Bash Back! беше мрежа от радикални, куиър анархистки проекти в различни американски щати, които чрез пряко действие се борят срещу държавния апарат, капитализма и опитите за асимилация на ЛГБТ+ идентичностите от системата и мейнстрийм гей организациите. Mary Nardini Gang е автономна група, част от чаптъра на Bash Back! в Милуоки, Уисконсин. Бандата си поставя за цел чрез актове на вандализъм и конфронтация да бъде в постоянен социален конфликт с потисническите институции, следвайки принципите на въстаническия анархизъм.
Можете да се запознаете с техните идеи в откъса от интервю с тях, което преведохме за нашия журнал. Цялото интервю можете да намерите в антологията “Queer Ultraviolence” от Ardent Press, събираща всички документи от историята на Bash Back!
Vengeance: Да бъдеш пролетариат променя ли същността ти на милитант куиър?
Mary Nardini: Да бъдеш куиър усложнява начина, по който възприемаме своята роля вътре в капитализма. Много често куиър телата са принудени да продават своя труд по начини, които не се вписват в традиционните марксистки обяснения какво е да бъдеш работник. Това включва обслужващия сектор и секс работниците. Тези форми на експлоатация проблематизират често хетеронормативните и патриархални виждания върху това какво е или не е труд. Като цяло обаче, позициите на куиър и пролетар се припокриват – ние сме класа, която няма контрол над своите тела. Това означава различни неща в различни ситуации. Шефовете, които разполагат с нашето време и куиър-мразците, които определят нашия социален пол, са все класови врагове.
V: Защо както Спектакъла, така и мейнстрийм гей и лесбийското движение се идентифицират основно със средната класа и богатите, никога с работническата класа и бедните? Кой печели от такъв дискурс?
MN: Пределно ясно е, че политиците начело на “ЛГБТ общността” се интересуват само от запазването на властта на управляващата класа. Политическите кампании за гей бракове, гей хора в армията и законодателство за престъпления от омраза само възпроизвеждат капиталистическите институции на брака, армията и затворо-промишления комплекс.
Но нещата са доста по-дълбоки от това. Концепцията за куиър е обрисувана и капитализирана от образи за богати, влиятелни, бели, с физически здрави и красиви тела гей мъже и лесбийки. Можете просто да погледнете “Уил и Грейс” или който и да е брой на някое ЛГБТ списание, за да видите как куиър телата и желанията са оформени от капитала.
V: Сред анархизма може да видим един назряващ (или вече случващ се) сблъсък между активисти и хулигани. Защо мислите, че се случва това? Какви са напреженията, които доведоха до подобен сблъсък?
MN: Да бъда чийзи ще цитирам Идващият бунт: “Всеки намира себе си принуден да заеме страна; да избере между анархията и страха от анархия.” Разделението, което се случва в широкото анархистко движение намира своето отражение и сред радикалните куиър кръгове. Според мен голяма част от напрежението се корени в това, че доста хора бъркат радикалната куиър борба с безопасен пристан за най-лошата форма на идентичностна политика. Те много яко са се объркали. Не става въпрос за поддържане на идентичности, а за тяхното пълно унищожаване. (…)
Искам да видя групи от куиър анархисти да работят заедно в изграждането на автономна сила и засилването на социалния конфликт. Много се радвам да видя новия скуот, който Bash Back! в Мемфис отвори за бездомни куиър/транс младежи. Радвам се да видя групи, които раздават безплатни пепър спрейове и учат хората как да се бият. Радвам се да видя куиър хора, които смазват от бой фашисти и винаги подкрепям уличната борба. Без значение дали ще продължат да се организират под името Bash Back! или не, според мен мрежата от луди куиър изроди, които мразят всичко ще продължи да се разраства и изгражда автономна сила.
I
Някои ще прочетат “куиър” като синоним с “гей и лесбийско” или “ЛГБТ”. Това прочитане е неправилно. Дори и тези, които намират себе си в конструкциите “Л”, “Г”, “Б” и “Т” да имат място в дискурсивните граници на куиър, куиър не е стабилна област на местообитание. Куиър не е просто още една идентичност, която да бъде забодена в списък от кокетни социални категории, нито количествената сума от нашите идентичности. Вместо това, куиър е качествена позиция на опозиция срещу формите на стабилност – идентичност, която проблематизира управляемите граници на идентичност. Куиър е територия на напрежение, дефинирана извън доминиращия наратив на белия-хетеро-моногамен-патриархат и също като афинитет към всички маргинализирани, различни и потиснати. Куиър е абнормалното, странното, опасното. Куиър включва нашата сексуалност и нашия джендър пол, но и много повече. Това са нашите желания, фантазии и още. Куиър е кохезията на всичко в конфликт с хетеросексуалния капиталистически свят. Куиър е тотално отхвърляне на режима на Нормалното.
II
Като куиър ние разбираме Нормалността. Нормалното е тиранията на нашето състояние; възпроизведена във всички наши взаимоотношения. Нормата е насилствено повтаряща се многократно с всяка една минута във всеки един ден. Ние разбираме тази Нормалност като Тоталност. Тоталността е взаимосвързаност и припокриване на всички потисничества и мизерия. Тоталността е държавата. Тя е капитализма. Тя е цивилизацията и империята. Тоталността е обесването на улична лампа. Тя е изнасилване и убийство в ръцете на полицията. Тя е “str8 acting” и “No Fatties or Femmes”. Тя е “Queer Eye for a Straight Guy”. Тя е бруталните уроци от живота за тези, които не могат да постигнат Нормалност. Тя е всяко нещо, което ни ограничава или ни учи да мразим своите тела. Ние разбираме Нормалното твърде добре.
III
Когато говорим за социална борба го правим, защото чистия класов анализ не е достатъчен за нас. Значи ли нещо марксисткия класов анализ за някой, който е бил пребит заради различността си? За секс работник? За бездомен тийнейджър, избягал от вкъщи заради различността си? Как може класовият анализ сам по себе си, като парадигма за революция, да обещае освобождение за тези от нас, които са на пътешествие отвъд своите поставени от други хора при раждането ни полове и сексуалности? Пролетариатът като революционен субект маргинализира всички, чиито животи не се вписват в модела на хетеросексуалния работник.
Ленин и Маркс никога не са се ебали по същия начин като нас.
Нуждаем се от нещо малко по-задълбочено – нещо, чрез което можем да скръцнем със зъби на всичко, което води до нашата мизерия. Казано накратко, искаме да оставим в руини доминацията във всичките ѝ различни и припокриващи се помежду си форми. Борбата, която е част от всички социални взаимоотношения е това, което разбираме като социална война. Тя е едновременно процес на състояние и конфликт с тази тоталност.
IV
В куиър дискурс, ние говорим за пространство на борба срещу тази тоталност – срещу нормалността. Чрез “куиър” ние имаме предвид “социална война”. И когато говорим за куиър като конфликт с всяка форма на доминация, ние наистина го вярваме.
Откъс от манифеста Toward the Queerest Insurrection на Mary Nardini Gang.
