Ако си харесвал да ходиш на училище, ще обичаш да ходиш и на работа. Мъчителната и безсмислена злоупотреба с властта, чрез която учители и директори са се разпореждали и са властвали над теб, както и заплахите и подигравките на съучениците ти, нe приключват със завършване на училището. Всички тези неща присъстват в света на възрастните. Ако си мислил, че преди ти е липсвала свобода, тогава само почакай да видиш как ще е, когато трябва да отговаряш пред началници, работодатели, бирници, хазяи, общинския съвет, съдилищата, полицията. Когато приключиш с училището, ти може да се отскубваш от властта на някои авторитети, но тогава попадаш под контрола на други, дори по-деспотични власти.
Харесва ли ти да те контролират други хора, които изобщо не се интересуват и не разбират твоите желания и нужди? Получаваш ли нещо като се подчиняваш на инструкциите на работодатели, на законите на държавни ръководители, на хората, имащи власт над теб, която не им е дадена доброволно? И как така те са получили всичката тази власт?
Отговорът е – чрез йерархия.
Йерархията е идеологическата система, в която твоята стойност се измерва чрез броя на хората и нещата, които контролираш и чрез това колко добре се подчиняваш на тези над теб. Тежестта се упражнява отгоре надолу по пирамидалната структура на властта. Ти се страхуваш да не се подчиниш на тези над теб, защото те биха могли да те изправят срещу цялата мощ на всичко, намиращо се под техен контрол. Също така се страхуваш да се откажеш от правото на власт над тези под теб, защото те биха могли да се изкачат по стълбичката на йерархията и да се озоват над теб. В нашата йерархична система, ние сме толкова заети в опитите си да се предпазим един от друг, че никога не сме имали шанса да спрем и да се замислим дали наистина това е най-добрия начин, по който обществото ни може да се организира. Ако можехме да се замислим за това, най-вероятно бихме се съгласили, че това не е така; за всички е ясно, че щастието идва от контролирането на собствените ни животи, а не от контрола върху живота на другите хора. Докато сме заети в надпреварата за контрол над другите, ние ще сме жертви на контрола въху нас самите. Дори тези, които се намират на върха се ръководят от тяхната позиция. Един грешен ход и те биха могли да завършат на дъното. Нашата йерархична система още от детство ни учи да приемаме властта на всяка авторитетна фигура, без значение дали това е в наш интерес или не. Ние се учим да скланяме глава инстинктивно, когато някой заяви, че е по-важен от нас.
Йерархичните “ценности” са отговорни за видизма (хората доминират над животните и могат да ги експлоатират за храна, дрехи, експерименти, забавеление и пр.), расизма (белите са по-добри от черните), сексизма (мъжете са по-добри от жените), класовото разделение (богатите са по-добри от бедните), както и за много други предразсъдъци, които са дълбоко вкоренени в нашето общество.
Йерархията кара богатите да гледат на бедните така, сякаш те не са хора, а боклуци. Тя изправя работодателя срещу работника, началника срещу служителя, учителя срещу ученика, кара хората да се борят един срещу друг, а не да си помагат взаимно, кара ги да живеят в завист и страх един от друг, а не да използват съвместно уменията, идеите и способностите си да се облагодетелстват взаимно. Йерархия е когато си на работа и шефът ти те обижда или се възплозва от теб сексуално, а ти не можеш да направиш нищо, също така, когато полицията злоупотреби с властта си над теб. Властта прави хората жестоки и безсърдечни, а подчинението ги прави страхливи и глупави.
Йерархичните ценности са отговорни за унищожаването на нашата естествена околна среда и за експлоатацията на животните. Воден от капиталистическия Запад, нашия вид на всяка цена търси контрол над всичко, до което може да се докопа.
Йерархичните ценности са тези, които ни изпращат на война – да се бием за власт един над друг, изобретявайки все по-мощни и мощни оръжия, докато накрая целият свят започна да се люлее на ръба на ядрено унищожение. Но какво бихме могли да направим относно йерархията? Не е ли това начина, по който светът винаги е работил? Има ли други начини, по които хората могат да си взаимодействат или други ценности, с които може да живеем?
Йерархия… и Анархия
Възкресяване на анархизма като личен подход към живота
Спрете да мислите за анархизма като за друг “световен ред” и друга социална система. В този свят, изпълнен с власт и господство, е невъзможоно да си представим да живеем без каквито и да е власти, закони или правителства. Нищо чудно, че анархизмът не се взема на сериозно: никой не може да си представи как би изглеждал, как би могъл да се постигне.
