Сърцето на анархията е солидарността—взаимопомощта между хората. Докато капиталистите-единаци виждат себеподобните си като потенциални врагове, анархистите гледат на другите като потенциални приятели и съюзници. Солидарните действия са средство за материализиране на потенциалните приятелства. Най-бързо се печелят приятели, като помагаш на хората. Всеки един от нас има някакви ресурси, които може да сподели—нещо, което е нужно на някой друг.
Например ти принадлежиш на общност от предимно млади, бели анархисти, а на улицата полицията хладнокръвно е застреляла чернокож мъж. Можеш да се свържеш със семейството му и да събереш пари за тях или да изпишеш целия град с графити с неговото име, за да не бъде прикрит случая.
Или да кажем, ти си университетски професор и разбираш, че дадена общност ще бъде изселена от земите им заради една петролна компания. Едва ли ще ти коства много да дадеш на хората трибуна, за да огласят проблема си, да организираш пътуване на студенти до земите им, за да видят какво става или да настояваш университета да бойкотира петролната компания.
Никой не може да направи всичко, но всеки може да направи по нещо!
Солидарността започва от вкъщи
Когато обмисляш възможностите за солидарни действия, никога не подценявай своите сили. Никой живот не е толкова обикновен, ничии умения не са толкова ограничени и никоя дарба не е толкова скромна, че да не може един човек да е в помощ на друг. Най-важната форма на солидарност е ежедневната: наглеждането на нечии деца, оказване на емоционална подкрепа, споделяне на храна и предмети от първа необходимост. Едва ли ще наречеш "акция" това да прекараш вечерта грижейки се за децата на съседа, но именно тези обикновени нужди правят възможни общностите на съпротивата. Всекидневните дела в които сме надеждни приятели, нежни любовници и смели съюзници са есенцията на революцията.
Много от сблъсъците между капитала и местната общност не са окичени със слава, романтика и блясък, но това не ги прави по-малко важни. Ако всички се преместим в Чиапас, за да се присъединим към борбата на сапатистите и зарежем борбите в нашия собствен двор, тогава шансовете за глобална промяна намаляват значително. Всъщност, самите сапатисти едва ли имат нужда от твърде много анархисти, скитащи около селата им и постоянно губещи се в джунглата. Както, те казват: нужни са революционери, които да се борят със системата навсякъде. За един млад бял студент, помощта която е оказал като е превел на английски исканията на няколко испаноговорящи работници, отваря един изцяло нов свят по същия начин, по който един изтощен сапатистки боец открива романтиката в това да защитава вековните планински общности от въгледобивните компании.
Може би има нещо става по-надолу по твоята улица. Може би ти си единствения човек, който знае за това и може да помогне: не пропилявай шанса си като фантазираш как помагаш на революционерите на другия край на света. Ако се заемеш с локалния проблем достатъчно сериозно, той може да се разчуе на далеч и тогава може би от другия край на света ще са готови да ти се притекат на помощ.
На път
Солидарността у дома е важна – тя е едно добро начало, но понякога е също толкова важно да помогнеш на някого далеч от вкъщи. Това може да донесе нови идеи и богат опит.
Големите разстояния и многото време за пътуване често обезкуражават хората да участват в солидарни акции някъде далеч от вкъщи. Да не забравяме и финансовите разходи. Но като анархисти знаем, че пътуването може да е доста евтино и леснодостъпно. Наличен е богат арсенал от начини за придвижване – от автостоп до масово качване във влаковете без билет. Ако нямаш постоянна работа това се оказва плюс в случая – разполагаш с много свободно време. По-трудно е, когато се налага да се пътува със самолет през океана, тогава проверете за някакви отстъпки от цената – примерно за студенти. Ако някой притежава кола, може цяла група активисти да се придвижи с нея – може да спите в нея, когато няма друга възможност.
Много хора мислят, че незнаенето на чужд език е пречка при оказването на солидарност на територията на други народи. Всъщност за много акции не е нужно ти самият да знаеш местния език, достатъчно е да си част от група в която поне един човек може да превежда. Разбира се, където и да отидеш, винаги има възможност да научиш малко от езика и обичаите на място, ще се намерят местни хора, които с желание ще ти помогнат. Ти също можеш да им кажеш това-онова за мястото от което идваш.
Трябва да знаеш обаче, че много неща с които си свикнал и не им обръщаш внимание, ще предизвикат друга реакция на други места. Примерно, бялата кожа на много места по света се свързва с богатите туристи и не се учудвай, ако разни хора те молят за пари, без да знаят, че там от където идваш ти си безработен, и твоята единствена работа е революцията. В някои култури, сексизмът е толкова дълбоко вкоренен (за жалост), че може да не ти обърнат достатъчно внимание или да те игнорират ако си от женски пол. Друг пример – активистите в нашето общество са младежи, докато в някои индиански общности най-възрастните се борят най-самоотвержено, докато техните деца и внуци все повече възприемат американския начин на живот. Говори с хора, които са били на мястото, където отиваш, събери информация, не позволявай незнанието да попречи на твоето намерение да изразиш своята солидарност.
