса на труда.
От наша гледна точка няма никакво съмнение, че гневът на протестиращите е оправдан. Повечето от участниците в движението споделят с какви трудни житейски ситуации им се налага да се справят ежедневно. Разбираемо е, че вече им е писнало; проблемът с горивата е просто капката, която преля чашата. Хората от по-ниските слоеве трябва да се трудят все повече и повече, за да оцеляват, а останалите са просто на ниво, което им помага да не бъдат твърде силно засегнати от икономическите промени и данъчните увеличения, засягащи потребителите. Поне на този етап.
Така че гневът, както и преките действия, са оправдани. Въпросът е дали политическата визия и ценностите, които движат протестиращите, могат да доведат до нещо добро.
Неспокойни води
По време на действията на „жълтите жилетки“ бяха регистрирани многобройни расистки, сексистки и хомофобски изстъпления. По време на демонстрацията на 17 ноември в Париж сред многобройните протестиращи бяха забелязани някои добре познати антисемити и националисти. В демонстрациите в Париж на 24 ноември също участваха членове на крайнодесни и националистически групировки. Някои наши другари съобщиха, че присъствието на елементи от крайната десница в парижките демонстрации „не може да бъде оспорено“. Те разказват, че са видели група монархисти с флага; множеството е преценило факта на присъствието им като „незначителен“ на фона на водните оръдия, използвани от силите на реда по време на сблъсъците.
В същия доклад се споменават и някои елементи, които трудно се поддават на интерпретация. Така например докато множеството в Париж скандира някои добре известни лозунги от май 1968 г. като „CRS SS” (сравняващ резерва на френската полиция, използван главно за борба с безредици, с хитлеристките СС) и от демонстрациите срещу промените в Кодекса на труда „Стани, Париж, вдигни се!“, те скандират и първия куплет на Марсилезата, който вече се свързва с традиционните републикански партии, а не с радикалите. Този лозунг може да се интерпретира като алюзия към корените на Френската революция, но тази песен е и френският национален химн, което ѝ придава патриотичен и националистически тон.
Още един пример: докато върви по Шанз-Елизе, множеството скандира: „Ние сме си у дома.“ На англоговорящия читател това изречение не прави особено впечатление, а е просто потвърждение на факта, че демонстрантите са превзели улиците, както го интерпретираха авторите на доклада. Този лозунг обаче напомня за лозунга, използван от привържениците на „Национален фронт“ по време на събиранията им. Разбирано в този контекст, „ние сме си у дома“ има по-заплашително подзначение. За националистите то означава, че Франция е и винаги ще бъде бяла, християнска и етническа държава. Всеки, който не се вписва в тази идентичност и политически дневен ред, е считан за чужденец или нарушител. С други думи, този лозунг създава парадигма, в която индивидът или се вписва, или не. Използването на тези думи по време на демонстрациите на „жълтите жилетки“ е лош избор, ако не и заплаха.
Париж не е единственото място, където в рамките на движението се проявяват реакционерски тенденции. На 17 ноември в Коняк „жълти жилетки“ нападат чернокожа жена зад волана на колата ѝ. По време на сблъсъка някои от протестиращите ѝ казват да „се върне в страната си“. Същия ден в Бург ан Брес депутат и партньорът му са нападнати с обвинението, че са хомосексуални. В департамента Сом „жълти жилетки“ се обаждат на имиграционните власти, когато разбират, че в камион, заседнал в трафика, се крият мигранти. Списъкът може да бъде продължен.
Някои от участниците в това „аполитично“ движение открито изразяват презрението си към социалните движения — в това число и към движението за по-добро образование, движението за защита на болниците и за достъп до здравни услуги, движението на железопътните работници. На практика, това движение, което претендира, че се разграничава от колективните битки, за да може да извоюва привилегии за „всички“, всъщност насърчава индивидуализма и егоизма: правото на отделния индивид да продължи да използва колата си евтино, но без никаква реална визия за социална промяна.
Как да се включим?
Сред анархистите и левите можем да намерим два различни лагера, когато става въпрос за явлението “жълта жилетка”: онези, които мислят, че трябва да вземем участие в него, и тези, които мислят, че трябва да запазим разстоянието.
Аргументи против участие:
- Движението “жълти жилетки” твърди, че е “аполитично”. Като цяло участниците се описват като недоволни граждани, които работят усилено, но винаги са първите, които поемат тежестта на данъците и правителствените решения. Този дискурс има много общо с пужадизма от 50-те години на миналия век, реакционно и популистко движение, носещо името на Пиер Пужад, или съвсем скоро с движението “Bonnets rouges” (“червените бонети”).
