Майк Хинкенс е учител по история, който след часовете със своите ученици намира време да гради и кариера на фрийстайл BMX-ър. Сред спонсорите му са Sputnik, Madera и Sun Rims. Освен хиксът, с който прави трикове и прескача всякакви градски прегради, огради, стълби или пейки, Майк е стрейт едж от 11 години и се надъхва с хардкор/пънк музика. Nailed to the X! Интервю с Майк Хинкенс от спортната телевизия ESPN… Мейнстрийм медиите в САЩ се опитват да опишат стрейт едж като агресивно движение на хулигани, затова в интервюто за ESPN Майк се опитва да представи начина си на живот по начин, който да бъде разбран от масовата култура, неколкократно повтаряйки, че позитивните избори, които прави не са свързани с агресия и проповедничество, и като идол за много тийнейджъри, които започват да карат BMX, той иска да ги отклони от тревата и алкохола, които са толкова популярни сред субкултурата на „екстремните“ спортове.
Какво е твоето определение за стрейт едж?
Стрейт едж е нещо, което трудно може да се определи ясно и вашия въпрос е зададен по много точен начин. Казвайки как „ти“ би могъл да дефинираш стрейт едж, означава, че осъзнаваш факта, че това не е нещо абсолютно. Комплексната природа на стрейт едж се събира в идеята, че това е абсолютна ценностна система без абсолютни правила. В този смисъл, много хора се опитват да дискредитират стрейт едж като движение и казват, че то е поначало безсмислено. Съгласен съм, че това означава да се въздържаш от консумацията на X, Y и Z, но те пропускат факта, че „X, Y и Z“ и не са абсолютно дефинирани. За мен, както и за много други, стрейт едж започва като движение от индивиди. В своята най-проста форма: не пий, не пуши, не взимай дрога. То се е превърнало в манифест на хора, които изразяват много ясно послание: да стоиш настрана от опасни и замъгляващи съзнанието неща, за да можеш да вземаш по-безопасни и обмислени решения. Идеята е била, а за мен все още е, да не вършиш неща, които ще имат негативен ефект и да не нараняваш ненужно своето тяло. Тази проста идея работи много добре и се допълва с много други концепции и движения, които съзнателно или не имат много общи неща със стрейт едж идеалите. Например идеи и движения като веганизма, сексуалното въздържание, прозелитите и много други неща могат да станат част от стрейт едж културата. Неговите прости правила, мислейки трезво да въстанеш срещу социалните ограничения и натиск, се връзват добре с тези движения.
За мен има три прости неща:
- Наркотиците могат да ти навредят. В моя случай, предпочитам тялото ми да не бъде наранено от субстанция докато искам да се чувствам „горе“, а предпочитам да се чувствам така от нещо като това да бъде успешен BMX ездач.
- Наркотиците могат да нарушат процеса на рационално мислене. Предпочитам да правя грешки, разбирайки последствията и с надеждата да се уча от тях. Нетрезвото мислене никога не може да доведе до стабилно и рационално социално функциониране в живота.
- Обществото притиска хората да живеят по начин, който често е нездравословен и опасен. С малкото алтернативи, които имаме, повечето хора растат с мисълта, че наркотиците и алкохолът са неща, в които всеки може да участва, че е личен избор да водиш такъв начин на живот. За мен обаче това не е нормален начин на живот и едно движение, което е за чист начин на живот има смисъл за мен.
Какво те накара да поискаш да се наречеш стрейт едж?
Третата част на стрейт едж от нещата, които изброих по-горе е това, което ме накарата да наричам себе си стрейт едж. Ето един пример. Някой ти казва, „Ей, отивам до Уолмарт да купя някакви неща. Искаш ли да ти взема нещо?“ Ти отговаряш „Не, благодаря, аз наистина не подкрепям тази корпорация и съм против всичко, което тя олицетворява.“ Дали си активист? Протестиращ? Всъщност не. Ти имаш мнение над нещо и го отстояваш. Това е чудесно. За да бъдеш активист трябва да си човека, който ще отиде пред Уолмарт и ще протестира, изразявайки своето мнение, споделяйки своите възгледи, носейки фланелка с послание, надявайки се други да се включат. Сега помислете върху това по отношение на наркотиците. Много хора, като баба ми например, не употребяват никакви наркотици, било то алкохол, цигари или каквото и да е. Прави ли това баба ми стрейт едж? Не. Тя има своите възгледи и е въздържател, това е. Докато за мен, да бъдеш стрейт едж е повече от това да бъда трезвеник и да стоя настрана от наркотиците. Означава да вярвам и да отстоявам своите възгледи. Да бъда активист по някакъв начин. Означава ли това, че ще се бия с хората, които пият, да късам вземам и късам цигари от ръцете на пушачите или да издълбая кървав X на гърдите на някой припаднал пияница? [бел. – последните неща ги казва по отношение на инцидентите в Солт Лейк Сити преди години] НЕ. Абсолютно не. Така както като активист не е нужно да запаля Уолмарт, аз имам някакви граници, които няма да прекрача в своя активизъм. Ако искате да си говорим за стрейт едж, ще се радвам, но не бих ти казал, че това, което правиш е грешно. Ще се забавлявам с теб, може би ще вляза в кръчмата с теб, но дали ще участвам? Не. Така че в какво тогава се изразява активизма ми? С какво съм нещо повече от въздържател?
