Предизборният цирк тече отново с пълна сила. Паляци с различни окраски се надпреварват да омайват със захаросаните си лъжи гладния за промяна народ. Така желаната промяна обаче, никога не успява да се побере в избирателните урни, нито пък да дойде с поредното правителство. От зараждането на модерната държава, от създаването на републиката, заменила абсолютния монарх, изборите за нова власт винаги са събуждали народните страсти. Уви, малцина са съзрели измамната илюзия, че гласуването може да доведе до съществена промяна. Както казваше леля ви Ема Голдман – “Ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят!”
Ще споделим с вас кратък текст за гласуването, написан от видния френски географ, хуманист, революционер, и класик на анархическата мисъл, Елизе Реклю, за списание Le Revolte през 1885 година. Посланието му е актуално и днес, и винаги ще е, докато хората продължават да се надяват на спасение отвън, прехвърляйки отговорността за живота си в чужди ръце. Ето го и него:
“Всичко, което трябва да се каже за гласуването може да се обобщи с няколко думи.
Да гласуваш, значи да се откажеш от собствената си власт. Да избираш господар или много такива, за кратък или дълъг период от време, означава да се откажеш от собствената си свобода. Бил той абсолютен монарх, президент или обикновен представител на властта, кандидатът, който издигаш на трона или стола, винаги ще бъде твой господар. Ти назначаваш хора, които ще са „над” закона, тъй като те пишат законите и тяхната мисия е да те накарат да им се подчиняваш.
Да гласуваш, значи да си будала. Това означава да вярваш, че хора, подобни на теб, с удрянето на камбаната, внезапно ще придобият способността да знаят и разбират всичко. Избраните от теб представители трябва да решават и гласуват закони от всякакво естество, от производството на кибритени клечки, до производството на военни кораби, от подрязването на дърветата, до изтребването на червенокожите или чернокожи общности. Може би вярваш, че тяхната интелигентност нараства пропорционално на разнообразието от задачи, които те трябва да решат, но историята учи, че се случва обратното. Властта винаги покварява, а ораторските изпълнения предизвикват изумление. Събранията в парламента неизбежно потъват в посредственост.
Да гласуваш, значи да подготвиш измяна. Няма съмнение, че избирателите вярват в честността на кандидатите, за които дават гласа си, и те може би са прави първия ден, когато избраните представители са все още под еуфорията на отминалата надпревара. Но всеки ден има своето утре. Веднага щом обстановката се промени, хората също се променят с нея. Днес, кандидатът смирено ти се кланя, а утре, изправен прекалено на високо, ще ти каже „къш”. Като просяк, той молеше за гласове, а сега ще ти нарежда. Когато работник е назначен за управител, може ли да остане същия, какъвто е бил, преди да получи благоволението на шефа? Не се ли научава пламенният демократ да скланя глава, когато банкерът благоволи да го покани в своя офис, или когато царедворците го удостоят с честта да разговарят с него в коридора на царския дворец? Атмосферата в тези среди не е здравословна и подходяща за дишане, тя е корумпирана. Когато пращаш представители в тази мръсотия, не трябва се учудваш, че те биват покварени.
Следователно, не се отказвай от властта си. Не оставяй съдбата си в ръцете на неспособни хора и бъдещи предатели. Не гласувай! Вместо да поверяваш собствените си интереси на други лица, защитавай ги сам. Вместо да назначаваш законотворци, които да определят бъдещия начин на действие, решавай ти и действай сега! Възможностите изобилстват за хората с добра воля. Да оставяш на другите отговорността за твоите действия е малодушие. “
4 коментари
До скоро мислех, че отказът от гласуване си е напълно в реда на нещата. Нямаш избор никакъв (или той е само привиден) и по този начин затвърждаваш статуквото. Случая с “брекзита” ме накара да се замисля. Питаха хората за излизането от ЕС, почти всички мои познати живеещи там и имащи право на глас казаха, няма да гласувам. Дали от същите подбуди като мен, или от вяра, че това не може да се случи, но не гласуваха. След като някаква мижава група гласува и взе другото решение, всички негласували започнаха да надигат глас и да искат преразглеждане. Ама не само, че няма преражглеждане, ами този лош човек борис джонсън с подкрепата на кралицата иска да унищожи всичко… Та се замислих дали негласуването следва да се ползва от изключения ?
Струва ми се, че Елизе Реклю говори конкретно за гласуването в рамките на представителна демокрация. Аргументите му губят тежест ако фокуса се измести върху директната демокрация, която е смятана от оригиналните си създатели за единствената истинска форма не демокрация.
Ако говорим за самия процес на гласуване – това е просто политически инструмент който може да се ползва за най-разнообразни цели нямащи нищо общо с идеята за демокрация и самоуправление. Например през соца гласуването се беше превърнало в открита демонстрация на преданост към ръководството и нищо повече.
До Веселин:
Ако познатите ти са се въздържали от участие в референдума защото са смятали че тази форма на политическо действие не може да доведе до големи промени, или просто са вярвали на поръчкови социологически проучвания които са занижавали шанса за Брекзит , значи станалото е много полезен житейски урок за тях 🙂
Като анархист аз също съм съгласен с Реклю, но въпреки всичко гласувам от време на време. Въпреки че знам, че най-вероятно нищо няма да се промени така както аз бих искал и очаквал, аз също така осъзнавам че по някой път може да стане доста по-лошо положението като в примера с “брекзит” на Веселин. И тъй като гласуването не коства почти нищо аз смятам, че е ОК да се гласува от време на време. Това обаче съсвсем не означава че се отказвам от правото си да се боря срещу репресията на управляващия елит или че разчитам на “народните избраници” да оправят нещата