АКО ГИ БИЕМ В ТЯХНАТА ИГРА, ЗНАЧИ ВЕЧЕ СМЕ ЗАГУБИЛИ
Значи, вие имате група с действително важно послание и искате то да достигне до колкото се може повече хора, затова се опитвате да станете наистина известни и да продадете възможно най-много албуми. Или пък сте политически активист и мислите, че е необходимо да използвате медиите, за да образовате хората по някакъв важен проблем. Използването на тези методи за достигане до хората изглежда много смислено—иначе кой ще ви обърне внимание? Да, вие сте наясно, че правите компромис със самата система, с която се опитвате да се борите, но пък целта си заслужава… Всички правим някакви компромиси, нали така? Но си струва и да помислим, дали в крайна сметка участието в тяхната система на убийствена конкуренция и масов маркетинг изобщо може да ни помогне да променим света. Какво ще стане ако спрем да правим техните компромиси, ако спрем да играем тяхната игра съвсем и концентрираме всичките си усилия върху създаването на собствени канали за разпространяване на нашите идеи по други начини?
РЕВОЛЮЦИЯТА НЯМА ДА БЪДЕ ИЗЛЪЧЕНА
Разбира се, те ви искат в техните телевизионни програми, радиопредавания, рок фестивали, големи звукозаписни компании. На тях не им пука дали продават плява или социална революция, дотогава докато това кара хората само да гледат и да купуват. Те са наясно, че рано или късно хората със сигурност ще се отегчат от безсмислената, безстрастна и лигава продукция, с която постоянно ги заливат, затова разчитат на теб като източник на нови идеи и стилове, които да експлоатират. Те знаят, че ако успеят да открият начини да ти продадат обратно твоя собствен израз на възмущение, да извлекат печалба от крайното чувство на неудовлетвореност, което тяхната система създава, значи са те победили. Те знаят, че никакво послание, което можеш да разпространиш по техните канали, не може да бъде по-могъщо от посланието, което самото използване на тяхната медия внушава: “Останете на нашата програма.” Никакво чувство, което евентуално можете да предизвикате с телевизионни изяви или продажби на дискове в големите търговски вериги, не е по-важно от освобождаващото чувство, предизвикано от силата на хората да действат сами.
Гледането на телевизия и пазаруването поддържат хората пасивни и наблюдаващи неща, в които никога няма да вземат участие в правенето на нещо, те купуват онова, което им предлагат корпорациите, вместо да създават свое собствена форма на изразяване, свои идеи, свой живот. За да мотивираме хората да действат, първо трябва да осъществим пряк контакт с тях.
ЦЕНАТА НА МАСОВАТА ПРОДУКЦИЯ
“На сцената аз правя любов с 10 000 души, след което се прибирам вкъщи самотна” – Джанис Джоплин
Научени сме да мислим за успеха в числа и количества. Ако да промениш живота на един човек е добро нещо, то да промениш живота на хиляди трябва да е голяма работа. Лесно е да се види откъде сме се научили да разсъждаваме така: цялото наше общество се върти около масовата продукция. Колкото повече единици можем да преместим, колкото повече клиенти можем да обслужим, колкото повече гласове можем да получим, колкото повече пари и неща притежаваме, толкова е по-добре, нали?
Но може би не е възможно да затрогнеш хиляди хора толкова дълбоко и толкова силно, колкото един или няколко. И в края на краищата, може би не е толкова революционно да има един човек или група хора, казващи на всички останали кое е правилно и кое не. Няма ли да е по-добре да опитаме децентрализиран подход, където всеки работи в близък контакт с хората около него, вместо няколко души да водят анонимната маса? Дали вие, вашата група или вашия лейбъл, можете да спасите света само със собствените си сили? Защо не се доверим на всички останали и да работим заедно? Давате ли си сметка колко енергия, труд и време трябва да се хвърлят, за да се постигне успеха, който планирате с разпространяването на своето послание?
Една политическа рок-група правеща шоу пред девет хиляди души може да рецитира революционни лозунги към всеки, който е там и слуша, но си остава безсилна да достигне истински до хората там, издигнали ги на пиедестал като велики музиканти, артисти и герои. От друга страна, една ъндърграунд група, свиреща също толкова пламенно пред четиридесет души, в доста по-интимна обстановка, може да взаимодейства лично с всеки и да покаже, че всеки е способен да направи това, което те правят. Така те имат потенциала да вдъхновят четири нови групи (или подобни на тях революционни проекти), увеличаващи тяхната ефективност експоненциално. Същото се отнася и за малките независими музикални компании, писателите, ораторите, хората на изкуството и, разбира се, различните активисти и организатори.