Предлагайки умения и ресурси
Веднъж готов за действие, помисли с какво можеш да помогнеш. Достъп до компютър или превозно средство, познания за това как да общуваш с медиите – неща, които приемаме за даденост, ако живеем в Северна Америка или Европа. Но неща, които могат да се окажат жизнено важни при оказването на помощ на други общности.
Понякога единственото, което е нужно, е да се застане в някое освободено пространство, заплашено от унищожение от властите – скуота, обществен център, градина. Може да се налага да отвлечеш вниманието на агресорите, да им се противопоставиш открито или да разпространиш информацията за действията им. В други случаи просто се налага да дадеш едно рамо на борещите се – да приготвиш храна за тях, да наглеждаш децата или дори да пасеш овце.
В някои части на света, можеш да помогнеш дори само с това, че се явяваш като чуждестранен наблюдател. Не са нужни някакви специални умения за това – просто да си там и да наблюдаваш какво се случва. На места като Палестина и Чиапас, силите на реакцията не са толкова сигурни в действията си, когато знаят, че са наблюдавани. Светът е пълен с борби, които не получават нужното внимание, затова основни познания в журналистическата работа може да се окажат безценни. Това може да включва много неща – пускане на информация по интернет, изпращане на съобщение до официалните медии, заснемане на филм. Много притиснати до стената общности не могат да си позволят да закупят видео камера, компютър и друга необходима техника, затова добре дошло за тях ще е ако можеш да предоставиш по един или друг начин нужното. Самите технически умения също са ценен ресурс. На каквото и да си способен, някой някъде има нужда от твоите умения.
Контакт
Да влезеш в контакт с хората, на които искаш да помогнеш понякога си е предизвикателство само по себе си. За щастие понякога други групи вече са влезли във връзка с тях, съществуват и международни солидарни мрежи, които осигуряват нужната информация – телефонни номера и мейл адреси. На много места интернет не е толкова леснодостъпен, така че се приготви за дълго чакане на отговор на твоя имейл. Много групи са претрупани от работа и действат на границата на своите възможности – затова може да са загубили информацията за контакт с теб, да не са успели да ти пратят отговор или просто да са забравили, че идваш, макар да имат огромна нужда от подкрепа.
Някои нетърпеливи за действие анархисти може да бързат да се включат в борбата, но винаги е по-добре да изчакаш за напътствия от местните, отколкото да се хвърлиш с главата напред в нещо, което не разбираш напълно. Не се притеснявай да попиташ директно хората какво очакват и от какво имат нужда. Обикновено няма да те натоварят с най-важната и значима работа, първо ще искат да видят на какво си способен и дали могат да ти имат доверие. Помни, че много хора са имали лоши преживявания заради несериозни, самовлюбени радикали. Бъди търпелив и прояви уважение. Изпълнявай съвестно това за което те помолят и с времето ти ще станеш надежден съюзник, и истински приятел с тях.
Извън контекста
В най-общия сценарий, някоя корпорация или някое правителство изолира и смазва дадена общност. Последното нещо, което искат е някой външен човек да се появи на мястото на действието и да им се противопостави. Понякога дори само двама-трима активисти дошли от чувство на солидарност са достатъчни за да объркат плановете на властта и да спасят общността.
За жалост нещата не винаги са толкова лесни. Никога не тръгвай с убеждението, че местната общност е една хомогенна група от хора. Тя е съставена от широка гама индивидуалности с различни виждания. Предпазвай се от идеализиране на народа, както и от пълното му отписване. Отдели време (ако е възможно), за да се запознаеш с индивидите с които се надяваш да действаш заедно – това е най-добрия начин да разбереш ситуацията.
Може да се случи властта да си е осигурила по един или друг начин благосклонността на част от населението (подкупи, обещания за нови работни места и т.н.) Това води до объркващи ситуации при които някога обединената общност се раздира от вътрешни борби. Понякога е трудно да се разбере коя е правата страна. Ако не разбираш вътрешната динамика на случващото се или самите хора те помолят да си тръгнеш, няма смисъл да оставаш повече – на този етап няма с какво да помогнеш. Помни, ти лесно ще се прибереш у дома, но ако си действал необмислено, ефектът от твоите действия може за дълго да пречи на местните хора. Преди да предприемеш нещо се постави на тяхно място.
Но не подценявай и другата възможност – колко радикални "обикновените" хора могат да бъдат. Може би невинно изглеждащият либерал тайно мечтае да нахлуе с гръм и трясък в парламента. Може би онзи стар човек там някога се е бил в ръкопашна схватка с канадската армия. Може би те ще покажат (отново) своя радикализъм – дай им възможност.
Бъди последователен
Нужно е да изградим мрежа за взаимопомощ, която да оцелее през години на репресии. Няма да спомогне, ако си се захванал с работата по случайност, между другото. Нужни са постоянни връзки и дълготрайни взаимоотношения. Опитай се да свържеш помежду им местни групи и инициативи, които се борят с различни проблеми. Разказвай за борбите на други хора от други места. Понякога хората по-лесно се включват в местните борби след като са чули за подобни неща, случили се в друг край на света.