- Идеята, че движението е “аполитично”, е опасно, защото предлага перфектна възможност за крайнодесни организатори, популисти и фашисти да се промъкнат сред протестиращите. С други думи, това движение предлага на крайно дясното възможност да се преструктурира и да си възвърне властта.
- Когато движението привлече широко внимание, крайно десни политици като Марин Льо Пен, както и други консерватори и популисти, изразиха подкрепата си към него. Толкова за неговата “аполитичност”!
Аргументи за участието:
- Движението изглежда като автенитично и спонтанно, децентрализирано надигане на хора с ниски доходи. На теория би трябвало да организираме заедно с тях, за да се борим с капитализма и държавното потисничество. Трябва да имаме предвид, че понятията за класова война и антикапитализъм далеч не са приети или популяризирани сред демонстрантите.
- Някои твърдят, че трябва да участваме от стремеж да не позволим на фашистите да овладеят движението и гнева, който представлява. Някои радикали вярват, че трябва да участваме в тези действия като начин да направим нови връзки с хората и да разпространим нашите идеи за капитализма и как да реагираме на икономическата криза.
- За някои радикали, скептичното отношение към сегашното движение и липсата на желание за участие в него може да прозира класово презрение, насочено към “аполитичните” бедни. Други твърдят, че във всяка ситуация винаги трябва да се стремим да бъдем актьори, а не зрители. Някои дори твърдят, че ако сме “истински” революционери, трябва да скочим в неизвестното и да открием какво е възможно, вместо да критикуваме пасивно от разстояние.
Всички тези аргументи са валидни, но ако водят до анархисти, участващи в движение, което предлага на фашистите платформа за набиране на последователи — както някои анархисти направиха в украинската революция — това ще бъде бедствие, което отвори пътя за по-лоши катастрофи.
Фундаменталният проблем с движението на “жълтите жилетки” е, че изконно се базира на погрешни схващания, опитвайки се да запази условията, които всички ние би трябвало да сме се борили да премахнем на първо място. Вместо да се стремим да защитаваме днес отчуждения и мизерен консумеристки начин на живот, който сам по себе си е резултат от век на пораженията и предателства в работническите движения, трябва да питаме защо сме толкова зависими от автомобилите и бензина на първо място. Ако нашите пътища за оцеляване и пътуване не бяха изградени по такъв изолиращ, индивидуализиран начин — ако капиталистите не успяха да ни експлоатират толкова безмилостно — ние нямаше да избираме между разрушаването на околната среда и отказване от последните останки на финансова стабилност.
Трябва да променим нашите навици и да се откажем от нашите привилегии в борбата за друг свят (или друг край на света), но както винаги, правителствата и капиталистите ни принуждават да понесем проблемите, които те причиняват. Не трябва да им позволяваме да формулират условията на дискусията.
Отворени въпроси
Същевременно, ситуацията извън сърцето на френската държава е доста различна. На остров Реюнион, след 17 ноември, настъпиха социални катаклизми, при които бяха блокирани всички стратегически обекти — пристанището, летището и префектурата. От страх да не загубят контрол над ситуацията и от загриженост за икономиката, френските власти наложиха забрана за излизане след определен час, от 20 до 25 ноември.
В Европа, докато движението на жълтите жилетки се опитва да се преструктурира в следствие на отслабено от проблеми в управлението и конфликти за стратегически насоки, това би могло да бъде възможност за създаване на нови връзки и предложения за по-системни решения на проблемите, предизвикали това движение.
Що се отнася до екологията, трябва да подчертаем, че богатите са главно отговорни за изменението на климата и че те трябва да бъдат тези, които плащат да се справят с него — ако не сме в състояние да ги детронираме първо. До известна степен това изглежда е това, което в момента се опитва да направи в Англия сегашното Extinction Rebellion движение срещу капитализма и изменението на климата. Иронично е, че от двете страни на английския канал се случват две различни блокиращи движения по отношение на капитализма и екологията — едното отправя екологични искания към държавата, а другото е реакционно срещу държавните екологични мерки.
За национализма трябва да отстояваме, че не е по-добре да бъдем експлоатирани от гражданите на собствената ни раса, пол и религия, отколкото да бъдем експлоатирани от чужденци, и подчертаваме, че ще можем да се изправим само срещу онези, които ни угнетяват и потискат, само ако установим солидарност по всички линии на различие — раса, пол, религия, гражданство и сексуални предпочитания. Ние сме вдъхновени от протестиращите в Монпелие жълти жилетки, които сформираха защитен гард на честта в подкрепа на феминисткия марш на 24 ноември.
Преди всичко, в пространството на социалните движения се нуждаем от антикапиталистически, антифашистки, антисексистки и екологически фронт. Въпросът е дали това трябва да се осъществи в движението на “жълтите жилетки” или срещу него.
