1. Що е „анархизъм“? Какво е „анархия“? Кои са „анархистите“?
Анархизмът е идея за това, как може да се живее по-добре. Анархията е начин на живот. Анархизмът е идея за това, че властта, правителството и държавата са ненужни и вредни. Анархията е общество без управници. Анархистите са хора, които искат да живеят в анархия, както някога са живели нашите прадеди. Хората, които вярват в правителството (либерали, консерватори, социалисти или фашисти) се наричат „етатисти“ (властници, държавници).
Може да ви се стори, че анархизмът е чисто негативна идея, че тя е само против „нещо“, но в действителност, анархистите имат много позитивни идеи за безвластническото общество. За разлика от марксистите, либералите или консерваторите обаче, те не натрапват някаква конкретна схема.
2. Нима анархистите не са „бомбаджии“?
Не – поне в сравнение, да речем, с правителството на САЩ, което всеки ден хвърля върху Ирак повече бомби, отколкото всички анархисти в света, като политическо движение, са хвърлили за 150-годишното си съществуване. Защо не чуваме да се говори за „президенти-бомбаджии“? Нима е толкова важно дали бомбите се доставят хоризонтално, както е в случая с анархистите, или вертикално, както това го прави армията на САЩ?
Анархистите са били активни много години в много страни, било с авторитарни, било с демократични правителства. Понякога, особено в условия на жестоки репресии, някои анархисти са хвърляли бомби, но това е било по-скоро изключение. Стереотипът на „анархиста-бомбаджия“ е създаден от журналисти и политици в края на ХIХ век и до сега те не могат да се откажат от него. Още тогава обаче този образ е бил силно преувеличен.
3. Съществувало ли е някога, някъде анархистическо общество, което е работило?
Да, хиляди и хиляди такива общества. Поне през първия милион години, всички хора са били ловци и събирачи, и са живеели на малки групи от равни, без власт и йерархия. Това са били нашите прадеди. Анархистическото общество е „работило“, иначе никой от нас не би се появил на бял свят. Държавата е само на няколко хиляди години и тя все още не е победила последните анархистически съобщества, като тези на австралийските аборигени, на бушмените или пигмеите.
4. Но нали не можем да се върнем към такъв начин на живот?
Почти всички анархисти ще се съгласят с това, но е полезно дори и за тях да изучават тези общества и да заимстват някои идеи за това как може да се устрои едно напълно доброволно, във висша степен индивидуалистично, и в същото време склонно към взаимопомощ общество. Много анархистически племена например са си изработили твърде ефикасни методи за разрешаване на конфликти, включващи посредничеството и ненатрапвания съд. Техните методи работят по-добре от нашата съдебна система, защото роднини, приятели и съседи на спорещите, които, като общуват в дух на приятелство и доверие, убеждават страните да се съгласят да намерят някакво компромисно решение на проблемите, приемливо за всяка от тях. През 70-те и 80-те години на ХХ век, учени се опитаха да пренесат някои от тези методи в американската съдебна система. Естествено, подобни „присадки“ увехнаха и отмряха, защото те могат да съществуват само в едно свободно общество.
5. Анархистите са наивни – те мислят, че човек е добър по природа.
Не е вярно. В действителност, анархистите отричат идеята за вродената корумпираност или за „първородния грях“. Това са религиозни идеи, в които повечето хора не вярват. По правило, обаче, анархистите не вярват и в природната доброта на човека. Те приемат хората такива, каквито са. Човек не може да бъде някакъв „по природа“. Ние, живеещите при капитализма и неговия съюзник – държавата, сме просто хора, които никога не са имали шанса да бъдат това, което бихме могли да бъдем без тях.
Макар анархистите да апелират към по-добрите качества на човека, те също често се обръщат към неговия егоизъм и егоцентризъм. Анархизмът не е доктрина на саможертвата, макар мнозина анархисти да са се сражавали и загивали за идеите си. Анархистите вярват, че осъществяването на техните основни идеи ще означава по-добър живот за всички или почти за всички.
6. Как можем да бъдем уверени, че хората няма да извършат престъпления един срещу друг без държавата, която регулира престъпността?
