Всеки знае колко глупави и безинтересни са повечето телевизионни програми. За предишните поколения сигурно е било клише, че телевизията е “безсмислено забавление”. Но както и да е, повечето хора не гледат на това като на някакво съществено възражение срещу гледането на телевизия. Не е трудно да се обвърже безсмисленото и неприложимото със забавлението, както и не е трудно да се стигне до предположението, че “да бъдеш забавляван” значи да дадеш почивка на критичните и творческите си способности. В нашето общество, което цели да не приема нищо на сериозно извън сферата на “професионалния свят” (на производство, на обмяната на стоки и услуги, на натрупването на богатство и пр.), изглежда почти нормално да прекарваме свободното си време по възможно най-малко конструктивния и критичен начин.
Но негативните последици от постоянното гледане на телевизия са много по-сложни от това, което изглежа на пръв поглед.
Нашата зависимост от телевизията и от други прояви на хомогенните “масмедии” да бъдем забавлявани и информирани има икономически, социални, и най-важното, лични последствия и отклонения за всеки един от нас. Нашата връзка с медиите е от вида зрител-зрелище, а животът сам по себе си е по-малко задоволителен за тези, които наблюдават, отколкото за тези, които действат.
Тази връзка зрител-зрелище е показана наяве чрез богоподобното положение на “звездите” и други обществени фигури в нашето общество. Медиите до известна степен зависят от възхваляването, дори обожествяването, на “личности” от екрана. Несъмнено тези хора не са много по-различни или по-вълнуващи от нас, а фактът, че много от тях преминават от една роля в друга (от модел в рок звезда, от рок звезда в актьор, от актьор в политик), без на някой да му мигне окото, е доказателство, че просто техния статус е на обществени фигури, а не някакъв необикновен талант, който да ги прави по-интересни. Всеки ден се бълва толкова много ненужна информация отностно тези личности, че в един момент ти знаеш много повече за новото гадже на някой футболист, отколкото за твоите собствени съседи.
Даже по-зле, ние започваме да знаем повече за измислени герои, отколкото знаем за истинските хора. Заслушай се в случайните разговори на хората и ще чуеш колко много време прахосват в разговори за телевизионни шоута, филми или комични герои. Вместо да направим по-добри планове за собствения си живот или да се опознаем един друг по-добре, ние прекарваме времето си в обмяна на безполезна информация, с която медиите са ни напълнили главите. И разбира се, колкото повече време прекарваме в чудене кой ще бъде изгонен от “Биг Брадър”, толкова по-малко време имаме за да направим нещо повече със собствения си живот.
Има си причина нещата да бъдат по този начин.
Телевизионните компании, филмовите продуценти и други подобни се опитват да ни убедят, че забавленията и вълнуващия живот не могат да съществуват в нашето ежедневие, а могат да бъдат намерени само в живота на знаменитостите или във филмите. Телевизията, киното и цялата поп култура са една огромна машина за социално програмиране.
Когато прекарваш повече време в гледане на телевизия, отколкото в любовни авантюри, пътуване или игра на футбол, ти започваш да вярваш, че най-голямото развлечение, което получаваш е в гледането на сериали, риалити шоута или спортни предавния. И колкото повече гледаш тези неща по телевизията, толкова повече забравяш, че всъщност ти може да си вън и да ги правиш, а не само да ги гледаш. Ще бъдеш изненадан, колко по вълнуващо е да правиш музика, откокото да гледаш музикалния канал – колко по-вълнуващо и изпълващо е, когато правиш любов, отколкото да гледаш разни непознати в порно филми – колко по въодушевяващо е сам да се справяш с пречките и препятствията, отколкото да гледаш разни риалити шоута. Но колкото по-рядко изоставяш телевизора, за да правиш в действителност тези неща, толкова по-празен става твоя живот. Така започваш повече да се нуждаеш от телевизионните шоута, за да компенсираш липсата на истински преживявания и вълнения в твоя живот. Така медиите се включват в играта. Те са доволни да те снабдят със заместител на живота, но разбира се, на съответната цена. Те със сигурност ще ти продадат второкласен секс, вълнения и чувства, изпитани от някой друг… но ти трябва да си плащаш за това, трябва да платиш, за да си купиш телевизор, билети за кино, рутер за Wi-Fi, кабелена телевизия и интернет, трябва да купиш последните модни и музикални списания.
И преди всичко трябва да слушаш и гледаш техните реклами, да ги четеш в списанията или в паузите между телевизионните шоута. Тези реклами са внимателно замислени, за да те накарат да мислиш по определен начин (или да не мислиш изобщо), да станеш роб на марките, които се рекламират, а когато харчиш парите си за тях, ще трябва да бачкаш по-здраво и по-дълго на работата си, за да направиш повече пари. Всъщност шанса да работиш добре платена работа, която същевременно е вълнуваща и те кара да се чустваш жив, така че повече да не ти е нужен телевизорът, е много малък. Най-вероятно след края на работния ден се чувстваш толкова изморен, че нямаш сили да правиш каквото и да е, освен да пуснеш телевизора… а може би дори свързваш правенето на неща с работата си, следователно с това да си изтощен и незадоволен, а гледането на неща свързваш с това да си “извън работно време” и да се чувстваш “свободен”. Така ти се озоваваш в положението да търсиш смисъла на живота по-скоро в гледането на финала на Шампионската лига, отколкото в работата по осъщестяването на твоята собствена игра.
Всичко това би било смешно, ако не беше толкова трагично. Много вероятно е работата, в която влагаш усилията си да има отношения и връзка с медиите и маркетинговата индустрия. Може би работиш в рекламна агенция или в телевизонна станция, може да си част от някакъв бизнес, който произвежда и търгува с напълно безполезни за човечеството продукти – но всеки ги купува, защото са постоянно рекламирани. Кока-Кола е добър пример за това. И така, докато ти се хабиш на работното си място и копнееш за истинския живот, просто би могъл да си купиш негов евтин заместител, но по този начин ти ще продължиш да подкрепяш същата тази система, която ти прахосва времето и те използва докато умреш. И не си прави други илюзии, ти ще умреш – би ли желал един ден, когато погледнеш назад да видиш живот изпълнен с гледане и обсъждане на телевизионни шоута, или живот изпълнен с наслада и болка, романтика и борба, любов и омраза?
Изпитваш ли задоволство като гледаш как другите хора правят неща, които и ти би могъл да правиш, ако не прахосваше толкова много време в гледане, ако не прекарваше толкова много време на работата, която ненавиждаш, за да купуваш неща, които не са ти необходими… и да плащаш за повече гледане?
Решението е просто, ако го желаеш: лесно е да изключиш телевизора и да излезеш навън. Спри да се интересуваш какво правят футболисти, актьори, певци или други програмирани роби на системата, а започни да се интересуваш какво правят твоите близки и роднини, приятели и врагове. Излез от жалката кутийка наречена твой офис, наслади се на слънчевата светлина, научи се да живееш без всички тези скъпи и лъскави дрехи, както и без най-новия смартфон, така ще бъдеш свободен да живееш един предизвикателен и вълнуващ живот, изпълнен с нови преживявания – живот, в който ти си господар на собствената си съдба, а не поредната жертва на тъпата и досадна работа или на поредната PR кампания. Със сигурност, ако използваше всичката енергия, която прахосваш като продаваш безполезни продукти, или като разработваш компютърни програми за твоя работодател, ти сам би могъл да намериш начини чрез които да получаваш достатъчно пари, че дори по-добре, ти би могъл да работиш и да си сътрудничиш с други хора, стремейки се да създадете свят, в който оцеляването не зависи от парите.