- Знам моите корени и се гордея, че съм стрейт едж от 11 години.
- Ще говоря против наркотиците и алкохола, когато е подходящия момент за това и ще се опитвам да образовам хората за начина на живот без наркотици. Със сигурност това си е техен избор, но не означава, че не мога да споделя моите убеждения. Аз вярвам, че това е по-добрата от двете възможности и е нещо добро за хората. И, както следва, ако ми пука за теб, ще ти кажа какво мисля, че е по-добро и безопасно за теб, защото искам да бъдеш здрав и в безопасност.
- Няма да се променя. Това е ЗАВИНАГИ и е АБСОЛЮТНО. Някои хора стоят настрана от наркотиците до един момент, а други „консумират умерено“. Да бъдеш едж е да кажеш НЕ на всички тези неща, по всяко време. Тези гледни точки може да не са еднакви за всеки, но много стрейт-еджъри, които познавам, гледат на нещата по този начин.
Връзва ли се стрейт едж към днешната BMX сцена?
Когато бях на 16 натиска да се дрогирам беше голям. Влиянието от страна на съучениците в гимназията е вечно присъстваща сила, така че за мен стрейт едж беше начин да принадлежа към нещо, което едновременно отразяваше убежденията ми и ми даваше усешането за сила в някаква общност. В лицето на огромния натиск на младостта, аз имах група и движение, което не беше на „зубрачи” или „слабаци”. Имах принадлежност към нещо силно и положително. А тогава се нуждаех от тази подкрепа. С годините този натиск да пия и пуша ставаше все по-слаб и бях все по-малко зависим от връстниците си, в резултат на това по-агресивната част от стрейт-еджа започна ми изглежда все по-неуместна в моя живот, но продължих да следвам позитивното послание за живот без отрови. И сега, на 28-годишна възраст, вече никой не ме принуждава да ползвам наркотици, но по някакъв начин пак съм заобиколен от тях. Купоните и BMX-а изглежда са се превърнали в неразделни братя. Смисълът на BMX винаги е бил до това да караш колело, да научиш нещо, да намериш приятели и да се забавляваш, но някъде по пътя всеобхващащият тласък на обществото да взимаш наркотици и алкохол се е обвързал с всичко това. Има известен смисъл, че ако се забавляваш и излизаш с приятели често към това се включва и да се напиете и да ходите по купони, но няма смисъл в идеята, че трябва да правиш последните. Виждам натиска, който BMX общността упражнява върху децата. „Ако искате да сте в BMX общността, трябва да пиете, да пушите и да правите всякакви луди неща. ВСИЧКИ останали го правят.” Някой казвал ли е това? Не. НО, когато на тениската ти има гигантско листо марихуана, BMX видеотата и филмите показват хора, които пушат и пият, когато снимаш клипчета и снимки от луди партита с другите беемхиксъри, децата приемат ясно посланието: „Това е BMX.” И тъй като обичат BMX, те добиват представата, че така трябва да живее един байкър. И знаете ли какво, това не е начина. Живея като BMX-ър и не правя нито едно от тези неща. И не съм сам в това. Познавам много байкъри, които живеят трезвено, дори и без да са стрейт едж. Стрейт едж може да се вмести навсякъде. Идеята е да си сигурен, здрав и да правиш правилните решения за себе си. Мисля, че беемхиксърите, футболните фенове на средна възраст и съсухрените дъртаци, всеки може да следва тези идеали, ако са добри за тях.
Разбира се, че стрейт едж трябва да е част от BMX, но може ли да се вмести? Това е добър въпрос. Смятам, че извежда пряко към това как индустрията и байкърите се държат и се представят пред другите.
Смяташ ли, че някои BMX марки трябва да смекчат малко подхода си по парадирането с парти начина на живот?
