Лекарите съветват да не лекуваме неизлечими рани; и аз се страхувам, че постъпвам глупаво, желаейки да давам съвети на народа, който отдавна е изгубил всякакво разбиране и факта, че не забелязва вече своята болест, показва, че болестта му е смъртна.
Преди всичко, несъмнено е туй, че, ако ние живеехме по правилата и поученията, които ни е дала природата, то бихме били покорни на своите родители, бихме се подчинявали на разума и не бихме били роби на никого. За послушанието на всекиго към своя баща и своята майка свидетелстват всички хора, всеки сам за себе си. А за разума, аз мисля, че той е естествено свойство на душата и ако той се поддържа от хората и обичая, той процъфтява в добродетел.
Но това, в което не можем да се съмняваме и което е напълно ясно и очевидно, е това, че природата ни е направила всички еднакви, сякаш ни е изляла в една форма, за да се считаме едни други за другари или по-скоро за братя и ако при дележа на нашите способности тя е дала на някого телесни или духовни преимущества, то тя все пак не е искала да посее вражда между нас, не е искала по-силните и по-умните като разбойници в гората да нападат по-слабите; трябва по-скоро да се мисли, че като надарила едни с по-големи способности от други, тя им е дала с това възможност за братска любов, с която по-силните биха помагали на онези, които се нуждаят от тяхната помощ.
И ако тази добра майка-природа ни е дала един и същ външен вид, за да може всеки да види и познае себе си в другите; ако тя е дала на всички ни великия дар словото, за да може ние, които сме привикнали на обмяна на мисли и общение един с друг, да се опознаваме едни с други и да се сближаваме все повече; ако тя се е старала с всички средства да обедини и сплоти нашето общество, свързвайки го с помощта на общението в здрав възел и понеже, най-после този стремеж се потвърждава от естеството на всички неща в света, то няма съмнение, че ние сме длъжни да бъдем другари и че никой не може да мисли, че природата е определила на едни да бъдат роби, а на други господари.
И наистина, излишно е да се изследва естествена ли е свободата, защото никой не може да бъде в робство, без да чувствува страдания и няма на света толкова непоносимо нещо като обидата. Следователно трябва да се признае, че свободата е естествена и че нам от рождение е свойствена не само свободата, но и нуждата да я защитаваме. Но, ако се случи да се усъмним в това или до такава степен да загрубеем, че да изгубим способността за познаване нашето благо и естествените наши стремежи, то с това бихме се удостоили с честта да се поучим на същите тия неща от грубите животни. Животните, ако хората не се окажат съвсем глухи, ще ни крещят: Да живее свободата! И наистина много от тях умират щом ги лишат от свобода. Други – и големи и малки – когато ги ловят, се защитават с всички сили: и с човка, и с нокти, и с рога, показвайки с това как те скъпят това, което изгубват. А когато бъдат уловени, те показват твърде недвусмислено, до колко съзнават своето нещастие и продължават своя живот повече, за да се съкрушават за изгубеното, отколкото да се радват на своето робство. Ние приучаваме коня на служба едва ли не от самото му рождение; но колкото и да го ласкаем, той хапе юздите и се дърпа сякаш иска поне с това да покаже, че той служи не по собствено желание, а по наше принуждение. Тъй че, всички същества, които чувствуват, съзнават злото от подчинението, се стремят към свобода. Животните, които са по-ниско стоящи от човека, не могат да се подчиняват иначе, освен против волята си. А какво странно явление е това, че само човек до такава степен е изменил своята природа, че бидейки роден, за да живее свободно, е изгубил даже спомена за свободата и желанието да си я възвърне.