Вместо това, мислете за анархизма просто като личен подход към живота.
Това не е трудно да си го представим. Как би изглеждал анархизма, представен по този начин? Той би бил решението да мислиш самостоятелно, а не да се носиш сляпо по течението. Той би бил отричането на йерархията, отказа да приемеш “отредената от Бог” власт, на която и да е нация, закон, или друга сила. Той би бил отказа да приемеш, че някой притежва по-висок ранг и положение спрямо другите. Но най-вече, анархизмът би бил отказа да оставиш отговорността за теб самия в ръцете на някой друг: той би бил искането, всеки от нас да е способен да избере собствената си съдба.
Според това определение изглежда, че съществуват много анархисти, въпреки, че те самите не биха се определили като такива. Повечето хора искат правото да живеят, мислят и действат, както те намерят за добре. Почти всеки се чувства неприятно щом се изправи срещу някоя власт, която му нарежда какво да прави.
Нали не желаеш да се оставиш в ръцете на правителствата, бюрокрацията, полицията или някоя друга външна сила?
Несъмнено не би ги оставил да диктуват целия ти живот. Във всекидневния си живот ние всички сме анархисти. Ние прилагаме анархизма в действие всеки път, когато вземаме решения самостоятелно, когато поемаме отговорността за постъпките си, а не отстъпваме пред някоя по-висшестояща сила. Значи ако всички сме анархисти по рождение, защо винаги се стига до приемане на властта и господството на други върху нас? Не е ли по-добре да измислим начини да съществуваме съвместно с другите около нас, отколкото да сме зависими от външно установени правила? Помни, че системата, която другите приемат, е тази, под която ти трябва да живееш: ако искаш своята собствена свобода, не може да си безразличен дали другите желаят да си върнат живота в свои ръце или не.
Нуждаем ли се от господари, които да ни командват и контролират?
Научени сме да вярваме, че без полиция бихме се избили помежду си, че без шефове, никаква работа няма да се свърши, че без правителства, цивилизацията би се разпаднала на парчета. Вярно ли е всичко това? Определено е вярно, че днес се върши по-малко работа, когато шефът не следи и не наблюдава внимателно, настъпва хаос, когато правителства падат, a понякога има случаи на насилие, когато полицията не е наоколо.
Но това ли са наистина признаците, че обществото не може да се организира по друг начин?
Не е ли възможно работниците по-скоро да не вършат нищо не от мързел, когато не ги наблюдават, а защото се чустват обидени от ниското заплащане, постоянните инспекции, инструктажи и унижения от техните началници? Може би, ако работеха заедно за постигането на обща цел, а не да им се плаща за изпълняването на нареждания, те биха били много активни. Вярно е, че не всеки е готов или е способен на такова нещо днес; но нашият мързел е по-скоро условен, отколкото естествен и в друга среда ние може би ще открием, че не са ни нужни шефове да си вършим работата. А що се отнася до полицията, която е необходима за поддържането на мира: няма да обсъждаме начините, чрез които “пазителя на реда” показва наяве най-жестоката страна на човешките същества и не допринася за мира. Насилието не се ограничава само до физически увреждания: всяко взаимоотношение, което е основано чрез използването на сила, такова като например между полицията и цивилните, е насилствено взаимоотношение. Когато някой те кара да действаш насила, ти се научаваш да отвръщаш със сила.Когато стандартните форми на човешки взаимодействия се въртят около йерархична власт, когато човешките взаимоотношения толкова често се свеждат до даване и получаване на заповеди (на работа, в училище, в семейството, в съдилищата…), как бихме очаквали да няма насилие в нашата система?
Хората са свикнали да използват сила един срещу друг в тяхното ежедневие.
Може би ако бяхме свикнали да се отнасяме един към друг като равни, да създадем взаимоотношения, базирани на еднаквата загриженост за нуждите на всеки един, нямаше толкова много хора да прибягват до употребата на физическа сила. А относно правителствения контрол? Нашето общество би ли се разпаднало без него? Със сигурност нещата биха били коренно различни без правителствата, но това непременно ли трябва да е лошо нещо? Нашето модерно общество наистина ли е най-доброто от всички възможни, в които може да живеем? Заслужава ли си да допускаме владетели и господари да имат толкова голям контрол над нашия живот? Освен това, не можем да твърдим, че се нуждаем от правителствен контрол за да избегнем масови кръвопролития, защото точно правителствата са тези, които са извършили най-големите кланета във войни, холокасти, поробване и заличаване на цели народи и култури. А може би, когато правителствата рухват, много хора загубват живота си в резултат от последвалите битки и хаос. Но тези битки почти винаги са между други жадни за власт йерархични групи. Ако напълно сме отхвърлили йерархията и откажем да обслужваме силите над нас, не би имало огромни по мащаб войни и унищожения. Всеки от нас трябва да поеме отговорност, колективно да откажем да обслужваме интересите на тези над нас и да започнем да се грижим за себе си и човечеството като цяло.
