Каквото и да твърди медицината, съществува разлика между живота и оцеляването. За да си жив не е достатъчно да имаш само сърцебиене и мозъчна активност. Да бъдеш жив, наистина жив, е нещо много по-сложно и великолепно.
Медицинските инструменти измерват кръвното налягане и температурата, но не забелязват радостта, страстта, любовта и всички други неща, правещи живота значим. За да направим живота си смислен и да извлечем най-доброто от него ще е нужно да дефинираме наново самия живот. Да се освободим от чисто клиничните определения, използвайки тези, имащи общо с онова, което истински чувстваме.
При сегашното статукво колко живеене имаме в живота си?
Колко сутрини се будим, чувствайки се наистина свободни, тръпнещи за живот, очаквайки с притаен дъх преживяванията от новия ден?
Колко нощи заспиваме с чувство на задоволство, удовлетворени от нещата, случили се през изминалия ден?
Повечето от нас се чувстват сякаш всичко вече е решено без тяхно участие, като че ли животът не е творческа дейност, а по-скоро нещо, което ни се случва, без да сме взели участие в него. Това не е да си жив, това е просто оцеляване: да не бъдеш умрял.
Днес прекарваме повече от времето си в жалки кутийки, наречни офиси, в автомобили и търговски центрове, както и пред екраните на телевизори и компютри. Разбира се, повечето хора се страхуват от промяна и поемане на риск; те не могат да си представят, че има нещо по-ценно от физическата сигурност. Техните сърца може и да туптят, но те вече не вярват в собствените си мечти, камо ли да се впуснат след тях.
Но ето как революцията започва: малцина от нас дръзват да преследват мечтите си, разчупваме старите модели за поведение, обгръщаме всичко, което обичаме (а в процеса откриваме това, което мразим), мечтаем, търсим отговори, действаме извън границите на установените правила и наредби.
Други ни виждат да правим това, виждат хора, осмеляващи се да бъдат по-креативни и по-авантюристични, по-щедри и по-амбициозни, отколкото са си представяли, че е възможно, и така един по един се присъединяват към нас. Веднъж достатъчно хора приели този нов начин на живот, точката на критичната маса е накрая достигната, а обществото само по себе си започва да се променя. От този момент светът започва да се преобразява: от плашещо и отчуждено място в друго, изпълнено с възможности и радост, където животът ни е в наши ръце и всяка мечта може да се реализира.
И така, правете каквото искате с живота си, каквото и да е то!
Но, за да сте сигурни, че ще получите това, което желаете, първо помислете внимателно какво наистина е то и как бихте подходили за получаването му.
Анализирайте света около вас, така ще знаете кои хора и сили ви пречат и възпрепятстват желанията ви и кои са на ваша страна… и как бихте могли да действате съвместно с нас. Ние сме тук, живеейки до краен предел, тръпнещи в очакване – пътувайки на стоп през цели континенти, пишейки красиви стихове на морския бряг, свирейки звуците на съпротивата във влажните мазета и по ветровитите покриви, правейки любов под звездите през топлите летни нощи, организирайки социални протести и борейки се за създаването на свят без експлоатация, разруха и господство.
