Италианците To Kill бяха една от най-активните веган стрейт едж групи в Европа, някои може би са ги гледали и на невероятния им концерт с Bane на 8.04.2009 в София, който беше един от най-великите хардкор концерти в България изобщо. След като групата се разпада през 2010, техния вокалист Джакомо „Джош“ Джорджи решава да отвори нова глава в живота си на активист за правата на животните и да превърне думите от текстовете на To Kill в действие. От тогава насам Джош е неизменна част от екипажа на морските пастири Sea Shepherd, кръстосващи океаните в защита на техните естествени обитатели. Джош е просто един от многото примери за това как хардкор и веган стрейт едж хлапетата се борят за един по-добър свят, в защита на хората, животните и природата. В следващите редове можете да прочетете интервю с Джош, направено от Алек от Клуж за нейния зин Leave Me Alone.
За първи път разбрах за Sea Shepherd на концерта на To Kill в Клуж. Ти беше с тениска на Sea Shepherd, а аз не знаех за какво става въпрос и като се прибрах вкъщи проверих в интернет, бях впечатлена… В началото нека си поговорим за Sea Shepherd. Какво те накара да зарежеш всичко за няколко месеца и да отплаваш към Антарктическия океан?
Откакто се събрахме с To Kill, групата беше моя абсолютен приоритет. Винаги съм бил активист и хардкор хлапе, аз наистина водя целия си живот, следвайки тези два пътя. В началото на 2010 решихме, че е време да сложим край на To Kill и веднага щом взехме това решение, реших да изпратя моята апликация да стана член на Sea Shepherd.
Sea Shepherd винаги е била организация, която съм смятал за важна да бъде подкрепена. Това единствената организация за защита на морските обитатели, която използва прякото действие като инструмент за постигане на своите цели и според мен прякото действие днес е последния останал инструмент за постигане на промяна. Присъединих се към екипажа на кораба „Стив Ъруин“ през май 2010 и от тогава живея на кораба. Напуснах го само през август, за да се видя с приятелите и семейството ми за няколко седмици, но след месец отново се върнах на кораба.
Кампанията “Без компромис” беше една от най-успешните акции срещу китоловците. Можеш ли да ни разкажеш повече за твоята роля на кораба и колкото дълго стоя на него?
Може да се каже, че кампанията “Без компромис” беше най-ефективната анти-китоловска кампания в Южния океан изобщо някога. Всяка година японските китоловни флотилии отиват в антарктическото убежище на китовете с квота от над 1000 кита, които искат да убият и миналата година ние успяхме да спасим повече от 800 кита от тяхното убийство. Беше невероятно как само след няколко седмици на интервенция и акции те обявиха, че напускат Южния океан и се връщат обратно, заради нашите действия. Това беше като награда за нас и осъзнаване на всичката тежка работа и саможертви за да спасим китовете.
Моята роля в кампанията беше главно да бъда на малката моторна лодка и да извършвам действия срещу харпунните кораби. Беше наистина вълнуващо и много важно за мен да бъда истински въвлечен в действието от малките лодки. Нямате си представа какво е чувството дори само да караш лодката под обстрела на стрелите на харпунния кораб докато разгръщаш prop fouler или хвърляш димни бомбички по кораба им. Аз бях на кораба през цялата кампания и бяхме в открито море от 2 декември до 4 март, ако не се лъжа.
В какви други действия си взимал участие със Sea Shepherd?
Участвах в 4 кампании до сега: 2 кампании в Средиземно море за опазване на риба тон, 1 антарктическа кампания за опазване на китове и 1 една на фарьорска за спасяване на безжалостното изтребване на китове на бреговете на Фарьорските острови. В момента съм в моя трюм и плаваме към Австралия да съберем още хора екипаж и да се отправим отново към Антарктида, тъй като японските китоловци смятат да се върнат отново, без значение, че отново може да изгубят много пари.
Как върви живота на “Стив Ъруин”? Доколкото разбирам цялата експедиция е като игра на котка и мишка. Как си прекарвате времето, когато няма “екшън”?
Да живееш на „Стив Ъруин“ е невероятно. Не мога да си представя нещо по-хубаво в момента. Хората са чудесни, в екипажа има още няколко хардкор хлапета и всички те са наистина прекрасни.
