По колко часа на ден прекарваш пред телевизионния екран? Пред компютъра? Зад волана?
Колко време отделяш общо за трите? Защо се изолираш и криеш? Гледането на нещо по вълнуващо ли е от правенето на нещо? Имаш ли достатъчно време да направиш всички неща, които желаеш?
Имаш ли достатъчно сили за това? По колко часа спиш всеки ден? Как ти се отразява стандартизираното време, предназначено само да синхронизира движенията ти с тези на милиони други хора? Колко дълго издържаш без да знаеш колко е часът? Кой или какво регулира минутите и часовете ти?
Спестяваш ли време? За какво го пестиш? Можеш ли да оцениш един красив ден, в който птичките пеят и хората се разхождат заедно, хванати за ръце? Колко лева на час получаваш, за да стоиш затворен някъде и да продаваш нещо или да архивираш някакви документи? Какво би си купил с получените пари по-късно? Има ли нещо, което да компенсира и поправи този ден? Как ти се отразява да си в навалицата, заобиколен от анонимна тълпа? Чувстваш ли се отчужден, сякаш си заключил своите емоции и чувства към другите човешки същества? Кой приготвя вечерята ти? Храниш ли се самостоятелно? Ядеш ли на крак, забързан за някъде? Какво знаеш за храната, която ядеш или как е получена? Доколко се доверяваш на това? От какво се освобождаваме и лишаваме, използвайки спестяващи труда приспособления? А използвайки спестяващи мисленето приспособления? Как ти въздействат изискванията за производителност, които по скоро ценят продукта, отколкото процеса по изработването му, поставящи на преден план бъдещето, а не настоящето? А как ти се отразява това, че настоящият момент става все по-кратък и по-кратък, когато се движим все по-бързо и по-бързо към бъдещето? Време ли пестим? За какво го пестим? Как ти влияе движението по установени пътища, в асансьори, автобуси, подлези, ескалатори, по магистрали и тротоари? Как ти се отразява да бъдеш устроен, прикован, да действаш по предначертана схема, вместо да се скиташ, да странстваш непринудено и свободно? Колко свобода на движение имаш – свобода да ходиш от едно място на друго, да отидеш толкова далеч, колкото желаеш? Да поемеш по нови и неизследвани посоки? Как ти се отразява чакането? Чакането на опашка, чакането в задръстване, чакането на автобус, чакането за храна, чакането за баня – свикването да пренебрегваш спонтанните си пориви и копнежи? Как ти се отразява да въздържаш желанията си? Как ти въздейства сексуалното потискане, отлагането или отказа от удоволствие, заедно с потъпкването на всичко в теб, което е спонтанно; всичко, което свидетелства за твоята дива и необуздана природа, за твоята принадлежност към Животинското царство? Удоволствието опасно ли е? Може ли опасността да доставя удоволствие?
Изпитваш ли нужда да видиш небето? Изпитваш ли нужда да видиш водата, листата, шумата, животните? Блещукането, проблясването, движението? Затова ли имаш домашен любимец, аквариум, домашни растения? Или телевизията e твоето блещукане, проблясване и движение? Каква част от живота ти идва при теб през екрана? Омайват ли те видеозаписите ти и тези на твоите приятели, така че някак си ти си по-истински в образа, отколкото в живота? Ако живота ти бе направен на филм, би ли си заслужавало да го гледаш? А как се чувстваш в ситуации на насилствена пасивност? Как ти влияе непрестанната атака от символични връзки – аудио, оптични, пeчат, билбордове, компютърни, телевизионни, радио – все едно се скиташ из гора от знаци и пътепоказатели? Към какво те подтикват? Имаш ли нужда от уединение, спокойствие, размишление? Да мислиш самостоятелно, а не да реагираш по принуда? Трудно ли е да отвърнеш поглед? Отвръщането на поглед ли е нещото, което не е разрешено? Къде ще отидеш, за да намериш спокойствие и тишина? Не никакъв шум, а истинска тишина? Не самота, а мирно уединение и спокойствие? Колко често си си задавал въпроси като тези? Чувстваш ли се самотен по начин, който дори и думите не биха могли да изразят?
Понякога чувстваш ли се готов да ЗАГУБИШ КОНТРОЛ?
