Strike Anywhere е мелодична хардкор пънк банда от Ричмънд, щата Вирджиния. Групата съществува от 1999г. и е все още активна с турнета по цял свят, като освен на малки ъндърграунд концерти с други хардкор пънк банди, Strike Anywhere свирят и на големи фестивали с популярни банди от различни стилове. От самото си начало до сега, бандата винаги е била силно политизирана с много говорене между песните и социално ангажирани текстове, свързани с анархизъм, човешки права, антикапиталистическа критика на социално-политическата и икономическата система, антимилитаризъм, антифашизъм, права на животните и радикална екология.
На 12 юли 2007г. си поговорихме с техния вокалист Томас Барнет след концерта им в София с La Plebe и Empty Face в клуб “Backstage”. Интервюто е публикувано в шести брой на Катарзис.
Доволни ли сте от концерта тази вечер и как се чувствате след него?
Томас: Да, много сме доволни! Имахме малко технически проблеми, но се надявам, че те не са попречили на концерта. А в края на шоуто беше просто страхотно. Цялото това място беше великолепно. La Plebe, Empty Face и всички присъстващи. Радвам се, че имаше хора пред сцената. Разбрахме, че La Plebe са доста известни тук и нямахме никакво право да очакваме, че хората ни знаят в България. Така че сме много благодарни на хората, които останаха и пяха заедно с нас.
Как върви турнето ви?
Томас: Турнето е изключително дълго, направо е лудница. Бяхме в Португалия, свирихме в Румъния, а сега сме тук в България, също така и на север в Стокхолм. Утре пътуваме за Солун, после тръгваме обратно през четири страни, през Загреб, след това имаме два дни в Германия. Така че това е най-дългото ни турне, с най-много пропътувана площ с нашия ван. Имахме злополуки с него – преживяхме грабежи, някакви хора се вмъкнали вътре и са откраднали наши неща. Блъснахме се с кола в Будапеща, а когато карахме през Трансилвания капакът на двигателя се отвори и застана пред стъклото, така че трябваше да спрем на пътя и да се опитаме да го затворим. Наложи се да го вържем със струни за китара. Имахме доста кофти моменти, но разбира се, всичко това си заслужава заради концертите. Ние изживяхме най-хубавите мигове, като свирихме за вас, приятели. Надявам се хората да останат доволни от турнето.
Какво се стремите да постигнете чрез правенето на музика, каква е идеята на групата? И бихте ли ни казали какви са вашите политически убеждения?
Томас: Посланието е заложено в текстовете на нашите песни. Когато издаваме албум пишем текстовете в обложката, но също така пишем и разяснения след тях. В нашия последен албум имаме доста страници с текст, обясняващ за какво точно са песните и какво желаем да постигнем. Ние вярваме, че е необходимо хората да се освободят от корпоративното робство, да се отърсят от мита за националната държава и национализма като цяло. Групата ни съществува от 8 години. Предполагам, че сме ви накарали да ни мислите за “зелени” (еко)анархисти или социални еколози (вижте Мъри Букчин). Обаче действаме по много различни начини – понякога свирим на големи концерти с корпоративни банди, а понякога на малки независими DIY концерти. Опитваме се да правим всичко умерено и да стоим по средата, за да прокараме нашето послание сред повече хора. Смятаме, че посланието е важно и мислим, че обществото е наистина сбъркано и има много причини да не бутилираме пънк посланието само за малцината “избрани”. Мислим, че много хора го чуват по радиото или по музикалните телевизии, но все повече и повече го получават и по интернет. Сега има независима и DIY музикална общност, която съществува, защото музиката е безплатна, което усложнява нашите турнета и изхранването ни, но това повече си заслужава, защото по този начин повече хора могат да се докоснат до идеите ни. Така в момента всичко е много странно с турнетата и музиката. Много банди, които биха желали да дойдат тук, нямат такава възможност, защото нямат необходимите средства. Сега като се приберем у дома и La Plebe като се приберат, всички ние ще трябва да работим, защото никой от нас не не си изкарва парите за живот само с това.