Можеш да изразиш своята солидарност с хора на хиляди километри от теб и без да пътуваш до тях. Може да организираш видео прожекции в твоя град или да поканиш хора, които могат да разкажат какво става в някоя бореща се общност. Може да организираш благотворителни събития, за да събереш малко средства за нуждаещите се. Може да организираш демонстрация пред посолството на чуждата държава, където е засегнатата общност. Ако няма посолство в твоя град, може би има представителство на някоя фирма от страната, може би самата фирма е замесена в извършваната несправедливост. Тогава покажи ясно отношението си към тях с бойкот на продуктите им, блокади на сградите, саботажи.
Без значение какво конкретно правиш, не губи от поглед целта да изградим глобална солидарна мрежа. Всички сме заедно в борбата. Солидарността не е благотворителна работа. Самият ни живот зависи от успеха на обединените ни действия срещу капитализма. Нека борбите на хората да са толкова важни за теб, колкото и за тях – и нека те разберат това.
Разказ
Ние получихме димни сигнали, молещи ни за нашето присъствие в студените равнини на Онейда, Ню Йорк. Не знаехме какво да очакваме, но бандата ни от градски странници от Юга се запъти натам. Следвайки указанията стигнахме до дълга каменна къща, домът на племето Онейда. Отворихме тежката врата и се озовахме вътре.
Вождицата, могъщата стара Мейси Шенанду ни поздрави с отворени ръце и широка усмивка. Силната жена е виждала как поколенията се сменят, но сега се страхува, че това ще е последното поколение живеещо на родна земя. Тя ни обясни, че тези 30 акра земя, заедно с къщите върху нея, е последната суверенна територия на племето Онейда. Тези горди хора са под непрекъснати атаки отвън и отвътре. Преди време един от племето отишъл да учи бизнес в Харвард. В последствие Рей Халбритър регистрирал племето като корпорация и започнал да изгражда финансовата си империя Oneida Nation inc. На територията на тази корпорация (всичките земи на племето) били въведени собствени правила, частна полиция (от бледолики), частен съд, собствени такси и т.н. Рей – Без лицето, както е известен сред сънародниците си смята да изгради търговски обекти и да доведе западната цивилизация и капитализма в тези древни земи. Неговите жилищни инспектори вече са изселили някои хора и булдозери са сринали къщите им. Вече е изградил едно казино.
Частната армия на Рей обикаляше тридесетте акра земя и хората ни казаха, че официалното обяснение за присъствието ни е, че сме поканени да участваме в племенен танц. Танц наистина имаше. Едно по едно, всички семейства пристигаха в дългата къща носейки невъобразимо разнообразие от храна и напитки. След богатата вечеря по време на която името на Рей Халбритър бе проклето от небесата до под земята, един старец застана на средата и започна да припява – звуци, които не мога с нищо да сравня. Децата, наредили се около него добавяха брилянтно сопрано към басовия му глас. Скоро цялата стая без нас се бе впуснала в танц. Но хората отказаха да ни оставят на мира, докато не се включихме и ние, въпреки нескопосаните ни танцови умения.
Рей Халбритър щеше да бъде тук на другия ден, за да присъства на събрание на съдружниците си в една друга дълга къща, недостъпна за хората от много време. Неговата частна армия щеше да е наоколо, за да вдъхва страх сред племето. Но на сутринта ние, облечени в пълни бойни доспехи на черния блок обградихме по-голямата група от индианци Онейда, които днес за първи път от години щяха да се противопоставят на Рей открито.
Ние тръгнахме напред като се чудехме дали нашите пънк и анархо нашивки са устойчиви на куршуми. Като ни видя, Рей се шмугна в дългата къща, а горилите му се опитаха да арестуват един от нас. Аз изкрещях: “Пуснетe го!” И стана чудо. Те го пуснаха. След като ние не сме от племето Онейда, частната полиция нямаше право да ни задържи. Подрънквайки с оръжия, те ни казаха да се разкараме. Но ние им се изсмяхме в лицата. “Полиция? Вие дори не сте истинска полиция!”, “Какво е чувството да биеш жени и деца, а?”, “Май сега не сте толкова велики”.
Местните хора се въодушевиха и започнаха да се включват в пререканията. Използвайки хаоса, децата се вмъкнаха в дългата къща. Срещата на Рей и приятелите му бе провалена – те бяха заобиколени от смеещи се и тичащи деца. Шумотевицата привлече официалната полиция от близкия град. С тях дойдоха и репортерите. Хората разказваха за безобразията и показаха заснет от тях аматьорски филм на който се виждаше как горилите на Рей бият жени.
А ледът между нас и индианците окончателно се бе стопил. Едно до друго стояха две племена – древното и новото, обединени срещу врага. Древното се бореше за своето оцеляване, а ние, племето на градските номади, за разлика от нашите бледолики предци обърнахме гръб на раса, нация и други подобни глупости, за да им помогнем.
Нека се борим…и танцуваме заедно.
