Mike XVX е акустичен изпълнител с послания за пълна свобода за хората, животните и природата. До момента на това интервю (есента на 2010) Майк е обиколил над 30 американски щата и 16 страни от целия свят със своята китара.
Какви бяха обстоятелствата, които те накараха да станеш пътуващ музикант? От колко време правиш това?
Свирил съм в много групи през годините, но никоя от тях не постигна нещо, а аз винаги се чувствах нечут и манипулиран от останалите членове. В моя роден град беше почти невъзможно да събереш хора за веган стрейт едж група и започнах постоянно да се чувствам незадоволен от музиката, която свирех и посланието, което прокарвахме с нея. Започнах да свиря акустична музика преди около 4 години и още от началото на този проект започнах да нося посланието за правата на животните/веганизма, трезвеността и радикалната защита на природата чрез „акустичната-пънк“ сцена; някои неща, които определено липсваха. Обичам животните и природата, обичам да пътувам и обичам да свиря музика, така че всичко си дойде на мястото. С изключение на няколко определени човека и групи, наистина не бях слушал особено много искрена акустична музика, която да е за нещо друго от повърхностни, нездрави интимни връзки или наркозависимост. Основната ми задача беше да разпространя веган стрейт едж етиките сред групи от хора, които според мен не са и чували за това по-рано. Като музикант имам изключителната привилегия да говоря за животните и природата, и се опитвам да се възползвам по добър начин от това.
[bandcamp width=100% height=120 album=583735915 size=large bgcol=ffffff linkcol=333333 tracklist=false artwork=small track=257472615]
Наскоро завърши дълги няколкомесечни турнета в Европа и Австралия, отиде в 16 страни, където представи своята музика. Какъв отзвук получи твоето послание и какви отговори получаваш като цяло? Каква е разликата от регион на регион?
Много хора идват при мен на концертите или ми пишат имейли и писма относно това как моята музика, литература или нещо, което съм казал от сцената, е оказало някакъв ефект върху тях. Не всички техни реакции са позитивни или в подкрепа на моите идеи, но по този начин се отваря възможност за диалог и провокиране на други хора относно неща, които може да не са осъзнавали за важни преди това; и според мен това е много важен елемент от моята музика и присъствие на концерти. Въпреки че съм имал предимно позитивни преживявания; в последните няколко години толкова много хлапета ми казват, че са станали вегани, започнали са да гледат критично на своя активизъм, започнали са да се придържат към трезвен начин на живот, започнали са да се идентифицират като анархисти или просто са ме видяли да свиря на живо и това е бил първия път, когато са чули за тези неща. Обикновено се опитвам да нося колкото се може повече литература с мен докато пътувам, така че винаги да има хлапета, които да си тръгнат от концерта пълни с неща, които да бъдат супер екзалтирани да прочетат или да залепят на стената в своята стая. Колкото до разликата от регион до регион, според мен най-добрите впечатления, които съм получавал бяха от това последно турне в Европа (2010, заедно с xTrue Naturex)… но има страхотни хлапета навсякъде, навсякъде се срещам с хора, които имат толкова много страст и отдаденост в борбата за пълно освобождение. Без значение дали ще облъча някой да стане веган и да чуе за веганството за първи път или просто ще поддържам огъня на вече изпечените активисти, всичко това е достатъчно да остана верен на този музикален проект.
Можеш ли да сравниш и отбележиш разликите между радикалните общности в Щатите и останалата част на света?
