Radix Media е анархистка печатница от Портланд, Орегон. Техните печатарски услуги и дизайн биват използвани от много активисти, колективи, непечалбарски и грасруутс организации, музиканти, независими филмови-продуценти, издатели на зинове и др. Обикновено печатат на рециклирана хартия и доставят готовите продукти до своите клиенти чрез велосипед. Радикална литература, отпечатана с внимание и грижи. Radix е печатарска компания, която подкрепя активистки каузи и хардкор/пънк сцената. Определено човекът, който стои зад всичко това има какво да разкаже за себе си и неговата компания. Интервю с него, направено по имейл от Mike XVX през октомври 2010…
Можеш ли да ни кажеш нещо за себе си?
Роден съм в Лонг Айлънд, Ню Йорк. Когато бях на 4 се преместих в много малко градче до Ню Джърси и живях там докато станах на 13, тогава се преместих в Южна Флорида, където прекарах по-голямата част от живота си. Отидох в колеж, за да уча кинематография и фотография, завърших бакалавърска степен. Не е изненада, че оттогава работя в сферата на храненето!
Преди 4 години се преместих в Портланд и без съмнение живота ми се промени тук. Имам някакво взаимоотношение на любов/омраза към този град, но трябва да кажа, че наистина ме промени към по-добро. Тук за първи път се запознах с наистина радикални политически идеи и с радостта от карането на колело като начин за придвижване. Вече имам много добри приятели и успях доста да поработя върху себе си. Определено има все още много какво да бъде свършено, но съм щастлив с нещата, които се случиха до сега.
Колкото до политическите идеи, аз съм анархист. Не искам да бия хората по главите с това, но и също така не ме е страх от тази дума. Според мен това е много смислена идеология, с много богата, комплексна история, която лесно може да бъде приложена на практика. Ще си позволя да кажа, че всъщност много хора практикуват анархизма ежедневно, но защото около тази дума има такава стигма, те не се опитват да се свържат с нея. Аз не съм много по CrimethInc вида лайфстайл анархизъм, но също така и не съм много по теоритизрането. Просто смятам, че всяко живо същество има правото на самоопределение и светът ще бъде по-добро място без всички йерархии или тиранични държави. Без богове, без господари!
Каква е твоята мотивация за започването на собствена печатница? Какви са някои от твоите лични цели с Radix?
Любовта ми към книгите и литературата идва от детството ми. Винаги съм обичал да пиша странни кратки истории или да си ги представям във въображението си. Истината е, че като малък никога не съм имал много приятели, така че това беше начина да представя себе си. Тази любов само се засили с годините, но отпечатването на тези неща е нещо сравнително ново. Започнах като чирак на Чарлс в Eberhardt Press през март 2010; преди това, нямах никаква представа за печатарството и подобни неща. Никога не бях правил скрийнпринтинг или нещо от този род, така както правиха повечето от DIY пънк приятелите ми. Аз се фокусирах главно върху графичния дизайн, принтирах разни флайъри и зинове на лазерния ми принтер вкъщи… или в Kinkos (срам).
Да се науча да печатам на офсетова преса беше много мотивиращо за мен. Това е наистина стара технология. Когато зареждам паното в пресата и започна процеса, правя същото нещо, каквото са правили хората преди стотици години. Има разлики, разбира се, но техниката е същата, това наистина е вълнуващо.
Основната ми цел с Radix, от самото начало, беше да правя красива пропаганда. Смятам това за форма на активизъм, но е нещо, на което често се гледа пренебрежително. Хората са доста визуализиращи; ако нещо не изглежда добре, хората просто няма да му обърнат внимание и определено няма да смелят посланието, което се опитваш да им изпратиш. Така че аз започнах да помагам мои приятели аткивисти с графичен дизайн, правейки флайъри и дизайна на брошури. И просто продължих с това. Доста съм вдъхновен от постер-арта и радикалното печатарство от 1960-те, например листовките, които Уетър Ъндърграунд са правили за своите демонстрации. Освен това има една прекреасна книга, която искам да взема, за постер-арта от Кубинската революция. Разбира се, харесва ми много и да работя с моите колеги, например Justseeds Artists’ Cooperative, Beehive Collective и Design Action Collective.
Печатарството сега е станало приоритет за мен, което е наистина вълнуващо. Притежавайки средствата за производство имам предимството да публикувам и принтирам каквото си поискам, където си поискам, без да гледам цената и да давам работата на някой друг печатар да го направи за мен. DIY or DIE!