Има три вида тирани (говоря за злите господари): едни властват по избор от народа, други по силата на оръжието, трети по наследство. Онези, които властват по правото на войната, се държат тъй, че става ясно, че те владеят по правото на победата. Онези, които са родени господари не са по-добри от първите: бидейки възпитани в преданията на тиранията, те с млякото на майка си всмукват тиранската природа, ползват се от подчинените им народи като от наследствени роби; според разположението си, користолюбиво или разточително, се разпореждат с държавата като със свое наследство. Онзи пък, който е получил своето право от народа, би трябвало да бъде по-сносен; и аз мисля, че той би бил такъв, ако не се чувстваше превъзнесен над другите, ако не беше окръжен с лъст и с това, което се нарича величие, с които той не иска да се раздели; ако той не се ползва от своята власт, за да я предаде на децата си. И чудно нещо, тези същите господари, които владеят по избор от народа, превъзхождат всички други тирани с всякакви пороци и даже жестокост. Освен усилване на робството – окастряне свободата на своите поданици, която и без това е останала толкова малко у тях – те не виждат други средства за утвърждаване на своята власт. Тъй че, да си кажа правото и макар и да виждам известно различие между посочените от мене три рода тирани, обаче всъщност, те всички са еднакви и макар да достигат до властта по различни пътища, обаче начинът на властване у тях е винаги един и същ. Що се отнася до завоевателите, те считат, че имат над завоюваните право като над плячка. А техните наследници постъпват с поданиците си като със свои естествени роби. Но, ако в наше време биха се родили съвсем нови хора, непривикнали нито на подчинение, нито на свобода – хора, които не биха познавали нито едното, нито другото – и ако на тези хора биха предложили едното от двете: или да бъдат поданици, или да живеят свободно, какво биха избрали те? Не е трудно да се реши, че те биха предпочели да се подчинят само на единия разум, отколкото да служат на един човек! (…) Що се отнася до всички хора, то за да бъдат подчинени, нужно е, доколкото те са хора, да бъдат или принудени или измамени.
Чудно е как народът, щом бъде подчинен, забравя веднага свободата; как му е трудно да се пробуди, за да си я възвърне. Той служи тъй охотно, че като го гледаш ще помислиш, че той е изгубил не своята свобода, а своето робство. Наистина, че отначало хората биват принуждавани и побеждавани със сила; но следващото поколение, което никога не е видяло свободата и не знае какво нещо е тя, служи вече без съжаление и доброволно прави това, което неговите предшественици са правили по принуждение. Затова хората, родени под игото и затова възпитани в робство, приемат за естествено състояние туй, в което са се родили и не мислейки да достигнат нито други права, нито други блага, освен тези които те намират. Нали колкото и да бъде разточителен и небрежен наследникът, той все ще прегледа някога своите актове за наследство, за да узнае дали се ползва от всичките си права, дали не са отнели нещо от предшественика му. Но привичката, която въобще има над нас велика власт, никъде няма такава сила, както в това да ни научи да бъдем роби и да ни приучи с мекост да преглъщаме горчивата отрова на робството, подобно на Митридата, който по малко се привикнал към самоотравяне.
Във всички страни и във всеки въздух е противно робството и е приятна свободата, и затова трябва да се жалят тези, които са се родили с хомот на шията. Но трябва и да се извиняват такива хора, понеже те никога не са виждали даже сянката на свободата и затова не забелязват всичкото зло на робството. Нали никой не съжалява за това, което никога не е имал и съжалението дохожда само след изгубеното удоволствие.
За човек е естествено да бъде свободен и да желае това, но заедно с това неговата природа е такава, че той привиква на всичко. И така, ние ще кажем, че за човека е естествено всичко, на което привикне. Тъй че, първата причина на доброволното робство е привичката – тази привичка, зарад която най-добрите коне отначало гризат юздата, а после си играят с нея, отначало се дърпат изпод седлото, а после сякаш с гордост се разхождат със своята амуниция. Хората казват, че те всякога са били поданици, че техните бащи са живели така, мислят, че са длъжни да пренасят неволята, заставят се да вярват това и на основание на дълговечността оправдават властта на онези, които ги тиранят. Но между такива покорни се срещат и благородни хора, които, чувствайки тежестта на игото, желаят да го отхвърлят и никога не привикват към подчинение. Тези хора, като Одисея, който по море и по чужбина желаел да види дима на своето родно огнище, помнят своите естествени права и свободите на своите предшественици; обладавайки ясно разбиране и проницателен ум, те не се задоволяват, подобно грубата тълпа, само с това, което е под краката им, но имат глави на раменете си – глави, възпитани от образованието и науката. И тези хора, ако свободата съвсем напусне света, ако бъде съвсем изгубена за хората, все пак биха я чувствували в душата си и биха я обичали, защото робството винаги им е противно, както и да го украсяват. Османският султан се досетил за това. Той решил, че книгите и учението повече от всичко друго пробуждат в хората съзнанието за себе си и ненавист към тиранията. Казват, че в неговите владения има само такива учени, които са му нужни. И затова, колкото и да са многобройни хората, които са запазили в себе си, въпреки всичко, преданост към свободата, те при всичкото си желание и усърдие, нямат никакво влияние: и това става, защото при пълно отсъствие на свобода да говорят и да мислят, те не могат да се разбират един други. И тъй, главната причина, дето хората се отдават на робството, е тази, че те се раждат и възпитават в това положение. От тази причина произлиза и друга – това, че хората под властта на тираните лесно стават страхливи и изнежени. Тиранът никога не мисли, че неговата власт е трайна и затова се старае под неговата власт да няма нито един достоен човек. Тази хитрост, с помощта на която тираните заблуждават своите поданици, никъде така ясно не се проявява, както в това, което направи Кир с мидийците, след като завладял главния град на Лидия, и взел в плен Креза, този богат господар и го отвел със себе си. Когато му казали, че лидийците са се възбунтували, той скоро ги покорил пак, но като не искал да разрушава такъв прекрасен град и постоянно да държи там армия, за да го запази за себе си, той измислил друго средство: устроил там увеселителни места, кръчми, публични домове, зрелища и предписал, щото всички жители да се ползват от всичко това. И този начин излезнал толкова сполучлив, че след това вече не му било нужно да воюва с лидийците. Тези нещастни хора толкова се забавлявали с това, че измислил разни нови игри.