Не успях да видя много от радикалната общност в Австралия, но там срещнах хора, които ми споделиха част от тяхната перспектива за някои социални проблеми. Австралийците не се различават много от американците, а и имаме някои общи неща в исторически план, подобно отричане на историята и непреставащо потисничество, асимилация и изтребление на коренните индиански жители на континентите ни. Важно е да наблегна на физическия и културен геноцид над американските индианци и австралийските аборигени, защото толкова много бива заличено от учебниците по история и в езика ни. Колкото до расовата толерантност, чувствам, че Австралия е на нивото на САЩ от преди 40 години. Въпреки че, по мое мнение, самото говорене за „толериране“ на някаква малцинствена група само по себе си разкрива расови и полови предразсъдъци, да превъзмогнеш различията, е стъпка в правилната насока. Щатите създадоха прецедент за геноцид, асимилация, заличаване и отричане, които Австралия със сигурност следва ако няма хора, които да се противопоставят на нещата, в които са били индоктринирани да вярват. Беше невероятно да видя колко очевиден расизъм, сексизъм, хомофобия и видизъм имаше там, дори на пънк и хардкор концертите на „прогресивно“ мислещи групи, които свириха. Разбира се, тези неща съществуват и в американските пънк и хардкор сцени. Както и да е, ако видите някой във вашата сцена или активистка общност, който е очевидно расист, сексист или хомофоб, не позволявайте на този човек да се чувства комфортно! Запомнете, че се опитваме да изградим контракултура на това, което ни се представя от мейнстрийма, а пънк концертите, демонстрациите и пр. имат за цел да бъдат безопасни и отворени за толерантност места. Има много хлапета, които срещнах през тези два месеца, които активно се съпротивляваха и посочваха неравенството и дискриминацията, но често виждах как те се борят срещу това сами или сред много малка мрежа от съмишленици.
Що се отнася до Европа, съществува шумно възхваляване на европейския активизъм, а сега повече от всякога след бунтовете в Гърция през изминалата година. Според мен анархизма в Щатите се възприема повече като субкултурно течение, отколкото като сериозна заплаха и затова целта е да се вземе за пример „европейския модел“ на радикален активизъм. Инсурекционистите в Европа изглежда са много по-подготвени да предприемат действие и според мен това има много общо с тяхната история на съпротива срещу фашистки правителства. Има толкова много силни и нестихващи чувства от IIСВ и аз лично имам опит от това да бъда вербално (и почти физически) нападнат заради това, че сравнявам нацисткия Холокост с ежедневния холокост срещу животните. Въпреки че все още правя това сравнение, вече внимавам повече как го изразявам. Но Dropdead пеят: „In the United States alone, an animal is killed every 6 seconds in the name of scientific experimentation. A holocaust the likes of man has never known, taking place right before our very eyes.“ Ако се интересувате повече по тази тема, има книга, която се казва „Eternal Treblinka: Our Treatment of Animals and the Holocaust“ от Чарлс Патерсън и в нея той прави солидни тези, аргументи и сравнения. Честно казано е трудно да сравня европейския и американския активизъм. В някои отношения мисля, че активистите в Европа правят неща, които американците не правят, но е трудно да кажа доколко е по-силно движение. Според мен можем да вземем идеи и методи от почти всички социални движения и да ги приложим като наши.
Какви са някои от най-важните за теб преживявания, които си изпитал, когато си пътувал?
Това, което е наистина важно за мен е възможността да достигна до толкова много хора, когато съм на турне. Това последно пътешествие из Европа ме заведе в 14 различни страни на 46 концерта, там ние (с xTrue Naturex) свирихме пред общо 2 000 човека. Едно от най-интересните за мен неща беше да разгледам градовете в тези страни, където никога не съм бил преди това, както и да виждам хлапета да пеят заедно с мен, знаейки всяка дума от всяка една от моите песни! Беше невероятно колко ентусиазирани бяха всички, когато минавахме през техния град. Имахме разговори, учихме нови стратегии, надникнахме в техните животи, прегръщахме се, танцувахме, споделяхме истории.. просто всички неща, които ми дават сили да се развивам като личност и да остана верен на своите идеали.
Защо избра да използваш музиката като платформа за разпалване на промяна и дебат? Защо не по конвенционални подходи?
Защото израснах в пънк и хардкор сцената, първият ми допир до радикалните политически идеи беше чрез концертите, на които ходих и групите, които слушах. Изкуството може да бъде наистина мощно и експресивно, а музиката като цяло е нещо, което може наистина да влезе надълбоко в мен и да разпали чувства и емоции, които в противен случаи биха останали потиснати. На мен ми доставя удоволствие да свиря акустична музика, защото това ми дава възможност да се свържа с хората на персонално ниво, мога насилствено да наложа моите идеали, държейки някой за гърлото цяла нощ, но това няма да го накара да ги осъзнае… всъщност, така е по-вероятно да станат още по-малко отворени към нови неща, ако почувстват, че ставам авторитарен (разбираемо е). Така че основно се опитвам да направя живота си пример на моите вярвания и да споделям лични истории как анархизма, правата на животните, феминизма и трезвеността оказват положително влияние и ме променят към по-добро. По никакъв начин не изразявам несъгласие с традиционните или „конвенционални“ подходи, но музиката е нещо, в което се чувствам добър и ако не само служи за отдушник на моите емоции, но и също така помага на другите, тогава значи наистина е нещо, което си струва.