Ти си работил с Eberhardt Press близко година. Можеш ли да ни кажеш какво те правят и какви впечатления са оставили в теб?
Eberhardt Press е анархистко издателство и печатар тук в Портланд. Всъщност това е само един човек, който се казва Чарлс. Той е изключително талантлив графичен дизайнер и печатар, от когото съм научил толкова много! Eberhardt Press принтира, боже, ХИЛЯДИ зинове, флайъри, книги, постери, обложки на музикални албуми, тефтери и др.
Едно от нещата, които наистина научих от Чарлс беше, че трябва да се справяш със задачите си с наличните средства, с които разполагаш. Eberhardt Press съществува вече от 5 години и почти през цялото време трябваше да се справя с наистина клошарски офсетов дупликатор, който беше намерил без пари. Той е бил предвиден за много кратък срок на експлоатация, само за неща като печатане за канцеларски принадлежности и писма. Но той наистина го накара да работи далеч надхвърляйки лимита си, превръщайки се във важен ресурс за радикалната общност в Портланд и отвъд, намирам това за забележително. Неговата ранна работа далеч не е добра, но това няма значение, защото ако знаеш, че идва от тотално DIY ъндърграунд принтер. И веднъж видял как той работи с него, веднага ще си смениш мнението. Ще възкликнеш “Уау, ти отпечата това нещо с ТОВА??” Трябва да видите как правеше подвързиите за книгите. Но няма да разказвам за това – прекалено лудо е, дори за интернет! За негово щастие обаче, той успя да направи някои ъпгрейди по оборудването си.
Честно казано, Radix Media нямаше да бъде това, което е днес без Чарлс. Когато започнах за първи път той винаги ми даваше безплатна хартия, мастило, плочи за скрийнпринтинг и други пособия. Той отговаряше на безбройните ми телефонни обаждания (с глупави въпроси!). Той все още ми помага, когато може. Много съм благодарен, че все още е наблизо. Не мога да си представя да се бях справил с всичко това сам.
Кои са някои от зиновете, които си отпечатал до сега? Какво гледаш, когато избираш литература, която да публикуваш или препечаташ?
Първият зин, който отпечатах за някого беше “When Language Runs Dry,” който е наистина велик зин за хора с хронична болка и техните близки. Вече са стигнали, мисля, до трети брой, все още е толкова добър. Хората, които правят този зин са чудесни също. Принитрах “Towards a Less Fucked Up World: Sobriety and Anarchist Struggle” горе-долу по същото време, а след това препечатах “A Steampunk’s Guide to the Apocalypse” за моите приятели от Strangers in a Tangled Wilderness. Наскоро препечатах и зин, който се казва “Revolution Summer.” Негов автор е Джош Хутън от Herbivore Clothing/Books. В момента той работи по нов зин, който иска аз да принтирам, нямам търпение да го прочета. По дяволите, обичам зинове. И да, тъкмо завърших принтирането на зина “Stand Up Fight Back” на Mike XVX за неговото турне в Европа през лятото на 2010. Ихааааа!
Не мисля, че има специално правило за нещата, които принтирам, като цяло. Повечето от тези, които съм принтирал до сега са били, защото хората са ме накарали да го направя и всъщност са ми платили за да го направя. Това е много хубаво! Въпреки че аз вече познавам добре и уважавам тези хора, аз активно подкрепям техните проекти. В повечето случаи, аз вече съм прочел и съм си купил копие от зина, дълго преди да го преиздам/препечатам. Мисля, че ще бъде доста по-различно ако става въпрос за нещо, за което не съм чувал преди това. Искам първо да прочета работата, преди да се съглася да я отпечатам. Всъщност има история около зина на Nick Riotfag.
Чух за първи път за “Towards a Less Fucked Up World” от Рейчъл, моята прекрасна партньорка. Тя се опитваше да се сдобие с копие от този зин от много дълго време, но Ник е доста труден за намиране човек. Така че това така и не стана, но всичко, което тя ми е казвала за този зин ме накара да го търся. Не след дълго, PM Press издадена книга, която се казва “Sober Living for the Revolution: Hardcore Punk, Straight Edge and Radical Politics”, чийто редактор е Габриел Кун, в книгата е включено цялото съдържание от този зин. Аз си купих книгата главно заради този зин (въпреки че има и много други интересни неща вътре) и я прочетох в самолета, когато се прибирах при моите родители във Флорида.