От една страна, аз не отговарям за това. Всеки може да си върши работата, както си поиска, също така и да живее и да действа, както пожелае. Никога няма да кажа на някого, че трябва да прави определено нещо. Но в едно гражданското общество хората правят жертви за доброто на всички, аз считам, че като цяло BMX трябва да погледне по-широко на нещата. Докато популярността на BMX расте, мрежата се засипва с видеота, насища пазара с продукти и образи, и като цяло влияе на цялото общество, мисля, че започваме да носим отговорност за нещата, които се показват. BMX вече не е ъндърграунд култ на шепа индивидуалисти. Културата ни вече не е толкова тясна и специализирана, така че само тези, които истински я рабират да могат да учатват, както беше преди. Днес е навлязла в мейнстрийма, масовият пазар я вижда, консумира и я изживява. А ние знаем, че повечето хора, които консумират нашата индустрия, т.е. купуват байковете ни, носят дрехите ни и подражават на начина ни на живот, са деца. 12-16-годишни хлапета, които по мое мнение нямат никаква полза от наркотици. Като станат възрастни, те могат да направят този избор, но на 14 не са готови за него. Лесно се повлияват и са склонни да взимат решения, базирани на това, което виждат от хората, които харесват и уважават. И когато някое 14-годишно дете гледа някой ездач да кара и да свива коз между спусканията си, познайте какво? Много по-вероятно е 14-годишното дете да направи тези неща. Родителите, ченгетата, учителите и проповедниците си мечтаят да имат влиянието, което има един идол на тинейджърите. И не забравйте, че тези деца ни идолизират. Те се интересуват с какви боксерки ходи Чейз Дехарт! Не мислите ли, че начина, по който се забавляваме и купонясваме също им е интересен? Без съмнение те ще направят това, което виждат от нас. Дали ще са трикове или житейски избор, тези деца ще ни последват. Истинският въпрос е: Мислите ли, че номално малки деца да взимат наркотици и да пият? Ако не, спрете да им показвате колко е готино да се надрусаш или напиеш. Чия работа е това? На всеки! Ако чувстваш, че носиш някаква отговорност към хората, на които рекламираш, то трябва да си съвестен към това, което им показваш. Ако мислиш, че децата ще направят избор, без значение от това дали си в чиста незабранена за деца компания, тогава се възползвай от модата. Но ако мислиш, че взимането на морална страна срещу нещо, което очевидно е опасно за децата си заслужава, дори и да не спре целия проблем, то тогава не рекламирай този начин на живот. BMX ми показа нещо, за което се събуждам и за което работя. Изкара ме от света на дрогата/алкохола и ме държи заинтересован от света и искащ да живея в най-здравото тяло колкото се може по-дълго. Аз мисля, че можем да покажем на децата, че BMX субкултурата е фокусирана върху карането на колелета и много други позитивни неща, с които можеш да се чувстваш изпълнен и щастлив, без нужда да купонясваш. Нека дадем на тези хлапета шанс да изберат сами за себе си, когато станат достатъчно големи да се справят с последствията.
Някога почувствал ли си някаква враждебност от BMX общността заради този ти свои избор?
Пряко, не. Индиректно, може би. Трябва да кажа, че почти всички хора, които карат, са изпитвали респект към моя избор, както и аз към техните. Понякога се чувствам като аутсайдер, но това е моя избор. Да стоиш извън нормата означава понякога да се чувстваш самотен. Някои приемат това, други не. Отборът на Madera определено е съставен от хора с различно мнение по този въпрос, но ние пътуваме заедно, караме и работим заедно доста добре, защото сме с отворени умове и пораснали хора. Имал съм по-различен опит с други отбори, където моите убеждения са били използвани като начин да ме превърнат в аутсайдер. Някои хора мислят, че стрейт едж е нещо агресивно, а не прогресивно. Вместо да бъдем горди от това, което сме и да защитаваме това, в което вярваме, винаги щом кажем нещо, то бива определяно като атаката срещу онези, които не следват нашия начин на живот, което е доста далеч от истината. Аз съм горд с това, което съм и искам да го споделя, така както други хора са горди с това, което са и обикновено го споделят.
Странно е, че да учиш хората да правят опасни неща е приемливо, а когато им кажеш да не правят опасни неща се смята за атака срещу техния личен избор. Кога е последния път, когато сте гледали [скейт/BMX и т.н.] видео и първите 30 секунди показват карачи, които чупят бутилки с алкохол и рисуват хиксове на своите ръце? НИКОГА. И ако това се случи, ще бъдем накарани да спрем да пропагандираме нашите идеи върху хората. От друга страна всеки ден виждаме видеота, в които скейтъри и байкъри пушат и пият пред камерата и никой не казва: „Ей, вие влияте лошо на останалите, моля ви, спрете да ни налагате своите убеждения!“ Така че не съм се сблъсквал с много враждебност просто защото съм внимателен да не се изказвам прекалено крайно по отношение на BMX сцената. Защо правя това? Защото аз, както и много други, се страхуваме да не загубим спонсори или да отблъснем компаниите заради нашите убеждения. А защо бихме загубили спонсори? Защото всеки знае, че сега марихуаната и алкохолът продават в байк/скейт сцената, а да изразяваш „drug free“ мнение не продава. Бих искал да вярвам, че никой не би изхвърлил или спрял някой ездач заради това, че е стрейт едж, но ако някоя фирма търси някой ездач, за да продава нейния образ, както става при спонсорството, не може да отречем, че техния начин на живот и популярността на този начин на живот ще играят голяма роля при избора на ездача, който ще бъде спонсориран.
XXX