Какви според теб са границите на музиката в контекста на цялостната ефикасност на движението?
Не всеки възприема музиката по същия начин като мен и затова е нужен различен подход, за да отвориш очите на някого за жестокостите над животни. Някои хора възприемат нещата по-добре визуално, някои повече психическо.. Имам предвид, да свиря музика пред хора е просто едно въведение за това откъде идва тяхната храна, облекло, наука и забавления и как се произвежда. Всичко, което мога да направя е просто да ги накарам да започнат те самите да навлязат по-надълбоко и да започнат да се идентифицират с проблемите на нашето общество и цивилизация; дали ще предприемат необходимите стъпки за промяна зависи изцяло от тях. Може да бъде фрустриращо, защото нивото на неотложност е много голямо, когато знаеш колко животни умират всяка минута всеки ден и колкото повече чакаме, толкова повече животински и растителни видове изчезват от тази планета завинаги, но се опитвам да бъда колкото се може по-търпелив с хората и се опитвам да предложа начини за заличаването на тяхната предишна апатия и необразовани схващания. Понякога аз самият се чувствам ограничен, защото ми отнема толкова работа и отдаденост, за да буквам турнета, пиша музика и есета, записвам песни, издавам дискове и т.н., а чувствам, че мога да правя много по-конструктивни неща за животните от това да свиря тъпите си песни пред хора. Както и да е, освен музиката, ходя на демонстрации за правата на животните, подкрепям политически затворници, които са наши драги активисти за пълно освобождение, опитвам се да се боря с видизма и другите форми на потисничество по всякакъв начин. Въпреки че не съм задоволен от моето участие и мисля, че никой не трябва да бъде… винаги трябва да се питаме как можем да вървим напред като активисти.
Очевидно си част от веган стрейт едж движението. Каква роля според теб играе трезвеността в радикализма?
Мога да говоря с дни защо според мен трезвеността е правилното решение във всеки един аспект, но ще се опитам да бъда малко по-кратък и ясен. Има толкова много очевидни причини защо пиянството е пагубно за активистките и неактивистките общности, че ми се струва абсурдно всеки път да обяснявам на хората защо не пия и не употребявам наркотици. Толкова много движения за социална справедливост и потиснати общности са били разкъсани на парчета от наркозависимост и алкохолизъм, много често умишлено от правителството на Съединените щати. Черните пантери, антивоенното движение, Движението на американските индианци и много други, някога мощни групи, са били смазвани заради интоксикация или зависимост, които са унищожили техните ръководни клетки и са подкопали движението отвътре, оставяйки го уязвимо на дестаблизационните процеси, ръководени от американското правителство. Ако искаме да бъдем ефективни активисти се нуждаем да започнем от нашите собствени животи и всичко останало ще стане много по-ефикасно, а ако не се отдадем на изцяло трезвен начин на живот, то най-малкото да осигурим безопасни пространства за хората, които вземат решението да не участват в нарко-културата по време на събития и концерти. Всъщност преди няколко години излезе страхотен зин с името „Towards A Less Fucked Up World“ от Ник „Riotfag“, който смятам, че всеки трябва да прочете, трезвен или не.
На лично ниво, какви обстоятелства те накараха да водиш трезвен начин на живот?