По това време бях много разочарован от стрейт едж заради начина, по който се държаха много от хората в сцената. Чувствах се не на място и изолиран от тези хора, започнах да се чудя дали не съм черната овца сред черните овци. И въпреки че никога не съм обмислял “да счупя острието”, както казават, не бях сигурен дали искам повече да използвам понятието “стрейт едж.” Но след като прочетох зина на Ник, се влюбих отново в това да съм стрейт едж. Бях убеден, че трябва да преиздам този зин и да го направя отново достъпен до хората. Свързах се с Ник и той ми отговори почти веднага, вероятно защото заглавието на имейла ми беше “XlantzX”! Той ми изпрати файла, аз го редакритах, направих му нов по-готин дизайн и нова корица. Беше принтиран двуцветно съдържание с цветна корица на 100% рециклирана хартия, въпреки че има много безобидни грешки в него, той все още значи много за мен. Бях си мечтал дълго време да преиздам този зин, а сега вече им цял кашон с негови бройки в моята стая. Хайде, признайте, че това е страхотно.
Какво разпали интереса ти към веганството и правата на животните?
Най-добрият ми приятел и аз бяхме вегетарианци по едно и също време, така че беше лесно за нас да преминем от вегетарианци към вегани. Бях вегетарианец близо година преди да стана веган и от тогава съм такъв. Вече близо 6 години! Първият протест, на който отидох беше пред KFC във Форт Лодърдейл (Флорида). Той не беше много ефективен, но така се запалих по правата на животните. От тогава насам, започнах да правя много проучвания, да чета наистина страшни неща и съм изгледал доста неприятни за гледане видеота. Веднъж щом го видиш, не може да го забравиш. Това още повече усили моята убеденост и не съм поглеждал назад. Когато се преместих в Портланд веднага се сблъсках с хора, които правят неща за правата на животните, въпреки че и тук радикалната среда има доста задръжки по този въпрос. Изчетох много книги и статиите относно „Зеления страх“ (Green Scare), аз съм голям почитател на публикациите на Уил Потър. Правата на животните все още са важна част от моята политическа идентичност, но също така виждам връзката им с другите социални борби и разширявам хоризонтите си в последните години, което включва работнически борби, феминизъм и анархизъм.
Интересно, първият академичен документ, който написах в колежа беше за вивисекцията и как тя е вече напълно безсмислена при наличието на модерните технологии. Това беше през 1999 г., преди дори да стана вегетарианец или веган. Помислете.
Каква връзка виждаш между анархизма и веганизма?
Анархизъм, за мен, значи, че никой не е над мен, както и че аз не съм над никого. Това включва и нечовешките същества. Според мен анархизма и веганството са много добре съвместими, защото и двете идеи се фокусират върху освобождението и автономията. Дразни ме да виждам вегани, които са либерали и реформисти в социален план. Те говорят за освобождение на животните от една страна, а от друга гласуват за полици, които подкрепят жестокостите на капитализма и се опитват да превърнат Америка в империя, която да завладее останалия свят. Ако това е, което искат, добре. Желая просто хората да станат по-отворени. Мисля, че това се отнася и за много субкултури и сцени, освен това.
Фраза, която използвам доста често е “one struggle, one fight” (една битка, една борба). Това значи много за мен, вярвам в това с всяка частица от себе си. Дразня се, когато видя веган хлапета да не ходят на никакви други протести освен за правата на животните. Всички борби са свързани; безполезно е да се бориш за освобождение на животните, ако не се бориш и за свобода за хората, за човешките права, без значение дали за хората, които са дискриминирани заради цвета на своята кожа, защото са гей, имигранти или нещо друго. Солидарността е важна.
Ти наскоро преиздаде Towards A Less Fucked Up World (култов стрейт едж зин) на Ник „Riotfag“. Каква роля според теб играе трезвеността в радикалния активизъм?
Трезвеността играе много голяма роля в моя живот. Това е един от дефиниращите ме фактори и не се срамувам да стоя настрана от всички тези неща, въпреки че се чувствам отчужден и изключен както от трезви, така и от нетрезвите хора. Познавам много хора, които не са трезвеници (и разбира се много, които не са вегани) и те наистина вършат чудесни неща. Но винаги се замислям колко по-ефективни биха били те, ако не взимаха алкохол или наркотици. Както и да е, всичко, което бих казал тук би прозвучало все едно съм егоистичен задник, който се мисли винаги за прав, а не искам да оставям такова впечатление. Бих посъветвал всеки, който иска да види връзката между радикалния активизъм и трезвеността да прочета зина на Nick Riotfag. Този зин ме накара да се наричам стрейтедж отново!
