Когато атиняните се събирали на агората на големи групи, целта им е била да упражняват пряка демокрация. Когато римляните са се събирали на големи групи на едно място, тяхната цел е била да гласуват с палци нагоре или надолу дали да убият някой гладиатор.
Изборите и недемократичността на днешната демокрация
За разлика от елинската демокрация, всичките “хляб и зрелища” в авторитарния режим на римляните са били организирани от елита. Така че когато елитите организират всички тези игри, в които масите трябва да направят избори, те на практика просто организират народа в огромни линчуващи тълпи. След това ти казват, “Виж, хората имат право на избор, това е демокрация”.
Изборите, които наблюдаваме в момента също приличат на едни такива игри, в които партии и политици изготвят програми как ще се отнасят с тези, които стоят на различни стъпала в йерархията. Гласът за националистите например е палец надолу и линчуване на бежанците. Гласът за по-либералните и “прогресивни” може би ще значи палец нагоре по отношение на някои граждански права, но и още по-стабилна система и облагодетелстване на най-привилегированите класи в обществото.
Като цяло изборът на Тръмп в САЩ и възходът на десницата в Европа ни показва къде се намираме в момента в кризата на нео-либералния капитализъм, доминиращата в момента система в по-голямата част на света. Когато нещата се поляризират, много хора започват да търсят по-добър шеф. Да търсят по-авторитетна (или авторитарна) фигура, която да ги изведе от кризата.
Да гласуваш за подобни фигури обаче означава просто да обвиняваш за проблемите тези, които стоят по-ниско в йерархията. Да обвиняваш за твоите проблеми хората, които имат по-малко власт върху живота си от теб – имигранти, малцинства и маргинализирани групи – е далеч по-удобно от това да обвиняваш тези с повече власт и сила. Все пак, ако обвиняваш хората по-високо в йерархията, това означава да се изправиш срещу по-силни от теб. Такива, които имат повече влияние, повече пари и повече оръжия.
Реалният проблем е, че самата система е устроена така, че да съществуват такива властови структури, чиято цел е преди всичко да затвърдят и увеличат своята власт. Анархистите често са обвинявани от либералите и т.нар. “прогресивни”, че грешат като заемат принципна позиция да не гласуват на изборите. Според тях отказваме да заемем прагматична позиция по отношение на социалната промяна. За нас обаче най-прагматичната позиция, която някой може да заеме, без значение дали се нарича анархист или не, е да развие своя собствен капацитет да действа пряко. Да овластим себе си по начин, който ни позволява да постигнем социална промяна без да разчитаме на политици.
Исторически погледнато, винаги когато създадем свой собствен дневен ред или използваме набор от тактики за постигане на социална промяна, които наистина работят на практика, политиците веднага започват да тичат след нас в надпревара да ни обещават нещата, които най-накрая сме се научили да постигаме сами. Така че, ако искаш да имаш влияние върху политическата система, вместо да събираш подписи за някоя партия или да се опитваш да агитираш за избирането на някой политик, най-доброто нещо всъщност е да развиеш своя собствена автономна сила. След това със сигурност ще видиш как някой политик или организация ще се опита да открадне твоите идеи и да ги приобщи към своята програма.
От демокрация към автономия
Думата демокрация идва от гръцки – demos + kratos, което означава “народовластие”. Отначало думата е била синоним на това, което сега наричаме “пряка демокрация”, т.е. пряко и автономно самоорганизиране на мнозинството (“демоса”).
Демокрацията се противопоставя на правото на царете, елитите или религиозните лидери, всички от които твърдят, че управляват поради някаква дадена им свише свещена власт. По начало самият термин “представителна демокрация” звучи като оксиморон, тъй като единствената истинска форма на демокрация е само пряката. Никой не може да бъде представляван от никого, който твърди, че говори от името на целия народ.
Затова не бива да ни изненадва, че самия термин демокрация се е смятал за радикална и опасна идея чак до 19-ти век. До началото на 1800-те демокрация се е използвала по същия негативен начин, както днес се използва “анархист” или “екстремист”. С буржоазните революции обаче термина започва да се използва като популистки евфемизъм, който да легитимира новата форма на държавно управление.
Изборите за различни властови постове са всъщност изобретение на аристокрацията, а не на демокрацията. Жан-Жак Русо нарича този тип управление “изборна аристокрация”, което е доста близко до “либерална олигархия”, което Корнелиус Касториадис използва, когато говори за проблемът на демокрацията днес. Анархистите от Прудон насетне също виждат тази недемократична същност на буржоазната демокрация и започват да използват термина демокрация в негативен смисъл.
Въпреки че много съвременни анархисти и антиавторитарни се опитват да върнат позитивния смисъл на думата демокрация, свързвайки я с нейните най-преки форми на участие във вземането на решения и търсене на консенсус за сметка на правилото на мнозинството, повечето анархисти смятат истинската демокрация като синоним на автономия.
Автономията не разчита на спуснати от държавата права и свободи. Вместо да концентрира властта и възможността за вземане на решения на върха на социалните и политически йерархии, автономията започва на ниво индивид, след което се изкачва нагоре. Автономията прилича на един вид обърната пирамида. Включвайки все повече и повече хора, започваме да се придвижваме от индивидуална автономия към колективна автономия – силата на групи от хора да създават колективни решения по теми, които ги засягат пряко и непосредствено.
Индивидуалната и колективната автономия са неделими при анархизма. Не може да имаш едната без другата. Автономните колективи са изградени от автономни индивиди, които заедно са взели решението да работят заедно в постигането на общи интереси. Освен ако не живееш в пещера или сам в гората, не може да упражняваш индивидуална автономия извън колектив, най-малкото защото хората са социални същества, а и властта трудно ще позволи на някого да избяга от нейната хватка.
Същият Корнелиус Касториадис, който споменахме по-рано, смята демокрация и автономия за почти еднозначни синоними, които носят в себе си идеята за пряка демокрация на всеобщо участие като основен градивен елемент на проекта за автономия, който през цялата човешка история се противопоставя на хетерономията (обратното на автономията), която анархистите наричат йерархична власт.
Така че това, което анархистите противопоставят на изборите и демокрацията не е апатия или безразсъден бойкот на системата. Важният въпрос за анархистите не е дали ще гласуваш или няма да гласуваш, а дали твоите действия допринасят за изграждането на лична и колективна овластяваща сила за социална промяна.
Ние не сме в конфликт с изначалните принципи на демокрацията като механизъм за пряко вземане на решения, а с изборите и олигархичната демокрация в съвременното общество, които са се превърнали в начини за отнемане именно на собствената автономна власт, превръщайки индивида в част от линчуваща или превъзнасяща тълпа.
