Ето едно упражнение, което да пробваш у дома. Ще ти е нужeн единствено работещ секундомер или някакъв часовник, който просто да отмерва не само часовете и минутите, а също и секундите.
Преди да започнеш се настани на удобен стол и си разпусни дрехите. Сега наблюдавай стрелката, която отмерва секундите, обикаляйки около целия циферблат. Опитай се да си представиш момента на твоята смърт—може би след десетилетия далеч в бъдещето, а може би само след няколко години или дори месеци.
Изчакай стрелката да достигне до края и да започне да отброява минутата отново—гледай на тази минута като на една минута от твоя живот. Сега си представи как часовникът отброява минутите на живота ти до момента на твоята смърт. Опитай упражнението отново, представяйки си момента на смъртта след няколко десетилетия, след това го пробвай, представяйки си го след една година, после след един месец, следващата седмица, тази вечер!
В крайна сметка, никога не знаеш кога ще се случи. Сега започни да следиш стрелките за часовете и минутите. Какво правеше преди 24 часа по това време? А преди 48 часа? А преди една минута? Какво ще правиш след една седмица по това време? Представи си, че смъртта ти ще настъпи след една седмица! Помисли добре—ако знаеше, че това наистина е така, какво щеще да правиш точно в този момент. Какво щеше да правиш по това време утре? Повтори тази стъпка от упражнението, представяйки си, че този път денят на смъртта ти ще настъпи след една година. Променя ли това нещата в твоите мисли какво ще правиш днес или утре, ако знаеше датата на смъртта си? Сравни нещата, които си вършил през последните 24 часа с тези, които щеше да си свършил, ако си знаел, че ще напуснеш този свят след месец или година. Сравни и нещата, които си свършил за последния месец, година или дори десетилетие, ако щеш с тези, които щеше да направиш ако знаеше, че точно днес до края на дните ти щяха да остават 30 дни или 12 месеца. Колко по-различен щеше да е живота ти, ако знаеше датата на наближаващата ти смърт. Щеше ли да си готов да умреш след месец или година, живял досегашния си живот по този начин?
Всъщност, повечето от вас, които сега четат този текст и участват в това упражнение, ще живеят още много години и десетилетия. Но все пак—погледни отново стрелката върху часовника, отброяваща секундите. Проследи как описва изминалите минути, отброявайки и тези, които ти остават до края—тези, които ти се изплъзват.
Дали наистина живееш живота, който искаш да живееш? Живееш ли този живот, в който всеки един момент от миналото можеш да погледнеш и запомниш доволен от себе си, ако внезапно си осъзнал, че той е на път да свърши. Живееш ли живот, в който всеки един момент е вълнуващ и запомнящ се—всяка една минута е пълноценно прекарана? Ако отговорът ти е не, замисли се какво можеш да направиш през времето, което все още ти остава (колкото и да е то)—да превърнеш живота си в това, което ти се иска да бъде. Защото всички ние имаме само определено време живот на този свят и трябва да го използваме, имайки това в предвид.
Ако откриеш, поглеждайки назад, че си прекарал години от живота си, живеейки без да обръщаш внимание на смъртта—не се учудвай—това не е необичайно. Това е така, защото нашето социално-културно обкръжение не ни окуражава да мислим достатъчно за границите, които природата е наложила на живота ни. Смъртта и годините са отречени и скрити настрана, като че ли са нещо страшно и неудобно.
Старите хора в обществото, биват скрити в старчески домове—като прокажени, поставени в колония за прокажени. Билбордовете, снимките от списанията и рекламите по телевизията, които виждаме на всяка крачка, ни показват само здрави мъже и жени в техните младини. Гробищата, които някога са увековечавали мъртвите и са запазвали място за тях в спомените на живите, сега са забравени в изоставени квартали, обрасли в трева. Когато човек умирал преди, ритуалите отбелязвали празненството на неговия живот и напомняли на надживялите го за човешката смъртност, а сега са често считани за истинска неприятност.
Смъртта е неучтива и неудобна, считана за лош церемониал, защото за нея няма място в днешния забързан свят на корпоративно оедряване и невъобразимо консуматорство. Ако се спрем и се замислим върху това, може би ще открием, че когато осъзнаем границите на своя живот, ще озъзнаем, че да живееш с телевизионните комедии и доброто си обществено положение изглежда много по-маловажно, отколкото си мислил пред това. Нашето културно затишие към човешката смъртност ни кара да забравяме колко много значат личните моменти от живота ни—моментите, които всъщност са нашия живот. Задължен си да прекарваш безброй часове, стоейки пред компютърния екран или вършейки рутинна работа—часове, които в поглед към миналото би прекарал разхождайки се по плажа с любимия човек, готвейки вкусотии на децата си или приятелите, пишейки поезия или дори пътувайки на стоп в чужбина! Истината за нашата бъдеща смърт не е лесно да бъде приета за никого, но със сигурност е по-добре да я обмислиш сега, а не на стари години, когато ще съжаляваш, че не си го направил по-рано, но ще е вече твърде късно.
Съвременното обществено отрицание на смъртността има по-дълбока значимост, отвъд предназначението му за отговор на нашите страхове от смъртта и избирателната му заслепителна способност да запазва затворническото ни обществено положение.
То е знак на нашата нестихваща борба за избягване от кръговрата на природата и установяване на неестествена неизменност в света. Човешката ни смъртност е стряскащо доказателство, че нямаме контрол върху всичко и ако бързаме да отхвърлим това и не го приемем и започнем да живеем с него—медицинските (научните) експеременти и изследвания няма да ни помогнат с нищо. Струва си да се запитаме дали изобщо е наложително да се правят такива неща. От самата зора на модерната цивилизация, човекът жадува за доминация, не само над света и другите хора, но и за такава над сезоните и дори над времето. Този човек говори за вечното великолепие на нашите богове и империи, проектирайки градовете и корпорациите да съществуват във вечността. Строи паметници и небостъргачи, които възнамерява да стоят завинаги там, като свидетелство за неговата победа над времето. Но тази победа може да бъде постигната само на определена цена, а тази цена е прекалено висока. Щом нищо не си отива и не умира, нищо не ще идва и нищо не ще се ражда; така че света, който създаваме ще бъде статично стандартизиран свят, който не ще крие никакви изненади за нас. Ще е добре, ако внимаваме да не осъществим тази наша най-мрачна мечта, създавайки такова въображаемо място, където всичко би било от лошо по-лошо; един замръзнал свят, в който никой никога няма да се страхува от смъртта, защото всеки ще съществува завинаги и никой няма да живее за себе си—за мига.