Ако не сте уверени, че обикновените хора няма да вършат престъпления един срещу друг, какво ви кара да вярвате, че държавата няма да върши престъпления срещу всички нас? Нима хората, които се стремят към властта, са толкова самоотвержени, толкова честни, нима толкова силно превъзхождат тези, които искат да управляват? В действителност, колкото по-малко им се доверявате, толкова повече причини има да станете анархисти. При анархията възможностите са равномерно разпределени между всички хора. Тях ги има у всеки, но у никого не са в излишък. При държавата възможностите са концентрирани в малка група хора, докато всички останали са почти напълно лишени от тях. С коя от двете сили ще е по-лесно да се преборим?
7. Но нека се върнем в реалния свят – какво би станало, ако нямаше полиция?
Както е забелязал анархистът Алън Торнтън, „Полицията не защитава; тя отмъщава“. Забравете за Батман, който се разхожда из града и предотвратява престъпленията в процеса на извършването им – полицейският патрул почти никога не изпреварва престъпниците и много рядко ги залавя. Когато в някои райони на Канзас Сити отменили тайно полицейските патрули, нивото на престъпността останало непроменено. Други изследвания доказват, че и работата на детективите, експертите по криминалистика и т. н. не влияе на това ниво.
Когато обаче жителите в някои райони се договарят да следят за домовете си и да плашат престъпниците, последните се насочват към други райони, които се охраняват от полицията. Те знаят, че там опасността за тях е по-малка.
8. Съвременната държава обаче се включва постоянно в регулиране на ежедневния живот. Почти всяко действие има някаква връзка с държавните институции.
Това е така, но ако се замислим, ежедневният живот е почти изцяло анархичен. Трудно е да срещнете полицай, освен когато ви глобява за превишена скорост. Доброволните съглашения и взаимното разбиране преобладават почти повсеместно. Както е писал анархистът Рудолф Рокер, „даже под гнета на най-страшния деспотизъм, по-голямата част от личните взаимоотношения на човека с други хора се осъществяват посредством свободния договор и кооперирането, без които животът на обществото би бил невъзможен“.
Семейният и сексуалният живот, дружбата, покупките и продажбите, молитвата и отдихът са анархични. Даже на работното място, което мнозина анархисти считат толкова враждебно, колкото и държавата, работниците се кооперират, за да намалят количеството на работата, за да я изпълнят.
Някои хора казват, че анархията „не работи“. В действителност, тя е почти единственото нещо, която работи! Държавата почива върху основата на анархията, както и икономиката.
9. Нима анархистите не са атеисти? Болшинството хора не са атеисти.
Не е задължително да си атеист, за да бъдеш анархист. Анархистите уважават всяко лично схващане. В историята много анархисти са били атеисти, защото църквата е била съюзник на държавата и защото е пречила на хората да мислят самостоятелно. Всички анархисти са против нечистия съюз между църквата и държавата – в Иран, в Израел или в САЩ.
Имало е обаче и много влиятелни християнски (Толстой, Дороти Дей), юдейски (Пол Гудман) и мюсюлмански (Хаким-Бей) анархисти, както и такива, които изповядват традиционните източни религии или езичеството.
10. А културата?
Анархизмът винаги е привличал щедрите и творчески души, които са обогатили нашата култура. Сред поетите-анархисти са Пърси Шели, Уилям Блейк, Артюр Рембо и Лорънс Ферлингети. Сред известните американски есеисти-анархисти са Хенри Дейвид Торо, а през ХХ век Пол Гудман, Дороти Дей и Алекс Комфорт. Учените Браун и Пиер Кластр. В литературата анархистите са твърде многобройни, за да можем да ги изброим всичките, но не можем да не споменем Толстой, Оскар Уайлд и Мери Шели. Списъкът на художниците-анархисти включва Гюстав Курбе, Жорж Сьора, Камий Писаро и Джаксън Полак. Анархисти са и такива музиканти като Джон Кейдж, Джон Ленън, групата CRASS и много други.
11. Да предположим, че сте прав и че анархията наистина е най-добрият начин на живот. Но как да унищожим държавата, ако тя е така силна и агресивна, както казвате?