Наркозависимост и алкохолизъм са неща, които безнаказано вилнееха из моето биологично семейство, но винаги е било лесно за мен да стоя настрана от тях. Израснах в насилствена и мъжки доминирана домашна семейна среда, където алкохолът беше причина за ескалиране или избухване на вече съществуващи отвратителни поведения и начини на мислене. По това време, за мен, алкохолизмът беше синоним на домашно насилие, съсипан брак, малтретиране на дете и пренебрежение към него, расизъм, хомофобия, сексизъм, видизъм и мъжка доминация; и това беше в такава голяма степен, че тези схващания останаха в мен за години напред. Дъхът на алкохол от нечия уста, когато се приближи до мен отключва вълна от ужасни спомени и чувства от моето минало… Не мога да понасям да бъда близо до хора, които изобщо пият, какво остава самият аз да пия. Не ме разбирайте грешно, не смятам, че всеки, който пие или използва някакви наркотици е потенциален изнасилвач или насилник на деца, но статистически голяма част от случайте на изнасилване или малтретиране на деца включват употребата на наркотици или алкохол по някакъв начин. Сега разпознавам тези поведения като вторичен продукт на социалните условия, но ще бъде просто направо невежо да игнорираме тези връзки. Смайва ме, че много хора всъщност се застъпват за наркотици и алкохол като позитивна част от техния живот; засилващи социалните им контакти, усилващи възприятията, отварящи съзнанието и пр. и пр. Тези хора са или селективно слепи или живеят в отрицание.
Основният лиричен фокус в твоите песни е за поробването на животните и борбата за тяхното освобождение. Защо?
Говоря за свободата на животните, защото чувствам връзка с тях, която е по-силна от тази, която имам с повечето хора. Всеки път, когато съм на турне мога да запомня всяко животно, до което се докосна, без значение дали ще мога да запомня имената на хората, с които ще се запозная. Не смятам, че борбата за освобождение на животните е повече или по-малко важна от тази за земята или свободата на хората, просто е нещо, което чувствам много по-лична връзка.
Гласовете и нуждите на животните масово не се взимат под внимание или просто биват игнорирани, заради това чувствам лична отговорност да говоря за тях и да се опитам да променя видисткото и антропоцентрично общество, чийто възгледи към тях са просто като към стоки. По мое мнение, хората, които се възползват и експлоатират други живи същества не са по-добри от изнасилвачите и насилниците на деца. Това може да звучи прекарлено екстремно за много хора, но ще обясня: хората, които печелят пари от страданието на животните непрестанно използват аргумента за „правото на по-силния“, когато искат да оправдаят своя бизнес или начин на живот. От тяхната перспектива, съществуването на животните се обуславя от утилизирането на тяхната козина, кожа или месо, и защото те възприемат тези животни като по-нисши от техния вид, те се чувстват оправдани да вземат от тях каквото си пожелаят и след това да се разправят с техния живот. Как това се различава от някой насилник на деца, при чието поведение виждам същите принципи към неговите или нейните жертви, за да задоволи личните си желания? Колко от нас познават жени, които са били сексуално насилени от мъже, които са научени да вярват, че хората с женско тяло са по-нисши от техния пол и затова трябва да се подчиняват на техните желания? Препоръчвам ви книгата „Sexual Politics of Meat: A Feminist-Vegetarian Critical Theory“ на Каръл Дж. Адамс за по-задълбочен поглед на паралелите между подчинението на животните и насилието срещу жени.
Друг аргумент от насилниците на животни е, че те просто се опитват да осигурят живот за себе си и своите семейства и не е задължително да им харесва да вършат тази работа. Значи, аз подкрепям работническите права до голяма степен, но трябва ли да подкрепям работещо човешко същество, което си изкарва прехраната от насилване, мъчения и убийства на живи, дишащи, възприемащи света същества? Виждал съм достатъчно записи със скрита камера на садистични и перверзни типове, които завират пръсти в анусите на пуйки на поточната линия, които прерязват вратовете на крави с вили, блъскат пилета в бетонния под, одират кожата на все още живи норки и удрят малки кученца, а хората вярват, че вероятно никой не може да бъде принуден и изкарващ прехраната си чрез такива отвратителни и извратени неща. Дори най-патетичните и безсърдечни хора не могат да издържат подобни образи без да бъдат афектирани.
Аз изпитвам само любов към тези животни, а с тази любов идва и болката, тъгата и гнева, виждайки как мислещи хора се отнасят към тях. Животните се нуждаят от хора, които да се борят на тяхна страна, така че аз ще остана с тях до край.
Музиката може да бъде чудесен катализатор за различни общности. Намирал ли си твоите изяви или музика за такъв катализатор на диалог между различни социални движения или общности, които могат да намерят нещо в твоята музика?