Освен всичко, според мен е много важно да се грижиш за себе си. Какъвто и избор да направиш за себе си, трябва да си сигурен, че не нараняваш някой друг в процеса. Това може да стане доста трудно ако използваш субстанции, както и Ник обяснява в своето есе. Но аз съм убеден, че можем да намалим вредите. Никой не е перфектен. Просто трябва да направиш най-доброто, което можеш и да можеш да продължиш напред, когато се налага.
Освен с Radix, в какви други проекти или колективи участваш в момента?
Аз съм член на колектива и съсобственик на Red and Black Café, където работих в продължение на 3 години. Ние сме анархистко, самоорганизирано от работници изцяло веган кафене в югоизточната част на Портланд. Домакини сме на много събития като прожекции на филми, четения, музикални концерти и презентации на активистки групи, радикални писатели и други подобни неща. Това място е едно от най-вдъхновяващите за мен, откакто се преместих в Портланд. Чувствам се наистина щастлив да се срещна с всички тези хора там, както работниците, така и клиентите.
Аз съм също и член на портландския клон на IWW (Industrial Workers of the World), радикален работнически синдикат, който съществува от 1905. Заради многото работа с Radix съм доста зает напоследък, така че нямам време да се занимавам със синдикализма, но все още съм поддръжник.
Обикновено правиш неща за събития като Portland Zine Symposium. Колко важно според теб е да има анархистко присъствие на подобни събирания като това?
Много важно! Може да греша, но изглежда много издатели на зинове са доста аполитични. Повечето неща, които виждаме са ръчно направени зинове и комикси, в които има само някакви глуповати неща. Няма лошо в това; На последния Zine Symposium имах само два зина – главно защото бях затрупан от работа! – и двата бяха комикси. Но според мен е важно да имаме радикално присъствие на подобни събития, защото това ти дава шанса да се сближиш с хората, които може да се заинтересуват от твоята кауза, но са извън твоята “сцена”. Както казах по-рано, много хора вече практикуват анархизъм по някакъв начин, така че никога не знаеш кой може да те подкрепи. И във всеки случай, анархизма трябва да бъде достъпен; той не е някакъв вид измислица и утопия, става въпрос за схващането, че можем да живеем без господари, че можем да се организираме хоризонтално и процъфтяваме по начина, по който да процъфтяват и го правят другите заедно с нас, по истински егалитарен начин. Да проповядваш от олтара няма да те доведе до никъде. Така че излезте и говорете с хората!
Като фирма, която тъкмо започва, какви са най-големите трудности, с които се сблъсква Radix в момента?
Оборудването, за сега. Техниката ми се нуждае от толкова ремонти, абсурдно е. Мисля си, че ме прецакаха, когато си я купих! Като цяло, мога да се сетя за три или четири неща, които трябва да бъдат сменени или купени, защото липсват или не са както трябва. Трябва да вложа много пари за печатницата, за да бъде наистина функционална, но ако не успея да свърша толкова работа, че да спечеля тези пари, значи съм много преебан. Затова се включих за спонсориране в проект на Kickstarter. Надявам се да успея да прескоча това препятствие скоро. Имам предвид, това никога не свършва – дори новата, по-скъпа техника ще трябва да се поддържа и да се работи върху нея. Трябва да бъдеш едновременно печатар и механик. За жалост за мен, защото аз всъщност съм доста некомпетентен, когато става въпрос за механика. Предполагам, че трябва да се науча!
Някакви последни думи?
Моля, подкрепете Radix Media в Kickstarter! Опитвам се да събера $5 000 за ъпгрейд на оборудването и поправка на машините, така че да мога да правя още по-добри неща за добри хора. В момента се опитвам да се справя с всички заявки за печатане, но е доста трудно с машина, която едва работи, както и да върша всички неща с подвързването на ръка. Искам да купя подвързваща машина и bookletmaker, което ще означава, че ще мога да печатам по 500 зина за три часа, вместо.. ъ.. три дена! Можете да отворите линка от тук:
Ако имате средства, моля ви обмислете възможността да дарите за този проект. Можете да заявите парите си чрез кредитна карта и ще бъдете таксувани само ако проекта успее да достигне лимита си. Ако нямате никакви пари, можете да помогнете като разпространите идеята. Кажете на хората, които познавате! Независими издатели и ъндърграунд печатари, които са толкова важни. Нека осигурим оцеляването си!
Контакт: radixmedia.org, [email protected]
