На теория „демокрация“ означава народовластие; управление на всички за всеки чрез общата народна воля. В демокрацията хората трябва да могат да заявяват всички свои желания, да номинират изпълнителите на своите желания, да следят за тяхното изпълнение и да ги премахват, когато не могат да ги изпълнят.
По принцип това предполага, че всички индивиди, съставляващи народа, са в състояние да формират мнение и да го изразяват по всички въпроси, които ги касаят. Това изисква политическа и икономическа независимост на всеки и в същото време на никой, за да живее, да бъде обвързан да се подчинява на волята на другите.
Ако социалните класи и отделните хора са лишени от средствата за производство и следователно са зависими от други чрез монополи върху тези средства, значи т.нар. демократична система е нищо повече от лъжа, при това такава, която служи за заблуждаване на масите от хора и ги държи в послушание в привиден спектакъл на суверен, докато властта на привилегированата и доминираща класа бива все по-добре подсигурена и консолидирана. Такава е демокрацията и като такава тя винаги е била капиталистическа структура, каквато и форма да приеме, от конституционна монархия до т.нар. пряка форма.
Не може да има такова нещо като демокрация, управление от народа, освен такова в социалистически режим, когато средствата за производство и живеене са в ръцете на обществото и всеки може да се намеси пряко в определянето на обществения живот на базата на гарантирана икономическа независимост на всеки човек. В този случай изглежда, че демократичната система е можела да бъде най-добрата за гарантиране на справедливостта и хармонията между икономически независими индивиди с техните необходимости на живот в обществото. Затова, повече или по-малко, става ясно защо тези, които са живели в ерата на абсолютни монарси, са се борили, страдали и умирали за свобода.
Но поради факта, че гледайки обективно на нещата, управлението в ръцете на всички хора се е превърнало в нещо невъзможно. Предвид факта, че индивидите, съставящи народа имат различни мнения и противопоставящи се желания и никога, или почти никога не се случва, да бъдат съгласни по всеки един въпрос или проблем. Оттук следва, че „управлението в ръцете на всички хора“, ако трябва да имаме управление изобщо, може в най-добрия случай да бъде просто управление на мнозинството. И че демократите, социалисти или не, също биха се съгласили. Те добавят, че е вярно, че всеки трябва да уважава правата на малцинствата; но тъй като мнозинството решава какви да бъдат тези права, в резултат малцинствата имат само правото да правят това, което мнозинството желае и разрешава. Единственото ограничение пред волята на мнозинството би била съпротивата, която малцинствата знаят и могат да окажат. Това означава, че винаги ще има социален конфликт, в който част от членовете на обществото, макар и мнозинство, ще могат да налагат своята собствена воля върху другите, канализирайки усилията на всички в изпълнението на своите собствени цели.
И тук ще се отклоня малко, за да покажа как, основавайки се на логиката, подкрепена от доказателства от отминали и настоящи събития, дори не е вярно, че където има управление, по-точно власт, тази власт произтича от мнозинството. И как на практика всяка „демокрация“ е била и не бива да бъде наричана по друг начин освен „олигархия“ — управление на малцина, диктатура. Но, за целите на тази статия, предпочитам да застана на страната на демократите и да предположа, че действително може да има истинско и искрено управление на мнозинството.
Управлението означава правото да твориш закони и да ги налагаш на всеки чрез сила: без полицейска сила не може да има управление.
Сега, може ли обществото да живее мирно и да прогресира за по-голямото добро на всички, може ли постепенно да се адаптира към непрестанно променящите се обстоятелства, ако мнозинството има правото и средствата да налага своята воля със сила над непримиримите малцинства?
Мнозинството е, по дефиниция, назадничаво, консервативно, враг на новото, мудно в своята мисъл и действие, в същото време импулсивно, необективно, податливо на внушения, нестабилно от своите ентусиазми и ирационални страхове. Всяка нова идея произлиза от един или няколко индивида преди да бъде приета, ако е жизнеспособна, от повече или по-малко голямо малцинство, което печели над мнозинството, само за да бъде заменена, ако изобщо, от нови идеи и нови нужди, когато вече стане остаряла и по-скоро пречка, по-скоро прът в колкото на прогреса.
Но искаме ли тогава управление на малцинство?
Не, определено не. Ако е несправедливо и против интереса на мнозинството да потиска малцинството и спира прогреса, то е дори още по-несправедливо и против интереса на малцинството да потиска цялото население или налага своите собствени идеи чрез сила, които дори и да са добри идеи, биха възбудили неприязън и опозиция дори само поради факта, че биват налагани.
Тогава значи, никой не бива да забравя, че има всякакви видове най-различни малцинства. Има малцинства на егоистите и злодеите, както има и такива на фанатиците, които смятат, че притежават абсолютната истина и, водени от съвсем добри намерения, се опитват да наложат тази истина над другите като единствен път като спасението, дори и да е някаква пълна глупост. Има малцинства от реакционери, които искат да върнат назад часовника и са разделени според различните пътища и ограничения на реакцията. Има и революционни общества, които също са разделени от средствата и целите на революцията, както и от посоката, по която трябва да поеме социалния прогрес.
Кое малцинство трябва да спечели?
Това е въпрос на груба сила и капацитетът за повличане на масите, а залозите за успех на най-искрените и отдадени за общото благо не са особено големи. За да вземеш властта трябва да имаш определени качества, които не са точно тези, които са необходими за триумф на справедливостта и благополучието на народната воля в света.
Но тук ще продължа да давам шанс на демокрацията и ще предположа, че ще дойде на власт малцинство, което от всички борещи се за управлението, смятам за най-добро в своите идеи и предложения. Иска ми се да предположа, че социалистите ще дойдат на власт и ще добавя, също и анархистите, ако не бъда спрян от противоречие в термините.
Това ще бъде най-лошото от всичко?
Да, за да вземеш властта, дали законно или незаконно, ще трябва да се отървеш по пътя с голяма част от идеологическия си багаж, освобождавайки се от всякакви морални скрупули. И тогава, веднъж захапал властта, идва големият проблем как да останеш на върха. За да го направиш трябва да създадеш истински интерес към новото управление и да се закачиш към системата на управление на новата привилегирована класа, потушавайки всеки опит за опозиция чрез всички възможни начини. Най-вероятно правейки го от национален интерес, но винаги с унищожаващи свободата резултати.
Установено управление, основано на пасивния консенсус на мнозинството и с голям брой последователи, в традицията и в чувството, — понякога искрено — че твоите идеи са правилните, може да остави някакво място за свобода, поне докато привилегированите класи получават подкрепа и не се чувстват застрашени. Ново управление, което разчита на подкрепа само от често слабо малцинство, е задължително от обстоятелствата да се превърне в тирания.
Не ни трябва повече от това да се сетим какво направиха социалистите и комунистите, когато дойдоха на власт. Как предадоха своите принципи и другари, развявайки знамената в името на социализма и комунизма.
Ето защо не сме нито за управление на мнозинство, нито на малцинство; нито за демокрация, нито за диктатура.
Ние сме за премахване на жандарма. Ние сме за свобода за всички и за свободно съглашение, което ще е там за всеки и никой няма да може да налага власт над другите, така че всички да можем да участваме в доброто функциониране на обществото. Ние сме за анархия.
Ерико Малатеста, 1926 г. Текстът е публикуван за първи път в журнала на Малатеста Pensiero e Volontà през май 1926. Английският превод може да се намери в сборника The Anarchist Revolution, Freedom Press 1995.
