Обществото ни е пристрастено към работата. Ако има нещо, с което и левите и десните да се съгласят, то това е, че работата е нещо добро. Всеки трябва да има работа. Работата е нашата значка за морално гражданство. Толкова сме убедили себе си, като общество, че всеки, който не работи достатъчно усърдно от общоприетото за конкретната работа, дори и тя да не ти доставя удоволствие, е лош, ненадежден човек. В резултат на това работата започва да абсорбира все по-големи пропорции от нашата енергия и време.
Голяма част от тази работа е напълно безсмислена. Цели индустрии (сетете се за телемаркетинг, корпоративно право, частен капитал) и цели работни отдели (среден мениджмънт, висша администрация, брандови стратези, редактори на вътрешно-фирмени корпоративни списания) съществуват единствено за да ни убедят, че има някаква причина за тяхното съществуване. Безполезната работа обгражда полезната (учители и нисша администрация, която е залята от бумащина); и също така, почти винаги е по-добре заплатена. Както видяхме по време на COVID-19 локдауна, колкото повече работата ти е в услуга на другите хора, толкова по-малко ще ти платят за нея.
Тази система е напълно безсмислена. Тя също така унищожава планетата. Ако не се отървем от тази фанатична привързаност към нея колкото може по-скоро, то ще оставим нашите деца и внуци да се сблъскат с катастрофи в мащаб, който ще направи настоящата пандемия да изглежда тривиална.
Ако все още не е ясно, главната причина да не правим нищо, е, че все още постоянно ни карат да гледаме на социалните проблеми като на въпроси на личния ни избор. Всичката тази работа, всичкият въглерод в атмосферата, трябва някак си да са резултат на нашето собствено консуматорско поведение. (…) Но това просто не е вярно. Не е проблемът в нашите удобства, което разрушава света. Това е нашият пуританизъм, нашето усещане, че трябва да страдаме, за да си заслужим тези удобства. Ако искаме да спасим света, трябва да спрем да работим.
Седемдесет процента от парниковите газове по света идват от инфраструктура: енергия, транспорт, строителство. Повечето от останалите идват от индустриите. В същото време 37 процента от британските работници усещат, че работите им са напълно безсмислени. Ако техните професии изчезнат още утре, светът няма да се влоши по никакъв начин. Просто направете математиката. Ако тези работници са прави, ние драстично бихме намалили климатичния си отпечатък просто чрез елиминирането на скапаните работи.
Та това е предложение едно.
Предложение две: строителни извращения. Огромен брой от постройките днес са изцяло спекулативни: по целия свят. Правителството се разбира с финансовия сектор да построят святкащи кули и небостъргачи, които остават празни, празни офис сгради, стадиони и летища, които никога не биват използвани. Престанете да правите това. На никого няма да му липсват.
Предложение три: планирано остаряване. Една от основните причини да имаме такива високи нива на индустриално производство, е, че създаваме всичко за да се счупи, или да стане старомодно и безполезно след няколко години. Ако направиш iPhone да се счупи след три години, ще продадеш пет пъти повече айфони през това време, отколкото ако направиш един да се използва 15 години. Но в същото време ще използваш поне пет пъти повече ресурси и ще създадеш пет пъти повече замърсяване. Производителите са напълно способни да правят телефони (или чорапи или електрически крушки), които да се използват много по-дълго; всъщност те го правят – те се наричат ‘military grade’ (с военна степен). Накарайте ги да правят военна степен продукти за всички. Така ще намалим въглеродните емисии многократно и ще повишим качеството си на живот.
Тези три предложения са само началото. Ако се замислите, те са просто здрав разум. Защо да унищожаваме планетата, ако не е нужно?
Ако да ги адресираме изглежда нереалистично, може би трябва също така сериозно да се замислим в каква реалност живеем, ако, като общество, сме накарани да се държим по начин, който е буквално безумен.
Автор: Дейвид Грейбър
Цялата книга “Скапани работи” може да се прочете онлайн на английски от тук.