Значи вие не само свирите, ами и работите?
Томас: Да. Сега почти цяла година обикаляме света и имахме малка почивка у дома за седмица и нещо… Иначе по принцип съм нещо като зарзаватчия. Работя на фермерски пазар за органично и био земеделие.
Страхотно. Чували сме, че си веган. Какво друго правиш за правата на животните, като изключим твоята работа, която изглежда също е свързана с това?
Томас: Спасявам животни, които се използват за битки – кучета, котки, улични животни, но най-вече кучета, на които хората залагат и ги пускат да се бият. Опитвайки се да спасиш тези животни, трябва да ходиш в изключително бедните и опасни американски квартали (гета), излагайки се на огромен риск, за да измъкнеш животните от тяхното положение. Но това е предимно обществена дейност, в която използваш силата на словото и се опитваш да запознаеш хората с проблемите на животните, техните права и нужди, че и те имат сърце и чувства. В общи линии това е, което аз и другите от групата правим. Също така сме писали песни и сме дарявали музика за бенефит компилации, имащи за цел да съберат пари за правата и защитата на активисти, вкарани в затвора заради преки акции за освобождаване на животни и разрушаване на частно имущество. А, според закона в САЩ, разрушаването на имущество се класифицира от “Патриотичния акт” като акт на тероризъм. Така правителството е набелязало всички “зелени, червени и черни” анархисти и използвайки закона ги третира като истински терористи, извършващи престъпления срещу държавата. Това е толкова налудничаво и е трудно да се обясни каква бъркотия е. Та това е, което правя в подкрепа на животните. Свирим на солидарни концерти, за да подкрепим и други групи, борещи се легално за защитата на животните. Събираме пари от концерти и ги даряваме на различни активистки групи.
От кое се страхуваш повече – от машините или от хората?
Томас: От хората! Машините са просто инструменти. Мисля, че технологията е начин да ни държат изолирани и на разстояние един от друг в едно изкривено общество. Като например, вие можеше да не дойдете сега на концерта, а да останете у вас и да го гледате в youtube. Но не смятам, че всичката технология трябва да се унищожи. Имам много приятели примитивисти, но аз не съм такъв. Трябва да използваме технологията разумно.
Какво е мнението ти за национализма? Това голям проблем ли е в САЩ както тук в Източна Европа?
Томас: Ние също имаме голям проблем с национализма в Щатите, с изолацията и странността на американския живот. Национализмът е корен на някакъв вид икономическа власт и уважение към нея. Това е същото като да бъдеш “мачо”. Национализмът ти пречи да се насладиш на живота си. Има цели народи, които са потиснати само защото се смятат за най-великите. Това е странно противоречие. Ние обаче очевидно не сме от тях. Смятаме, че Съединените щати (и като цяло идеята за националната държава) са илюзия и са построени така, че да позволяват на нео-либералния капитализъм да съществува. Повечето хора мислят, че единствения начин, по който могат да получат власт и сила е да са изключително горди заради мястото от което са, вместо да се организират в “народна съпротива”. Вярвам, че организирането и разбирането на начина, по който света наистина действа е изключително важно. Но много от тази информация се получава все по-трудно, заради обединението на корпоративните медии. Имаме няколко песни на тази тема, една от тях се казва “Infrared”. Свирихме я и тук тази вечер. Идваме от страната, която загуби гражданската война в АмериКККа и хората са все още наистина разстроени от това. Всяка страна има гражданска война, има паметници, гробища, изгубени семейства и всичко е толкова объркано. Така по някакъв начин разбираме какво се е случило на запад от вас със съседите ви от Косово и Босна и Херцеговина. Всичко това е заради външни сили, които идват и карат хора, които преди са нямали проблеми, да се мразят помежду си. И така ние виждаме национализма като вид самоексплоатиращ механизъм.