Анархистите винаги са мислили по този въпрос. На него няма прост отговор. В Испания около милион анархисти през 1936 г. се сражаваха на фронта с фашистите и в същото време поддържаха работниците в стремежа им да експроприират фабриките и помагаха на селяните да създават комуни, при опита на Франко да извърши военен преврат. В Украйна през 1918 г.-1920 г., където те се сражаваха едновременно срещу монархисти и болшевики, те правеха същото, но не така ще унищожим държавата през ХХI век. Болшинството анархисти считат, че Генералната стачка (или масовият отказ от работа) може да изиграе решаваща роля при унищожението на държавата.
12. Ако вие сте против всяко правителство, то би трябвало да сте и против демокрацията?
Ако под „демокрация“ разбираме правото на хората да се разпореждат с живота си, тогава всички анархисти са „неизплашени джеферсонови демократи“, както ги наричаше американският анархист Бенджамин Тъкър, тоест единствените истински демократи. Но демокрацията не е това. В реалния живот, част от хората (в САЩ, малцинството) избират шепа политици, които след това контролират живота ни, издавайки закони и използвайки назначени полицаи и бюрократи, за да ги прокарат в живота, независимо от това, дали те се нравят на народа или не. Както е писал Русо, който не е анархист, при демокрацията хората са свободни само в момента на гласуването. През цялото останало време те са роби на правителството. Освен това, политиците и бюрократите се намират под силното влияние на едрия бизнес, а често и на някои други групи. Всички знаят това, но някои мълчат, защото получават облаги от властта. Голямата част от останалите мълчат, защото знаят, че да се протестира е лошо – за това те могат да бъдат заклеймени, като „екстремисти“ или дори „анархисти“. Отлична „демокрация“, няма що!
13. Ако не се избират управниците, за да вземат решения, тогава кой ще ги приема? Не можем да допуснем, че всеки може да прави каквото си иска, без да се съобразява с останалите?
Анархистите имат множество идеи за това как да се вземат решения напълно доброволно и на основата на взаимопомощта в обществото. Мнозинството от тях считат, че анархистическото общество трябва да се основава върху местните общности, достатъчно малки, за да се познават членовете им и да бъдат обединени от семейните връзки, приятелството, общите мнения и общите интереси. Тъй като тези общности са локални, хората ще имат общи знания за своята общност и обкръжаващата я среда. Те ще знаят, че ще им се наложи да живеят с последиците от своите решения, за разлика от политиците и бюрократите, които вземат решения за сметка на другите хора.
Анархистите считат, че важните решения трябва да се вземат на възможно най-ниско ниво. Решенията, които всеки човек може да вземе за себе си, трябва да се приемат на нивото на отделната личност. Решенията, които е необходимо да вземе групата – семейство, колеги по работа или някаква идейна общност – също трябва да се вземат от членовете ѝ, стига да не засягат интересите на други групи. Решенията, засягащи голямо число хора, трябва да се приемат от общото им събрание или съвет. Съветът обаче не е власт. Там никой не е избран – който иска, може да участва в него, хората говорят само от свое име. Когато говорят за конкретни неща обаче, победата в спора за тях, за разлика от един футболен треньор, не е „най-главното“. Те искат всички „да победят“. Уважават приятелството и добросъседските отношения. Искат преди всичко да намалят неразбирането и изяснят проблема/ситуацията. Често това е достатъчно, за да се стигне до общо решение. Ако не е, се стараят да постигнат компромис. Много често им се удава. Ако не се получи и ако решението не изисква да бъде взето незабавно, то може да бъде отложено, за да може цялата общност да обмисли и обсъди проблема до следващото събрание. Ако и това не даде резултат, може да се обмисли вариант, при който тези групи, които не могат да постигнат съгласие, временно да се разделят, за да може всяка да действа по своему.
Ако нищо не дава резултат, ако хората имат непреодолими противоречия в мненията по даден въпрос, общността има пред себе си два варианта. Малцинството може да се присъедини към мнозинството, ако хармонията в общността е по-важна от дадения въпрос. Възможно е, в такъв случай мнозинството да отстъпи на малцинството по друг въпрос. Ако е невъзможно да се постъпи така, може да се формира нова общност, както това са направили редица американски щати (Кънектикът, Роуд Айлънд, Върмонт, Кентъки, Мейн, Юта, Западна Вирджиния и т. н.). Щом тяхното отделяне не е аргумент против етатизма, значи то няма да е аргумент и против анархията. Това не е неуспех за анархията, защото новата общност също пресъздава анархия. Анархията не е съвършена система, тя просто е по-добра от всички останали.
