Капитализъм и здравословна околна среда не могат да съществуват заедно, поради икономическата теория стояща зад капитализма и съответстващата им нужда от нови нива на експлоатация. Разрушаването на околната среда достигна застрашителни размери. Почти ежедневно се появяват нови, ревизирани нагоре оценки за задълбочаването на проблемите с климата, разрушаването на озоновия слой, ерозията, кислородното изчерпване вследствие обезлесяването на тропическите гори, киселинния дъжд, отровите в нашето тяло, остатъците на пестициди в нашата храна и вода, ускоряващата се степен на изчезване на естествени видове и т.н. Или, както Киркпатрик формулира това: “Планетата е по пътя към и може би на границата на глобален екоцид”.
И така, как достигнахме до тази точка на почти екологично бедствие? Много анархисти разглеждат екологичната криза като вкоренена в психологията на господството, което се появи с утвърждаването на патриархалната система. За времето, през което тези институции приемаха форма и социалното господство стана ежедневие, тези идеали бяха прехвърлени и във взаимоотношението на човечеството с природата. Патриархалната система първа и постави акцентите върху линейни, механични, аналитични и рационални качества. При патриархална система, интуитивното, емоционалното, анархистичното и земното са отрицателно възприемани като пасивни, слаби и нерационални спрямо системата. В сферата на това определение, природата стана все повече разглеждана като ресурс и обект, който е експлоатиран и безмилостно поробван. Капитализмът е средството чрез което тази психология на господство намира своя екологично разрушителен отдушник. Капитализмът причинява прахосническото използване на енергия и материали, далеч отвъд това ниво, нужно за всекидневен живот с удобства. Когато някой събере всички необработени материали и енергията, която се влага в продуктите или обслужва човешкия живот, щетите за околната среда са потресаващи. Когато тази цена е умножена през времетраенето на живот на семейства, градове и страни – пропорциите са невероятни.
Пример за прахосани естествени ресурси са 200-те милиарда кутии, бутилки, пластмасови опаковки и хартиени чаши изхвърляни всяка година в “развития” свят. Корпоративното производство се фокусира върху предмети “за еднократна употреба”, вместо върху качество или надеждност, продуктите са направени за еднократно ползване, защото това осигурява по-големи печалби. Много еко-анархисти дават най-голям приоритет на премахването на капитализма. Букчин заявява, че капитализма “в неговото безкрайно поглъщане на природа ще намалява цялата биосфера до крехкото съжителство на нашата пустиня и полярен BIOMES”. Ние ще обърнем процеса на органическа еволюция, който води до разнообразие на флора и фауна във все повече сложни форми и връзки, в процес на създаване на по-прост и по-малко устойчив животински свят. Последствията от този потресаващ упадък са достатъчно добре предсказуеми в дългосрочен план – биосферата ще става толкова крехка, че евентуалното ѝ разрушаване от нуждите на човешкото общество ще премахне органическите предпоставки за човешки живот”. Капитализмът трябва да бъде премахнат, защото не може да бъде реформиран, за да стане “екологично дружелюбен”, въпреки че много зелени активисти вярват в това. Някой може по-лесно да убеди зелено растение да се въздържа от фотосинтеза, отколкото буржоазната икономика да се въздържа от натрупване на капитали. Промишленото производство се увеличи петдесет пъти от 1950-та година насам. Тъй като корпорациите на капиталистите трябва непрекъснато да се развиват и да се окрупняват, това единствено би означавало бедствени последствия за дадената среда. Затова не е практично да се търси решение на екологичната дилема в сътрудничество с капитализма, защото принципа “расти или умри” е вроден в неговата природа.
Какъв е принципът “расти или умри”?
Капитализмът е основан на производство с цел печалби. За да остава печеливша, фирмата трябва да бъде способна да произвежда продукти и услуги, достатъчно евтини, за да се конкурира с другите фирми в същият отрасъл. Ако една фирма увеличили своята производителност (каквото всички фирми трябва и се опитват да правят), то тя ще бъде способна да произвежда по-евтино, така тя подбива цената в нейния сектор и печели по-голям търговски дял, докато евентуално това принуждава по-малко рентабилните фирми да фалират. Освен това, когато компании с по-висока производителност/печалба се разширяват, те често правят икономии в разходите (т.е. получават огромни отстъпки за по-големите количества на необработени материали), това им дава дори повече от едно конкурентно преимущество над по-малко производителни/печелещи предприятия. Оттук, постоянно нарастващата производителност е съществена за капиталистическото оцеляване.
Има два пътя за увеличение на производителността: увеличавайки експлоатацията на работниците, (т.е. по-дълъг работен ден и/или по-интензивна работа за същото заплащане) или въвеждайки нови технологии, това намалява количеството труд нужен, за да се произвежда същия продукт или услуга. Поради съпротивата на работниците спрямо увеличаването на нивото на тяхната експлоатация, новите технологии са основния начин за нарастване на производителността при капитализма, (разбира се капиталистите винаги търсят пътища да увеличават експлоатацията на работниците при дадена технология с други средства). Но новите технологии са скъпи, което означава и плащания за текущи ъпгрейди, фирмата трябва непрекъснато да продава повече от това което произвежда, и така трябва да продължава да разширява своят капитал, (машини, заводски пространства, работници и т.н.). Действително, да стоиш в положение на застой при капитализма означава да рискуваш да изпаднеш в криза – тогава фирмата трябва винаги да се стреми към повече печалби и така трябва винаги да се разширява и инвестира.
С други думи, за да оцелява, фирмата трябва постоянно да разширява и ъпгрейдва своята база и продукция, така че да продава достатъчно, за да запазва и разширява своят капитал – или “расти или умри”, т.е. “произвеждай, за да произвеждаш”. Докато капитализъм съществува, непременно ще продължава неговото “безкрайно поглъщане на природа,” докато той премахне “органическите предпоставки за човешки живот”. Ние не трябва да чакаме след революцията да спасяваме Земята. Спасяването на Земята е революцията.