Тираните не признават открито това, че те искат да развратят своите поданици, но това което Кир открито приложил, това всъщност правят всички, защото свойството на всеки народ в градовете е такова, че той бива подозрителен само към онези, които го обичат, но е прост и податлив по отношение на тези, които го мамят. Не вярвам да се намери такава птица, която по-добре би се ловила в примката или риба, която по-лесно да попада на въдицата, колкото всички народи попадат в робство, заради най-малкото перце, с което както се казва, ще ги погладят по устните (тъй че, трябва да се учудваме на това, как те лесно се подават щом ги погъделичкат). Театри, игри, представления, шеги, гладиатори, странни животни, картини и други подобни глупости съставлявали за древните примамката на робството, цената на тяхната свобода и оръжието на тираните. Такива са били средствата за примамване у древните тирани, употребявани с цел за приспиване поданиците в тяхното иго. По този начин, упоени от тези забави, увеселявани от празни зрелища, устроявани пред очите им, народите привиквали да робуват не по-малко от малките деца, които се научават да четат само, за да узнаят съдържанието на блестящите картини в книжките. Асирийските царе и след тях мидийските се показвали пред народа колкото е възможно по-рядко, за да си мисли народът, че те представляват от себе си нещо необикновено велико и така да си остават в това заблуждение, понеже на хората е свойствено да преувеличават във въображението си това, което не могат да видят. По този начин народите, които се намирали под властта на асирийското владичество, били принудени да робуват при помощта на тази тайна и толкоз по-охотно робували, колкото по-малко знаели своя господар; а понякога и съвсем не знаели има ли го и всички по доверие се страхували от оногова, когото никога не са виждали. Първите царе на Египет се показвали не иначе, освен с клонче или с огън на главата и излизали с маски и с това възбуждали в своите поданици уважение и удивление; когато пък хората, които не са толкова роболепни и глупави, струва ми се, биха счели това за забавно и смешно. Просто жалки и нищожни са примките, с които са си служили тираните от древността за затвърдяването на своята тирания над народа, който бил толкова податлив на тяхната измама. Не е имало мрежа, в която народа да не попада; и никога тираните не са излъгвали по-лесно народа, не са го подчинявали по-лесно както, когато сами са се смяли над него. И така, имало ли е такова време, когато тираните, за утвърждаване на своята власт, да не са принуждавали народа не само на послушание и робство, но и на обожание?