Тогава надали бихме видяли още една световна война.
Разбира се, дори и да е възможен свят без каквато и да е йерархия, ние не трябва да си правим илюзии, че някой от нас ще доживее да го види. Това дори не трябва да ни е грижа: глупаво е да нареждаш живота си около нещо, което никога няма да изпиташ. По-скоро, ние трябва да разпознаем моделите на господство и подчинение в нашия живот и да използваме всичко от себе си, за да се освободим от тях. Трябва да приложим в действие анархистичния идеал (без господари, без роби) в нашето ежедневие. Всеки път, когато някой от нас откаже да приеме авторитета на властта; всеки път, когато някой от нас е способен за момент да се отскубне от системата на господство (било то като се размине безнаказано за извършването на нещо забранено от учители, шефове или когато се отнася към член от различен социален слой като към еднакъв, и т.н.), това е индивидуална победа и същевременно удар срещу йерархията.
Все още ли вярваш, че не може да съществува нейерархично общество?
Човешката история изобилства с множество примери: бушмените от пустинята Калахари все още живеят без каквато и де е власт. Те работят заедно, без да се насилват и командват един друг, като приемат свободата и независимостта на всеки. Без съмнение нашето войнствено общество допринася в пълна степен за тяхното унищожение. Но не може да се каже, че не би могло да съществува общество, характеризиращо се с политическо и социално равенство, което да е крайно враждебно и добре защитено срещу нахлуване и посегателство от външна сила! Уилям Бъроуз пише за анархистично пиратско укрепление, съществувало преди сто и повече години, което е било точно такова.
Ако се нуждаете от по-близък пример до вашето ежедневие, спомнете си последния път, когато сте се събирали с приятели в петък вечер. Някой от вас е донесъл храна, друг е допринесъл за забавлението, трети е осигурил други неща, но никой не е държал сметка за това, кой какво притежава и какво е дал. Или сте отишли на палатки, някои отиват да търсят съчки, други ще накладат огън и ще сготвят храната. Правили сте нещата като група и взаимно сте се наслаждавали – никой не е бил принуждаван да прави нещо, както и никой не е заемал ролята на шеф. Ние постоянно имаме такива некапиталистически, ненасилствени, нейерархични моменти в нашия живот. Точно това са моментите, когато най-много се наслаждаваме на компанията на другите, но все пак не ни е хрумвало да изискваме обществото ни да работи по същия начин, както нашите приятелски и любовни взаимоотношения. Със сигурност това е възвишена цел, която бихме желали, но нека се осмелим да достигнем високите цели, нека не се задоволяваме с нещо, което е по-малко от най-доброто в нашия живот! Всеки от нас получва само определено време, за да се наслаждава на живота на тази планета. Нека се опитаме да работим съвместно за постигането на нашите цели, а не да се избиваме един друг за нищожни награди, като социално положение и власт.
Анархизмът е революционната идея, според която никой няма повече право от теб, за да реши какъв да бъде живота ти.
- Да се опиташ, да измислиш как да работиш заедно с други, за да посрещнете индивидуалните нужди на всеки – как да работиш с всеки един, а не да работиш “за” или против някой. А когато това е невъзможно, означава да предпочетеш борбата срещу подчинението и властта.
- Да не поставяш никакви системи или идеологии пред хората, за които те са предназначени да служат, да не цениш нищо теоретично повече от реалните неща в този свят.
- Да си верен на човешките и нечовешките същества (животни и природа), да се бориш за себе се и за всеки друг – не без “отговорност”, не за “каузи” или за неясни идеи.
- Да не оставяш отговорността за твоето щастие в чужди ръце, било то на родители, любими, работодатели или на обществото като цяло.
- Да се впуснеш в преследване на смисъла и удоволствието в твоя живот.
Към какво друго да се стремим, ако не към щастие? Ако нещо не е ценно поради факта, че го намираме за смислено и весело, какво тогава би могло да го прави важно? Как могат абстракции като “задължение”, “ред”, или “приличност” да са по важни от истинските нужди на хората? Трябва ли да се подчиняваме и да служим на работодатели, родители, държава, бог, капитализъм, морални закони като пренебрегваме себе си и се постваяме на заден план?