Всъщност цялата кампания се състои в това да намерим главния им кораб, “Nishin Maru”, веднъж намерим ли го, играта свършва за тях: ще ги съсипем и просто няма да има повече китоловство.
Разбира се, да намериш 4 кораба в открито море не е лесна работа, така че има много чакане. На кораба не може просто да си стоиш и мързелуваш. Всички работят по 8 часа на ден, вършейки най-различни работи. Моят отдел (палубния отдел) отговаря за поддръжката на кораба. Не бих заменил тази работа за нищо друго на борда. По време на кампания ние подготвяме всички тактики, всички материали, от които ще се нуждаем и т.н. когато не сме на работа обикновено се шляем по палубата, играем игри, слушаме музика, такива неща. Според мен, ако настроиш ума си по правилния начин, наистина ще си прекараш велико на борда.
Антарктида е невероятно място и ти си един от малкото щастливци, които са го усетили, дали това изживяване те е променило като човек?
Абсолютно! Мисля, че за първи път осъзнах колко необятна е природата. Ходил съм много пъти в природни резервати или национални паркове, но никога не съм се чувствал изолиран от човешката раса, никога не бях прекарвал толкова време без да видя друг човек или дори следи от неговото съществуване (от боклуци по земята до стъпки в калта) или най-малкото, в природните паркове съм винаги на максимум половин ден преход до цивилизацията. В Антарктида наистина можеш да почувстваш дивото около теб и за мен това е мотивация да продължа да правя същите неща. Според мен това е последното девствено място на Земята и трябва да се борим да го запазим колкото се може по-дълго от човешко влияние. Чувствам също как понякога забравяме колко силна и могъща може да бъде природата. Можеш да видиш унищожителни бури и абсолютно неприятелска околна среда, изглежда сякаш планетата казва “добре, вие ми отнехте всичко и унищожихте всичко, сега ще направя невъзможно за вас, хора, да ми вземете и това последно убежище.”
Как някой може да подкрепи Sea Shepherd, имам предвид освен дарения и такива неща? Вашето “Maelstrom” EP с To Kill беше бенефит за тях, но как може един “обикновен” човек да се включи?
Винаги има начини да се включиш. Като “обикновен човек” можеш да влезеш в уебсайта и просто да прочетеш за какво става дума. Да се информираш за нещата, които Sea Shepherd прави е перфектна първа стъпка и може да бъде последвана от много други стъпки, които са важни: да направиш дарение, да организираш бенефит събитие за организацията, да организираш сухоземна група за подкрепа на Sea Shepherd екипажа, които плава в твоята област, да популяризираш кампаниите на Sea Shepherd и да се опиташ да информираш колкото се може повече хора около теб за нещата, за които се борим. Освен това може просто да бъдеш креативен. To Kill направи това бенефит издание, други хора пекат благотворителни веган сладки, вечери, лекции… просто помислете в какво ви бива.
ОК, нека поговорим за To Kill. Групата се разпадна внезапно. Вие бяхте една от най-активните хардкор банди в Европа и изведнъж се разпаднахте. Какво се случи?
Смятам, че понякога нещата просто се случват и всичко, рано или късно, идва до неизбежния си край. To Kill беше и винаги ще бъде едно от най-великите неща в моя живот. Трудно ми е да кажа какво се случи… може би всъщност нищо не се случи. Просто беше подходящото време да се случи. Няма как да разбера дали е било.
Правихте много концерти, дори свирихте в Румъния с Bane. Кои са най-запомнящите се моменти с групата?
Свирили сме няколкостотин концерта по целия свят с To Kill и това Източноевропейско турне с Bane беше най-яркото доказателство за това какво To Kill значеше за нас. Беше група, но също и приключение. Беше почти като живо същество. Не мога да говоря за един или друг момент… всеки един момент с групата беше уникален, в добър и лош смисъл… всички неща бяха важна част от To Kill за нас.
Още ли си активен в хардкор сцената?
Не мисля, че има нещо на света, което да е толкова страхотно колкото хардкор сцената. Аз съм и винаги ще бъда активен в хардкор сцената. Животът на кораба малко ми пречи да се информирам какво се случва в хардкора, но велико нещо в хардкора е, че където и по света да отидеш, все ще има хардкор концерт и ще намериш братя и сестри, с които да се чувстваш като у дома. На кораба има няколко хардкор халепта, които също като мен са веган и стрейт едж, така че си имаме малка сцена тук, слушаме хардкор албуми докато работим и имаме обичайните нърдски хардкор разговори, на които сме свикнали.