14. Ние не можем да удовлетворим всичките си желания и потребности на местно ниво.
Навярно не всички, но съществуват археологически свидетелства за стокообмен в праисторическа Европа на разстояния от стотици, даже хиляди километри. Примитивните анархистически общности като бушмените или аборигените от Тобрианските острови, които са били посещавани от антрополозите през ХХ век, са извършвали такава „търговия“ между отделните „търговски партньори“, макар тя да е приличала повече на обмен на подаръци, отколкото на това, което сме привикнали да наричаме „бизнес“. Практическата анархия никога не е зависела напълно от „автархията“ на общността. Много днешни анархисти обаче твърдят, че общностите и регионите трябва да бъдат в състояние, доколкото това е възможно, да задоволяват сами нуждите си и да не зависят от далечни и непознати общности. Със съвременните технологии, които често се създават, за да се увеличи търговският пазар за сметка на разрушаването на автархичните стопанства, една локална общност получава днес много по-големи възможности да задоволи нуждите си, отколкото корпорациите и държавите ни карат да си мислим.
15. Едно от определенията на понятието „анархия“ е хаос. Анархията не е ли задължително да бъде хаос?
Пиер-Жозеф Прудон, първият човек, който е нарекъл себе си анархист, е казал „Свободата не е дъщеря, а майка на реда“. Анархистическият ред е по-висш от установения от държавата, защото не е система, наложена отгоре със законите и с полицията, а е просто договор между хора, които се познават и знаят как искат да живеят съвместно. Той се основава на общото съгласие, в обикновения здрав смисъл на думата.
16. Кога е била формулирана философията на анархизма?
Някои анархисти считат, че първите анархистически идеи са били изказани от философа-циник Диоген в Антична Гърция, от Лао-Дзъ в древен Китай и от някои средновековни мистици, а също са се проявявали в Англия, по време на нейната гражданска война, в средата на ХVII век. Съвременният анархизъм обаче започва с труда на Уилям Годуин „Политическата справедливост“, публикуван в Англия през 1793 г. Пиер-Жозеф Прудон го възкресява във Франция с книгата си „Какво е собствеността?“ (1840 г.) и вдъхновява анархистическото движение на френските работници. Макс Щирнер в „Единственият и неговата собственост“ (1844) определя чистия егоизъм като една от основните анархистически ценности. В същото време, независимо от тях, американецът Джошуа Уорън стига до сходни идеи и започва да създава американските утопични комуни. Анархистическите идеи са развити от великия руски революционер Михаил Бакунин и от уважавания руски учен Пьотр Кропоткин. Анархистите считат, че техните идеи ще продължат да се развиват в изменящия се свят.
17. Цялата тази „революционност“ напомня прекалено много за комунизма, който днес никой не иска.
Анархистите се борят срещу болшевишките диктатури, както в т. нар. СССР, така и в Източна Европа. Много западни анархисти помагат на борещите се от Източния блок, от самото начало на установяването на просталинските диктатури, в течение на много години – нещо, което правителството на САЩ не прави. Те приветстват тяхното сгромолясване през 1989 г. и остават активни в борбата с марксисткото наследство и капиталистическите метаморфози на номенклатурата от бившите „соц“-страни. Вярно е, че последователите на Кропоткин се наричат анархокомунисти, но на марксизма, отричащ всякаква автономност и превръщащ тружениците в слуги на държавата („служещи“), с натрапената от диктатурата етатизация на земята и на всички средства за производство, с експлоатацията на наемния труд от „новата“ господарска класа и на тиранията, те противопоставят федерацията на комуните и възникващия отдолу свободен комунизъм, на основа на взаимопомощта и солидарността на хората в локалните общности, в които те се познават помежду си. Свободата и равенството се постигат не със завземане на властта, а чрез унищожението на държавата и доброволното обобществяване на земята, заводите и труда. Възможно ли е да си представим две по-различни и антагонистични системи?
