Истинският език се е родил с първите богове – тези, които са създали света. От първото слово, от първия огън, се образували други слова и от тях се отронили – като царевицата в ръцете на селянина – други слова. Три били първите слова, три хиляди пъти по три се родили още три, и от тях още други, и така светът се напълнил със слова. Един голям камък бил жулен с всяка стъпка на първите богове – тези, които са дали рождение на света. От толкова стъпкване върху него камъкът станал напълно гладък, като огледало.
Първите богове хвърлили срещу това огледало първите три думи. Огледалото не връщало получените думи, а още три пъти по три различни думи. Боговете прекарали известно време по този начин, хвърлайки думите на огледалото, за да се появяват обратно още повече, докато накрая не се уморили. Тогава се зародила голяма мисъл в главите им и по време на разходката си те попаднали на друг голям камък и полирали голямо огледало, което сложили лице в лице с първото огледало и запратили трите първи слова на първото огледало, което препратило три пъти по три други думи, които се хвърлили с еднинствената сила на устрема си към второто огледало, което на свой ред препратило на първото огледало три пъти по три броя на словата, които получило. И се хвърляли така все-повече и повече различни думи. По този начин се родил истинският език. Той се родил от огледалата.
Трите първи думи сред всички езици са правда, свобода, демокрация.
Правда не означава да се наказва, а да се дава на всеки това, което заслужава и всеки заслужава това, което му отвръща огледалото: неговото отражение, самия себе си. Този, който е разнасял смърт, мизерия, експлоатация, арогантност, горделивост, заслужава полагащите му се мъки по пътя. Този, който е носил работа, живот, борба, този, който е бил брат или сестра, заслужава една малка светлинка, която винаги да осветява лицето му, гърдите му и пътя му.
Свобода не означава всеки да прави това, което си иска, а да може да избира независимо кой път, който харесва, за да намери огледалото, за да продължи истинското слово. Но и независимо кой път, стига да не те кара да губиш огледалото, да не те кара да предаваш самия себе си, своите или чуждите.
Демокрация означава умовете да достигат до добра съгласуваност. Не всички да мислят еднакво, а всички умове или болшинството от умовете да търсят и намират съвместно споразумение, което да е добро за мнозинството, без да забравя и тези, които са по-малобройни; означава словото на управлението да се подчинява на словото на мнозинството, жезълът на управлението да има колективно слово, а не да се подчинява на волята на едного; означава огледалото да отразява всичко, и пътниците и пътя, и по този начин да бъде извор на размисли за вътрешната си същност и за външния свят.
От тези три думи идват всички други думи. Към тези трите се навързват живота и смъртта на истинските мъже и жени. Ето наследството, което са оставили първите богове, тези, които са дали рождение на света, на истинските жени и мъже. Повече от наследство, това е тежка отговорност, отговорност, която някои изоставят пътьом и я оставят така, захвърлена, сякаш се касае за нещо незначително. Тези, които изоставят това наследство счупват огледалото си и продължават завинаги слепи, без никога повече да знаят какво са, откъде идват и къде отиват. Но ги има и тези, които продължават да носят наследството на трите първи думи, те ходят винаги прегърбени поради тежестта върху гърба си. Говори се, че истинските жени и мъже ходят и гледат с достойнство.
Но, за да не се губи истинския език, първите богове, тези, които направили света, казали, че трябва да се бди над първите три думи. Един ден огледалата на езика биха могли да се счупят и тогава думите, които са родили, ще се счупят също като огледалата и светът би останал без слова за казване или за мълчане. Ето така преди да умрат, за да живеят, първите богове дали тези три първи думи на царевичните мъже и жени, за да се грижат за тях. От тогава истинските мъже и жени пазят в наследство тези три думи. За да не бъдат забравени никога, те ги бродят, воюват ги, живеят ги…
