Творчеството е една от първичните потребности на човека. То му е необходимо, за да може той да води нормален живот. Първичният творчески импулс (ПТИ) идва точно толкова естествено, колкото и чувството на глад, сън—затова творчеството е самодостатъчен процес, за който не се подразбира да има друг резултат, освен утоляването на творческата жажда, освен реализацията на ПТИ. Творчеството е процес, за който не е нужно да има причини или условия. Всичко, което е необходимо за творчество, е присъщо на всеки човек още от раждането му. Всеки е художник, дори и да не го знае. Творчеството на отделния човек не може да бъде полезно на друг освен на самия него, точно както няма да се заситиш от вида на чуждата трапеза.
Какво е творчеството? Творчеството е това, което човек прави от сърце и с интерес. То е процес. Преди това го е нямало, няма го и след. Преди него—е материалът, а творчеството е свободно от него, тъй като докато има материал, творчеството още го няма. Затова материалът може да бъде всякакъв, а може и съвсем да го няма. Накрая—е резултатът. Творчеството е свободно и от него—защото, когато се появи резултат, творчеството вече го няма. Затова резултатът може да е всякакъв или въобще да го няма. Резултатът е невъзможен и защото творчеството е самодостатъчно, а следователно и безцелно.
Творчеството е това, което се случва по пътя на материала към резултата. Анонимното и безплатно изкуство—това е всичко творческо на света. Да се напъваш за пари е наивна утопия. Би било добре, разбира се, но не се случва така. Знае го всяка проститутка.” Поръчителят има много способи да превърне всяка способност в задължение, но няма начин да се изплати това, което искате и можете. Просто още не са измислили такива пари… нали все пак всичко, което правиш за удоволствие се опитваш да го удължиш повече, желателно за цял живот. А за продан всичко се прави, колкото се може по-бързо и по-просто, в противен случай то не е изгодно. А на вид не би могъл да направиш разликата, и ако щеш вложи десет живота, цената ще е същата.
Защо тогава въобще да се занимаваме с анонимно и безплатно изкуство? Не е ли по-добре да посветим целия си живот на производителния заплатен труд? Това въобще не е възможно, защото човекът е творческо същество, неговите творчески способности и потребности не могат да бъдат потиснати или изключени. Ако те бъдат блокирани в т.нар. художествени форми като музика, живопис… то те ще оживеят в някакви други като: кулинария, риболов, побоища…
Някой ще възрази: какво е това изкуство, това са си черни дни. От наша гледна точка, всяко раздвижване може да се счита за творчество, ако е от душа и с интерес, а всяко изящно изкуство може да бъде обикновено всекидневие и рутина, ако се прави с мъка и по необходимост. Само за себе си изкуството може и да не съдържа нищо душевно и интересно, т.е. творческо. Защото изкуството само по себе си е умело използване на иманите на разположение навици с някаква цел, а това може да се прави по различни начини. Може да псуваш като народен артист, т.е. творчески, може да свириш на цигулка (дори добре) как призракът пере партенките на дядото. Самата принадлежност към т.нар. творческа професия не означава съпричастност към творчеството. И работата, и почивката, и изобщо всеки миг от съществуването може да бъде творчество и може да бъде изкуство. А ако в съществуването няма нито творчество, нито изкуство, това е ежедневие. Творчеството е интересен процес, изкуството е добър резултат, сивото ежедневие е безполезна скука.
Има един поясняващ термин – състояние. Това е свободно и безконфликтно пребиваване в обстоятелствата, излизане от подчинение, изравняване с тях в правата. Когато човекът е в това състояние, за него не съществуват никакви обстоятелства, той самият е обстоятелство, също както всичко останало, но той не го чувства. Всичко, което прави човек в такова състояние, дали е събиране на лешници или избиране на вратовръзка, уличен флирт или гледане на телевизия, ние наричаме анонимно и безплатно изкуство. А защо именно анонимно и безплатно? Защото в живота на общественото животно има две съображения, които помрачават неговото състояние. Това са какво мислят за мен и какво ще получа в замяна. Няма да помислят нищо, нищо няма да получиш, нито хубаво, нито лошо. Ако си анонимен и безплатен можеш да се намираш в състоянието. Строго казано анонимно и безплатно изкуство е състоянието и неговите следи в света.
В минутите на състояние всеки човек става художник, неизвестен художник, най-неизвестният художник, защото дори на него самия това не му е известно. Всички са неизвестни художници… и художниците, и водопроводчиците, и капитаните на далечно плаване, а това е добре. Ние също сме неизвестни художници, но разбираме това и го култивираме у другите.
