Какво желаеш най-много на този свят? Повече пари, нов лаптоп, ваканция? Да отслабнеш с 10 килограма, да се прибереш навреме от работа за любимия си сериал? Или е нещо повече от това? Нещо, което е трудно да се определи?
Може би си се отказал от осъществяването на истинските си мечти и се задоволяваш с по-малки и незначителни неща, най-малкото защото те изглеждат по-вероятни. Може би никога не ти е хрумвало да се запиташ дали твоите мечти и желания са наистина това, което най-силно искаш. Може би, като много други хора, се чувстваш така, сякаш си принуден да правиш нещо, като че ли животът, който живееш, не ти принадлежи. Колко често се чувстваш така?
Ето една щура идея: всичко, което правиш през живота си го прави, защото ти харесва, защото го желаеш повече от всичко друго на света. А когато си правиш планове, трябва да се стремиш към най-вълнуващия и прекрасен живот, койтo можеш да си представиш, а не просто към общоприетия “успех” и “сигурност”, служещи за утеха на отчаяните и изнемощели хора. Какво би било по-радикално от това да избираш собствените си постъпки според това колко са ти приятни, а не според колко са морални, отговорни или обществено допустими? И все пак, какво друго наистина е от значение? Не сме ли слугували на всякакви господари за сметка на нашите желания и мечти? Не сме ли се борили за всякакви каузи, с изключение на тази за нас самите? Къде ни е отвело всичко това?
Да преследваш желанията си не значи да следваш сляпо своите пориви и подбуди, независимо накъде водят те. Означва първо да откриеш какво наистина желаеш: да отсееш желанията си и да прецениш кои са истински и кои въображаеми, кои са по-силни и кои са по-слаби, кои ще ти донесат най-голямо щастие накрая. Това означава да преустроиш себе си и своя живот така, че да можеш да гониш колкото се може повече желания (понеже няма гаранция, че всички могат да се постигнат едновременно – повечето от нас биват теглени в различни посоки от конкуриращи се импулси и копнежи). Може би просто искаш да се чустваш по-добре? Може би обичаш природата? Достатъчно ли ще е да си купиш няколко декара земя и да се наслаждаваш на това, докато останалата част от света бавно се обвива в бетон?
Да преследваш желанията си също така значи да преустроиш и обществото. Всеки от нас е резултат от света, в който живеем; и все пак, този свят е просто резултат от нашите собствени усилия. За да преустроиш себе си и своя живот, ти трябва да преустроиш света, който те изгражда и ти въздейства, а за това ще ти е необходима помощ от всички. Ако искаме да получим щастие, трябва да поемем отговорност за света, който изграждаме и заедно да се уверим, че той ще е този, който ни носи щастие.
Но ако всеки прави каквото си иска не бихме ли се изправили един срещу друг?
Не, това ще ни застави да работим заедно. Най-възвишените и амбициозни усилия не могат да се осъществят самостоятелно.Те изискват участието на други хора, дори на цялото общество. Повечето от нас желаят повече от всичко да живеят свободно и безопасно в общност, в приятелство с всички други – следователно ние се нуждаем от постигането на всички тези неща. Да създадем общност, в която всеки си живее живота пълноценно, всеки може да преследва мечтите си и да е свободен и изобретателен. В противен случай ние просто си пречим един на друг, а също така и сами на себе си.
Да, това наистина ще е много трудно, особено в началото. Няма нищо по-трудно от това винаги да си честен спрямо себе си, да изискваш всичко най-, най- от себе си и от всеки ден от своя живот. Безспорно това ще ни скара със съществуващия ред и ще ни изправи срещу него. Но това е борба, която си заслужава да се води повече от всяка друга. Борба на голямата възможност, която всеки има; борбата на най-голямата възможност, която всички ние заедно бихме имали – да се борим срещу всичко в този свят, което е безсмислено, незначително, грозно…
Разбира се, алтернативата е да се съгласиш и приемеш това, което имаме днес и никога повече да не се питаш дали не би могло да има по-добър живот.
В края на краищата, щастието не идва от получаването на това, което желаеш, а по-скоро от самия процес на търсенето му – от волния стремеж към твоите желания и амбиции. Това е чувството на вълнение и безтегловност, което изпитваш когато си свободен да правиш това, което искаш и да бъдеш такъв, какъвто желаеш, когато животът стане забавен, постоянно изменящ се танц. След векове на отегчителна робия към отговорност, правилност и принуда, ние не знаем как да изразяваме себе си и как да следваме мечтите си – дойде времето да се научим как!
Припомни си най-значимия ден от своя живот – денят, в който за първи път си открил любов или музика, или приключение… Когато хиляди нови врати са се отворили пред теб, когато светът е изглеждал много по-голям, отколкото си го познавал, когато внезапно всичко е било възможно.
Защо не може всеки ден да е такъв?
Ние не живеем в общество, предназначено да ни помогне в разпознаването и преследването на нашите сърдечни желания. Каквото и да ни внушава красноречието “свобода и преследване на щастие”, нашето общество е абсурдно препълнено с обърканост и разделения. Всички ние сме толкова заети в борбата за оцеляване, че дори е трудно да си спомним нашите мечти, за да се впуснем след тях. И всеки от нас се чувства толкова безсилен, че чак забравяме как света в който живеем е резултат изцяло от нашите собствени усилия. Ние сами сме го докарали до това положение. Нашият вид напълно е преобразил планетата. Това ли е най-добрия от всички възможни светове, които сме могли да изградим?
Ако не е, защо не спрем да го дострояваме и не измислим нови начини за живот и съвместно съществуване – така че да изградим друг, по-добър свят, който ще бъде по-приятен за всеки от нас! Към какво трябва да се стремим и за какво трябва да се трудим, ако не за удоволствие, радост и наслада?