Всичко, което казах до тук за това, как тираните учат хората да им се подчиняват, се отнася до простия и грубия народ. А сега аз пристъпвам към въпроса, който представлява тайната и главното оръжие на тиранията. Онзи, който мисли, че тираните се държат благодарение оръжието на стражата и оръдията на крепостта, много се заблуждава: наистина, те се ползват от тях, но повече за форма и за страх, отколкото всъщност да разчитат на тях. Телохранителите не допускат до двореца не онези хора, които са опасни, а само тези нищожни хора, които не могат да причинят на тирана никаква вреда. Ако си спомним римските императори, ще видим, че техните телохранители не са ги избавили толкова от опасностите, колкото сами са ги убивали. Не оръжието и не въоръжените хора – конни и пеши – защитават тираните, но колкото и трудно да е за вярване, трима или четирима човека поддържат тирана и държат за него цялата страна в робство. Всякога кръгът от приближените на тирана се е състоял от пет или шест човека; тези хора или сами са спечелили неговото доверие, или са били привлечени от него, за да бъдат съучастници в неговите жестокости, другари в неговите удоволствия, устроители на неговите наслади и съучастници в неговите грабежи. Тези шестима карат своя началник, да бъде зъл не само със своята собствена, но и с тяхната злоба. Тези шестима имат шестстотин, които се намират под тяхната власт и се отнасят към шестимата също тъй, както шестимата се отнасят към тирана. Шестстотинте пък имат под себе си шест хиляди, които те са възвисили, на които са дали управлението на провинциите или паричните дела, за да служат на тяхното користолюбие и жестокост и за да правят зло, което може да продължава само чрез тях и само те ги избавят от народната мъст. След тях следва още по-голяма свита. И който иска да се забавлява да оправя тази мрежа, ще види, че не само шест хиляди, а милиони са сковани чрез тази верига с тирана. Заради това се умножават длъжностите, които са все поддръжка на тиранията. И всички хора, заемащи тези длъжности, имат известни изгоди от това и чрез тези изгоди са свързани с тираните и хората, на които тиранията е угодна са такова множество, че биха могли да се наброят от тях почти толкова, колкото са онези, за които свободата би била радостна. И както казват лекарите, че ако има в нашето тяло нещо повредено, то винаги към това болно място приливат всички лоши сокове, също така и към господаря, щом стане той тиранин, се събира всичко лошо, всички издънки на държавата, тълпата разбойници и негодяи, неспособни за нищо, ни за добро, ни за лошо, но користолюбиви и алчни се събират, за да участват в плячката, за да бъдат под големия тиранин малки тиранчета. Така правят големите грабители и знаменити тирани. Едни разузнават, други спират пътниците, едни караулят, други стоят в засада; едни убиват, други грабят и макар между тях да има различие, защото едните са слуги, а другите началници, но те всички участват в плячката. Тъй че, тиранът подчинява едни поданици посредством други и бива запазван от онези, които, ако не бяха негодяи, той щеше да се страхува от тях. Но както се казва: за да се цепят дърва, правят се клинове от същите дърва, така и неговите телохранители са също такива като него. Случва се и те да страдат от него; но това са оставени от Бога, изгубени хора, готови да пренасят злото, само за да бъдат в състояние да го вършат не над оногова, който им прави зло, а над тези, които го понасят и не могат иначе.
(…)
Разумно е да обичаме добродетелта, да уважаваме подвизите, да признаваме доброто, откъдето и да го получаваме и да се лишаваме от своето удобство заради славата и изгодата на онзи, когото обичаме и който заслужава това: тъй че, ако жителите на една страна намерят такова лице, което би проявило най-голямата мъдрост, за да ги запази, най-голямата храброст, за да ги защити и велика грижа, за да ги управлява и ако в следствие на това, те привикват да му се подчиняват тъй, че му предоставят известни изгоди, то аз мисля, че това не би било неразумно…
Но, Боже мой! Как да наречем това, когато видим, че болшинството хора не само се подчиняват, но служат, не само се покоряват, но роболепстват пред един човек и роболепстват тъй, че нямат нищо свое; ни имущество, ни деца, ни даже самия живот, който те считат за свой и търпят грабежи и жестокости не от войска, не от варвари, но от един човек и то не от Херкулеса или Самсона, но в повечето случаи от най-страхливия и мекушав човек от целия народ. Как да наречем това? Можем ли да считаме, че тези хора са страхливи? Ако два, три, четири човека не се защитаваха от едного, това би било странно, но все пак възможно и би могло да се предположи, че това е от липса на смелост; но ако сто хиляди души, сто, хиляда села и градове, милиони хора се подчиняват на този един човек, от когото всички страдат, бидейки негови роби, как ще наречем това? Страхливост ли е това? Всички пороци си имат известна граница: двама, даже десет души могат да се страхуват от едного, но хиляда, но милиони хора, но стотици села, които не се защитават от едного, това не е страхливост, тя не може да дойде до там; също тъй, както и храбростта не може да достигне до там, че един да вземе крепостта, да нападне армията и да завладее държавата. И тъй, какъв е този грозен порок, който не заслужава даже името страхливост, порок, за който не може да се намери достатъчно скверно название, който е противен на природата и който езикът се отказва да назове… Ний се учудваме на храбростта, която свободата внушава на онзи, който я защитава. Но това, което става във всички страни, с всички хора, всеки ден, именно това, дето един човек властва над стотици хиляди села, градове и ги лишава от свободата им, кой би повярвал това, ако само го слушаше, а не го беше виждал? И ако това можеше да се наблюдава само в чуждите и далечни земи, кой не би помислил, че то е по-скоро измислено, отколкото истина? Нали този един човек, който угнетява всички, не е нужно да се побеждава, не е нужно да се защитава никой от него, той е всякога победен, стига народът да не се съгласява на робство. Не е нужно да се отнема нищо от него, нужно е само да не му се дава нищо. Страната няма нужда да прави нищо, стига тя да не прави нищо против себе си и народът ще бъде свободен. Тъй че, народите сами се отдават във властта на господарите; достатъчно е да престанат да робуват и те ще станат свободни. Народите сами се предават на робство, сами си прерязват гърлото.