Моите възгледи за анархизма, феминизма, правата на животните, защитата на природата и трезвеността очевидно не са неща, с които всеки е съгласен; но дискутирането на тези неща ми позволява да свиря пред много различни групи хора. Мога да си спомня един концерт в Ню Мексико преди няколко години, в стая пълна с уоблита в памет на Юта Филипс. На повечето хора не им се хареса какво имах да кажа за природата и насилието над животни, но имаше няколко човека в тълпата, които дойдоха при мен по-късно и ми благодариха за това, че съм обърнал внимание на тези теми. По никакъв начин не смятам, че моето присъствие е достатъчно да обединя различните социални движения, но дори само хората да напуснат шоуто афектирани с тотално несъгласие по някой въпрос, това е нещо, което означава, че най-малкото могат да прекарат време да направят независимо проучване по темата и вероятно да намерят нещо общо с това, което искам да кажа. Искам да подхождам отворено и приятелски към хората на концертите и другите събития, с надеждата хората да могат да хванат нещо от това, което искам да изразя, ако разбирате какво искам да кажа.
Една от темите в твоето творчество е за цивилизацията като епицентър на доминацията. До каква степен виждаш цивилизацията като виновна за несправедливостите по света? И както следва, какво мислиш за анти-цивилизационните идеи и как трябва да изглежда съпротивата?
Цивилизацията, в нейната настояща манифестация, не може да съществува без експлоатация. Няма значение дали се отнася за експлоатация на хората, природата или животните. Всички сме част от същия цикъл и когато живот започне да изчезва се стига до верижна реакция и още много жертви. Убиваме хищни животни до степен, когато тяхната плячка ще достигне свръхпопулация и ще наруши баланса на екосистемата, убиваме пчели с антените за мобилните си телефони, така че те не могат повече да опрашват растения, отравяме въздуха, който дишаме, с фосилни горива и промишлено животновъдство, ние сме част от процеса по унищожаване на живота в океаните чрез индустриалните методи на риболов и замърсяване на водите, правим извинения за деструктивното си поведение и излизаме със смешни и наполовина премислени планове да направим живота си по-„зелен“ и „устойчив“. Цивилизацията никога не може да е устойчива и тя се разпространява над Земята и ще изконсумира всеки природен ресурс, който тя има.
Нямаме много алтернативи за този начин на живот, дори Тед Казински (Унабомбера), живеейки на ръба на цивилизацията в Линкълн, Монтана, не можа да избяга от цивилизацията, затова той се опита да унищожи самолет след като ги гледа как прелитат над неговото убежище. По никакъв начин не искам да кажа, че анти-цив активизма трябва да изглежда така, нито искам да кажа, че Казински е активист, но той е пример, чрез който можем да се опитаме да контекстуализираме ситуацията, в която живеем в момента (Пояснение: Не искам да накарам никого да тръгне по неговите стъпки). Също не искам да кажа, че опитите да бъдем по-устойчиви не трябва да бъдат предприемани, защото всичко, което отпуска задушаващата хватка, в която сме хванали нашата Земя, дори и в най-малка форма, трябва да бъде сериозно обмислена. Инсталирайте системи за събиране на дъждовна вода в домовете си, вижте за изхвърлено растително олио от ресторантите като алтернатива на горивото в колата ви, не използвайте и не яжте неща, опаковани в пластмасови кутии, подкрепяйте малки, органични и местно произведени неща или тръгнете по лудитския път и започнете да унищожавате новите технологии, където ги видите. Във всеки случай краят наближава и трябва всички да се научим да живеем и да направим живота малко по-лесен за планетата и животите, които живеят на нея до момента, когато този край наистина дойде. „Земята не умира, нея я убиват. И тез’, които я убиват имат имена и адреси.“ – Юта Филипс
Радикалната екология и освобождението на животните изглежда функционират като две отделни разделени движения. Твоята музика изтрива тези граници; Правиш ли разграничение къде свършва защитата на природата и къде започват правата на животните?
Не, аз не правя разграничения между двете. Както казах по-рано, нито животните, нито природата могат да съществуват едни без други, така че според мен двете движения трябва да бъдат по-единни, отколкото са в момента. За съжаление не виждам много вегани на демонстрации, които не са свързани с правата на животните, това е много жалко и наистина разочароващо. Хора, които с цялото си сърце са против една форма на експлоатация трябва да подкрепят и борбата срещу другите форми на експлоатация, а другите пък отказват да осъзнаят, че всички същества на тази планета имат равно право на живот с останалите. Надявам се повече хора да започнат прогресивни дискусии и солидарност с другите социални движения в следващите години, защото определено не можем да водим тези битки разединени и сами.
