Реформизъм
Реформистите са тези, които вярват в бавната промяна на обществото чрез извършване на реформи, представляващи малки законодателни или други подобрения на системата. Ние, като желаещи пълно освобождение от потисничеството, желаем тотално преобразуване на обществото и замяна на потисническата основа, върху която то е изградено (в момента малцинство от елити има власт над всички останали). Затова не искаме да правим малки и незначителни подобрения в тази йерархична и потисническа система, нито пък желаем да се обръщаме към властта с молба да ни управлява по-добре. Нашето желание е да създадем изцяло нова обществена система с напълно различни социални условия, където всички са равнопоставени и участват пряко в процеса на вземане на решения. Когато всички са част от процеса на вземане на решения, тогава наистина има възможности за постигане на подобрения и промени.
Освен всичко, реформистите са толкова бавни в тяхното лобиране пред властта, че това позволява на елитите да са винаги една крачка напред и да променят тактиките си в посока, която е в техен интерес. Реформистите много често си сътрудничат с финансовите елити и правят много компромиси. Те се интересуват преди всичко в подсигуряването на своите лични интереси и позиции, вместо да поставят за приоритет интересите на пряко засегнатите и потиснати групи.
Парламентаризъм
Представителната демокрация е само илюзия, караща ни да вярваме, че имаме възможност да въздействаме на властта. Истината е, че тя е в ръцете на тези, които не ни представляват пряко и не защитават нашите интереси. За да прикрият това, елитите нареждат света така, че да има само две различни социални системи—тоталитарна диктаторска еднопартийна система и “истинската” капиталистическа демокрация, която средно съдържа от 2 до 10 партии с политици, които често не се различават по нищо в своята политика.
“Представителите”, за които обикновените хора могат да гласуват, защитават интересите на политическите и олигархичните елити, а не на гражданите, които ги избират. Протестите пред парламента, целящи премахването на режима, много често се разглеждат като престъпление и при двата вида системи, въпреки че при тоталитаризма репресиите могат да бъдат много по-сурови. Предполага се, че ние покорно трябва да си намерим място в рамките на тези системи и така представителната демокрация изпъква като по-добрата възможност (по-малко лошата). Но примирявайки се със съществуващия ред, ние няма да можем да видим други възможни решения и ще изгубим шанса си за евентуална промяна.
Пряко действие
Чрез прякото действие можем да постигнем истинска промяна—носеща ни точно това, което желаем—без да използваме властта и без да правим компромиси с нашите желания. Прякото действие е метод, който е основан на идеята, че всеки има правото да действа директно срещу тези, които ни лъжат, потискат, унищожават околната среда и т.н. Ние имаме правото да действаме и решаваме пряко във всяка ситуация, влияеща ни във всекидневния живот.
Ако някой ни отнеме правото да решаваме сами за себе си и вземе решения, които пряко ни засягат, но на които ние не можем да въздействаме пряко, тогава ние имаме правото да се изправим срещу него и да си възвърнем контрола над собствените си животи и общи блага. Пряко действие може да е всичко—от самоорганизацията в квартала и на работното място, до защита и съпротива срещу репресии. Прякото действие може да има най-различни форми, от мирни и конструктивни (всеобщи асамблеи, работническа самоорганизация, създаване на кооперативи и хоризонтални структури, ненасилствени акции) до войнствени и нелегални (окупации, саботаж, освобождение на животни, въоръжена съпротива и др.)