Народът, който не може да бъде свободен, отдава сам своята свобода, сам си нахлува хомота на шията, сам не само се съгласява за своето угнетяване, но го търси. Ако беше нужно човек да жертва нещо за възвръщане на свободата си и той не пожелае това най-скъпо за човека и естествено право, то аз разбирам, че той предпочита безопасността и удобството на живота пред борбата за свобода. Но ако за добиване на свободата е достатъчно само да я пожелае, то мигар може да има народ в света, който да счита, че тя струва много скъпо щом се придобива само с едното желание? Човек, с помощта само на желанието, може да си възвърне благото, за което заслужава да жертва живота си, благото, изгубването на което прави живота мъчителен и смъртта спасителна, може, но не го желае. Както огънят от една искра става голям и все се усилва, колкото повече дърва му се дават и изгасва сам по себе си, сам се унищожава, изгубва своята форма и престава да бъде огън, щом дърва не се подклаждат; така и властителите: колкото повече грабят, колкото повече искат, колкото повече разоряват и унищожават, толкова повече им дават и им служат, толкова повече те стават силни и жадни за унищожение на всичко; когато, ако не им дават нищо, не им се подчиняват, те без борба, без бой ще останат голи и нищожни, ще станат нищо, както дървото, което няма сокове и храна, става сух, мъртъв клон. За да добият желаното благо, смелите хора не се страхуват от опасностите. Ако страхливите не могат да понасят страданията и да придобиват благото, то желанието да го имат остава при тях, макар те и да не се стремят към него поради своята страхливост. Това желание е свойствено и на мъдрите и на неразумните, и на храбрите и на страхливите. Всички те желаят да добият това, което може да ги направи щастливи и доволни; но аз не зная, защо хората не желаят само едно: свободата. Свободата е велико благо; нейното изгубване влече след себе си всички други бедствия; без нея даже другите блага, които остават, изгубват своя вкус и своята прелест. И това велико благо, за получаването на което е достатъчно само едно: да го пожелаят, хората не желаят да го добият сякаш само затова, защото то е твърде лесно достижимо.
Бедни, нещастни, безсмислени народи, упорити в своето зло и слепи за своето добро, вие позволявате да вземат от вас най-добрата част от дохода ви, да грабят вашите ниви, вашите домове, вие живеете тъй, сякаш всичко това принадлежи не на вас. И всички тези бедствия и разорения произлизат не от враговете, но от врага, когото вие сами си създавате, за когото вие мъжествено ходите на война, за величието на когото вие не се отказвате да отивате на смърт. Този, който така властвува над вас, има само две очи, две ръце, едно тяло и няма нищо такова, което да няма най-нищожния човек от безчисленото количество ваши братя; преимуществото, което той има над вас, това е само правото, което вие му давате: да ви изтребва. От къде е взел той толкова очи, за да ви следи, ако вие не му ги давахте? Откъде би се снабдил с толкова ръце, за да ви бие, ако не ги вземаше от вас? Или откъде биха се взели у него крака, с които той тъпче вашите села? Откъде ще се вземат те у него, ако не от вас? Откъде би се взела властта му над вас, ако вие не му я давахте? Как би могъл той да ви напада, ако вие не бихте били заедно с него? Какво би могъл той да ви направи, ако вие не бяхте укриватели на крадеца, който ви граби, съучастници на убиеца, който ви убива, ако вие не бяхте изменници сами на себе си? Вие сеете, за да унищожава той вашите посеви, вие пълните и нареждате вашите къщи за неговите грабежи; вие отглеждате децата си, за да ги води той на своите войни, на кланицата, за да ги прави изпълнители на своите похоти, на своята мъст; вие се пресилвате с работа, за да се наслаждава той и да се търкаля в кални и гнусни удоволствия; вие измъчвате себе си, за да го направите по-силен и за да може той да ви държи впрегнати. И от тези ужаси, които не биха пренесли и животните, вие можете да се освободите, ако се постараете даже не да се освободите, но само пожелаете това.
Решете се да не му служите вече и вие сте свободни. Аз не искам да се биете с него, да го нападате, но само да престанете да го поддържате и вие ще видите, че той, като огромна статуя, изпод която е извадена поставката, ще падне от собствената си тежест и ще се разбие на парчета.