Поради това, анархистите и марксистите са противници от 60-те години на ХIХ век и макар понякога да са се били срещу общия враг, какъвто беше царизмът в Русия или франкизмът в Испанската гражданска война, в крайна сметка марксистите винаги са предавали анархистите. Това е така от времената на Карл Маркс и Йосиф Джугашвили до днешните им изтърсаци и клонинги. Когато не са могли да ни избиват и да ни затварят, те винаги са ненавиждали, клеветили и всячески заклеймявали анархизма. Те дискредитират идеите за социално освобождаване на човечеството и затрудняват борбата за осъществяването им, но анархистите са съществували преди марксизма и съществуват и след крушението му.
18. Нима анархистите не са привърженици на насилието?
По количеството актове на насилие, анархистите не се доближават дори до демократите, републиканците, либералите или консерваторите. Всички тези благопристойни и благоприлични господа изглеждат миролюбиви, защото държавните институции извършват вместо тях калната работа, необходима за съществуването на тяхното общество. Насилието обаче си остава насилие и носенето на униформи и развяването на знамена не го променя. По определение, държавата е организираното насилие на експлоататорската класа. Без насилието спрямо нашите прадеди-анархисти – ловци, берачи и земеделци – днес не би имало никаква държавност и господство. Някои анархисти са привърженици на революционното насилие отдолу, но всички държави извършват ежедневни актове на насилие отгоре! Други анархисти, в традицията на Лев Толстой, са миролюбиви по убеждение и дори не отвръщат на насилието на властниците. Анархистите, които са привърженици на пряката агресия срещу държавата, са относително малко на брой. Мнозинството поддържат самозащитата и допускат насилствени акции само при революционна ситуация. Въпросът обаче не е в насилието или ненасилието, а в прякото действие. Анархистите считат, че хората – всички хора – индивидуално или колективно, са длъжни да вземат съдбата си в свои ръце, независимо от това дали една акция е легална, или нелегална, дали е свързана с насилие, или нейната цел може да бъде достигната без насилие.
19. Каква е точната структура на анархистическото общество?
Болшинството анархисти нямат „точен“ план. Светът ще стане много пъстър след като правителствата бъдат ликвидирани.
Анархистите не натрапват никому строги схеми, но предлагат основни принципи. Те казват: взаимопомощта – сътрудничеството вместо конкуренцията – е главният закон в обществения живот. Те са индивидуалисти, доколкото считат, че обществото съществува за благото на индивидите, а не обратно. Те уважават децентрализацията, като считат, че основа на обществото трябва да бъдат локалните общности. Те могат да се обединят по принципа на взаимопомощта, но само за координация на действия, които не могат да бъдат решени от отделната общност. Анархистическата децентрализация е противоположност на йерархията отгоре-надолу. Днес, колкото по-високо е нивото на управляващите, толкова по-голяма власт имат те. При анархията, висшите нива на асоцииране не са правителства. Те нямат никаква власт и колкото е по-високо нивото им, толкова по-малка отговорност им се делегира отдолу. В същото време, анархистите вземат под внимание риска, че такива федеративни структури могат да се бюрократизират и да се превърнат в държавнически. Освен утописти, ние сме и реалисти, затова трябва да следим много внимателно за развитието на тези федерации. Както е казал Томас Джеферсън: „Вечната бдителност е цената на свободата!“
20. Нещо в заключение?
Уинстън Чърчил, днес покоен английски военнопрестъпник, политик и алкохолик, е писал някога, че „демокрацията била най-лошата система на управление, с изключение на всички останали“. Анархията е най-лошата структура на обществото, с изключение на всички останали. Към настоящия момент всички цивилизации (държавни общества) рано или късно са били разрушавани, победени от анархистическите общества. Държавите, по своята същност, са нестабилни и следователно, рано или късно, днешните държави също ще се разрушат. Никога не е рано да започнем да мислим какво ще се създаде на тяхно място. Анархистите мислят за това повече от 200 години. Ние поставихме началото. Каним ви да изследвате нашите идеи и да се присъедините към нас в стремежа си да направим света по-добър.
Боб Блек
Превод: Георги Константинов
Бележка на преводача:
Позволих си да елиминирам или „прередактирам“ някои места, засягащи подмяната на държавния капитализъм с частен след 1989 г., защото момчето не е наясно с нейния механизъм и същност. Оригиналът, Anarchy 101, може да бъде намерен в интернет.