Мисля, че хардкор и DIY винаги ще бъдат част от мен.
Как виждаш сцената в момента? Мислиш ли, че има потенциал да разпали промяна в обществото или просто проповядваме пред камерен състав?
Каквот казах, аз съм извън сцената от година и половина. Въпреки че откакто съм на кораба бях на няколко концерта. Трябва да кажа, че концертите, които посетих има огромна хардкор енергия. Последно гледах Trial в Лондон, когато корабът ни беше акостирал на док във Великобритания и, мамка му, за мен този концерт беше точно това, което хардкора значи за мен и съм толкова щастлив, че един от малкото концерти, които видях в периода докато съм на кораба беше точно Trial.
Правата на животните и стрейт едж бяха основните теми за To Kill. Как виждаш цялата веган стрейт едж сцена в момента? Чувала съм много хора да казват, че тя е прекалено проповедническа и хората се опитват да наложат своите възгледи върху другите.
Fuck that! За мен споделянето на идеи е жизненоважно за нашата сцена и дори още по-важно за нас самите. Ако не обменяме идеи, просто ставаме зомбита. Няма значение какви са идеите, които споделяш, просто ги разпространи и провокирай хората около теб. Освен това, което е нещо по-абстрактно, аз смятам, че света върви към по-лошо, така че ти може да ме обвиняваш в проповядване, когато аз просто ти обяснявам моята гледна точка, но в края на краищата само се надявам наистина да помислиш за тези неща, за които говоря. Според мен е важно веганството и правата на животните, защитата на природата и стрейт едж идеалите да се разпалят още повече в хардкор сцената, така както е важно политическите идеали да останат живи в нея.
Конкретно за веган стрейт едж ще кажа, че уважението към живота е важно, но колкото повече минава времето, толкова повече хората оценяват живота на животните като по-нисш от този на хората, измервайки го в стойност, докато всички не станем студени и алчни. Всичко, от което се интересуваме е нашето здраве и комфорт. Понякога действаме сякаш ни е грижа, но когато се окаже, че е нужно усилие да подкрепиш своите думи, тогава тези идеи се оказват прекалено тежък товар за нас. Важно е да се бориш специално за животните. защото нашата емпатия към тях е почти нулева. Модерният живот превърна животните в предмети, така че да се борим за тях е от жизнено значение.
Не знам в какво състояние е веган стрейт едж сцената в хардкора в момента, но се опасявам, че все по-малко групи говорят за тези неща. Надявам се да греша, но което е по-важно, се надявам дори и да няма такива групи, то поне да останат много хора в сцената, които ги е грижа за тези неща.
Какво мислиш за “тъф-гай” поведението в сцената? Много хора изглежда виждат хардкора като място за парадиране с новите си тениски на групи и нови танцови движения, без да им пука много за посланията, понякога дори и нараняват другите по концерти.
Винаги съм подкрепял физическите контакти по време на хардкор концерти и съм се раздавал изцяло и с пълна сила в моша, но съм абсолютно против всяка форма на безразсъдно насилие или „тъф-гай“ отношение. Според мен хардкор сцената не е място да се показваш или да избиваш комплекси като се държиш агресивно и нараняваш хора. За мен на хардкор концертите са място за тайфа от страхотни хлапета, които се събират заедно и експлоадират от емоции и забавление заедно, пеейки и танцувайки, правейки стейдж-дайвинг и други такива неща като приятели.
Планираш ли да се върнеш отново към музикална сцена в един момент?
В момента живота ми е на борда на кораба, но често си говорим да направим банда на кораба, имаме малко техника като озвучение и барабани, но за сега не е нещо сериозно. Със сигурност ми липсва да бъда на сцената, но е и въпрос на намирането на подходящите хора, с които да го направиш. To Kill бяха мои приятели и семейство също и извън групата, за мен е важно да изградиш наистина специална връзка с някой, за да бъдете в една група.
Благодаря ти за интервюто и всичко добро с теб и останалите морски пастири.
Благодаря ти много, наистина го оценявам! Go Vegan.