Работа в системата
Повечето от нас не изпитват голямо удоволствие от нещата, които ни се налага да вършим работейки в системата. По-удовлетворяващо е да прочетем книгата, която ни вълнува, отколкото да пишем домашни за училище, да използваме нашите собствени способности, енергия и време за работа по проекти и кампании по наш избор, вместо да се продаваме на работодателите, но се чувстваме, сякаш трябва да работим за тях независимо дали искаме или не. Никога не ни идва наум, колко по-забавен и може би по-ефективен ще бъде нашият труд, ако го изтръгнем от техните ръце и го устроим по наше собствено желание. Естествено, че началото ще бъде трудно, но какво може да бъде по-тежко от това да продължаваме да живеем по сегашния тъп начин до края на живота си? По-добре е да се посветим на радикалната му замяна, отколкото на незначителни козметични промени.
Може би ще възразите, че отвътре ще се борите със статуквото, че ще промените нещата отвътре? В края на краищата, това е което те ни казват. Разбира се системата има своите подходящи процедури, чрез които хората с възражения да се опитат да подобрят нещата – това е аварийният клапан за изпускане на налягането, когато хората станат прекалено активни. Мислите ли, че властта наистина ще предостави на всеки да използва техните закони и методи, за да я обезвласти? Ако системата действително предлагаше възможности за истинска промяна, хората вече щяха да са се възползвали от тях много отдавна. Безброй поколения са се оставяли да ги убедят, че те могат да успеят там, където другите са се провалили, така са се появили и адвокатите, и репортерите. Те са циничните останки от идеалистично настроени млади хора, повярвали, че системата може да бъде реформирана.
Освен това, наистина ли вярвате, че причините, поради които работите в системата са действително истинските? Всички ние още от малки сме програмирани да желаем успеха и да се самооценяваме спрямо богатството и социалния статус, независимо дали това ни харесва или не. Възможно ли е да сте станал журналист, професор по политически науки или рок-звезда, защото не можете да си представите нито една друга възможност за сериозна; защото се страхувате да престъпите линията на сигурността, която ви привързва към безопасността на нормалния начин на живот? И как можете да сте сигурни, че не е тъмната страна на сърцето, която води към търсенето на успеха; частта, която обича общественото внимание и чувството за превъзходство, което популярността и високото социално положение дават? Наистина, изглежда страхотно да можете да сте в състояние да обясните на своите родители вашите цели и да ги накарате да приветстват решенията, които взимате… но дали това е правилния начин за вземане на решенията за това как можете да промените света?
Нека се вслушаме в нашите сърца за всичко, което ни отегчава и насилва. Укрепявайки нашия идеализъм и нашата готовност да поемаме рискове, вместо да откриваме нови начини как да интегрираме нашето разочарование и отчаяние обратно в системата, която ги е породила. Помнете, че всеки ден загубен за използване на системата удължава с още един ден времето, което ще трябва да изчакаме, за да могат новите нейерархични хоризонтални мрежови структури и новите по-добри начини на живот да<br />заменят старата система.
Как да се измъкнем от омагьосания кръг?
Да, често изглежда, сякаш няма алтернатива на работата в системата, ако искаме нещо да бъде свършено и нашите идеи да не останат затворени в тесните рамки на нашите общности. Но защо да пазим общностите си в тесни рамки? Наистина, ако вложим цялата си енергия в разширяването на пространствата, в които можем да контактуваме като свободни и равни човешки същества, вместо да се опитваме да поправяме горящата машина на това обречено общество, ние ще успеем да постигнем поне същия, а вероятно и по-голям успех. Представете си какво ще можем да постигнем ако запазим своя потенциал в ръцете си и откажем да го пилеем, работейки за тяхната система дори и една минута. Не съществува никакво оправдание за това да пропиляваме част от нашия живот, вършейки неща, които не желаем или таланта и силите си за подсилване на системата срещу която се борим.
Вместо това, нека се борим толкова упорито и да живеем толкова ярко, че другите, затворени в своите клетки от нормален живот, да могат да ни видят, да се въодушевят и да се присъединят към нас в нашето пълно отхвърляне на стария свят, с всички негови гадости. Нека направим нашите общности нещо повече от това, което са сега; нека ги направим по-отворени и по-способни да предоставят повече солидарност и взаимопомощ, така че всеки, който желае да може да се присъедини към нас. Системата в която живеем ни предлага само губещи игри, така че защо да играем в тях? От нас зависи да създадем нови правила на играта по-удовлетворяващи и по-вълнуващи от сегашните. Нека не се опитваме да ги бием в тяхната игра, а да ги накараме да играят нашата!