Тези, които те познават лично знаят, че си начетен човек. Кои книги прочете наскоро или четеш в момента? Какво би препоръчал?
Наскоро завърших „Пушки, вируси и стомана“ на Джаред Даймънд и „Хълмът Уотършип“ на Ричард Адамс. И двете книги оставях настрана и се канех да прочета от много дълго време, но силно ги препоръчвам да ги прочетете по-скоро. Също бих препоръчал на хората да прочетат книгата на Кийт Ман „From Dusk Till Dawn: An insider’s view of the growth of the Animal Liberation Movement“, която е изключително силна и въздействаща. Изчетох я цялата за 3 седмици докато бях на турне в Европа. „Feminism is for Everybody“ на Бел Хукс пък беше моето въведение във феминистките теории и оказа голямо влияние върху мен, за да почна да се идентифицирам като феминист, препоръчвам също така и всичко друго, което тя е написала. „Sober Living for the Revolution“ на Габриел Кун е страхотна колекция от интервюта и есета за стрейт едж като радикално социално движение, а не просто социална клика, доминирана от бели и апатични мачовци. Както споменах по-рано, „Towards A Less Fucked Up World“ от Ник „Riotfag“ е прекрасен зин за радикалната трезвеност, който ви препоръчвам, ако успеете да си го намерите. За анти-цив неща препоръчвам журнала „Species Traitor“ на Кевин Тъкър и автори като Дерек Дженсен и Джон Зерзан.
Какво продължава да те вдъхновява, музикално или друго?
Понякога докато съм на турне виждам музиканти, които напълно ме смайват и ми махат главата с нещата, които правят. Чувствам се толкова вдъхновен (и донякъде засрамен) от хората, които просто така от нищото се хващат с нещо и са толкова креативни и оригинални. Често трябва да изгледам някои ужасни групи тук и там, преди да дойде някоя наистина добра, но се случва и да отида на концерт, където нямам думи да опиша всяка една група. Просто осъзнавам, че няма лимити пред изкуството и музиката, и това е достатъчно за мен да продължа да търся по-надълбоко в себе си и да манифестирам моите собствени артистични пориви. Използвайки ги разбира се като отдушник на моите собствени фрустрации на персонално и политическо ниво, и с надеждата да дам нещо позитивно и разпаля желание за действие у другите.
Вярваш ли, че да си gluten-free веган (да не употребява глутен – житен протеин) е политически избор?
Виждам как лесно може да се определи като такъв, но според мен всяко наше действие по посока начина на живот и диета може лесно да се рационализира като политическо. Колкото до глутена, отначало реших да спра да го консумирам, защото според мен пшеницата и другите съдържащи глутен житни култури са символ на колониализма и заличаването на коренните американци. Също така научих, че индианските култури никога не са употребявали житото по този начин; откакто процесът на обработка и смилане на пшениченото брашно е станал интензивен труд те никога повече не са се занимавали с това. Дори потомците на хората, които са живяли в Златния век, които са сред първите хора, които са започнали да обработват земята не са успели напълно да се адаптират към преработването на глутена. „Пушки, вируси и стомана“ на Джаред Даймънд е прекрасен анализ на това как напредналите култури са доминирали над останалите и чертае много точно как земеделието поставя основите на заличаването на коренните култури.
На лично ниво, на мен ми пука за физическото и менталното ми здраве, така че се опитвам да взема мерки да ги поддържам. Глутенът е ад за храносмилателната система, прави те летаргичен, защото тялото ти използва прекалено много енергия, за да го преработи. Лично за мен той беше и източник на алергии, когато го консумирах. Не е трудно да премахнете от менюто си тези храни, съдържащи глутен, а веднъж направите ли го, ще осъзнаете колкото по-добре се чувствате без присъствието му в храносмилателната ви система, няма да поискате да се върнете към стария режим отново.
Някакви последни думи?
Грижете се за приятелите си, борете се за пълно освобождение и GO VEGAN!
