Point Of No Return (1996-2006) бяха бразилска метълкор група, която е станала емблематична за веган стрейт едж сцената в цяла Южна Америка. Отдавна исках да напиша нещо за тях и в крайна сметка преведох това интервю с тях, излязло през 1998 г. в английския VSXE зин Abstraction Zine на Мартин Робинсън (Vegan Uprise).
Point Of No Retun е име, което едва сега започва да става известно. Можете ли да ни кажете нещо повече за бандата?
Маркос: Point Of No Return е веган стрейт едж банда от Сао Пауло, Бразилия, заедно сме вече от година и половина. Бандата се сформира от трима от членовете на Self Conviction, които искаха да направя нова, по-агресивна и милитант банда, която да наблегне на социо-политическите послания. Имаме песни в компилацията „Voices: a portrait of Sao Paulo hardcore“, в която са включени и другите три веган едж групи от Сао Пауло: Newspeak, Sight For Sore Eyes и Self Conviction, скоро ще имаме и мини-CD, което ще излезе за Catalyst Records от Щатите.
Какво целите основно с това да направите музикална група заедно?
Маркос: Нашата група съществува като средство в борбата за освобождение на животните, човешките права и против системата, която поробва, опресира, измъчва и унищожава животи и природата. Тази група е начин да представим пред хлапетата в общността някои важни идеи и въпроси, които наистина ни засягат като човешки същества. Живеем в страна от Третия свят, в една от най-разграбените части на планетата и се сблъскваме с едни от най-жестоките форми на потъпкване на човешките права и експлоатация, така че нашето послание е фокусирано главно върху човешките права и борбите на хората от Третия свят за социална справедливост, но освен това се опитваме да популяризираме доколкото е възможно веганизма, както и важността и ползите от живота без дрога. Има толкова много стрейт едж банди, които нямат никакво послание или се имат за „авангард”, имайки изключително ограничено познание за случващото се по света, докато борбите на хората в най-бедните части на света биват напълно пренебрегнати. Определено искаме това да се промени. Ние искаме стрейт едж да бъде политически инструмент, искаме хардкор общността да бъде място, където хората адресират социални въпроси и предприемат истински политически действия, дори ако това достигне до много тесен кръг от хора и е далеч от това да бъде начална точка за революция.
Наскоро записахте нов материал за Catalyst Records, можете ли да кажете нещо повече за концепцията на песните?
Маркос: Записахме 4 нови песни преди няколко месеца и Catalyst ще издаде 7” с новите ни неща и мини-CD с песните от компилацията “Voices” и една нова песен. Въпреки това имахме много проблеми със записите и не сме особено доволни от тях, затова помолихме Кърт да издаде само мини-CD с нашите стари песни и само една нова. Както и да е, новите неща ще се появят в различни компилации. Нашето мини-CD ще излезе скоро.
Какво послание се стремите да разпространите чрез текстовете си?
Маркос: Нашите нови песни:
“Tools” е за насилието срещу селяните и тяхната съпротива срещу аграрната реформа в Бразилия. Едрите земевладелци владеят около 46% от обработваемата земя и те сформират наемни парамилитарни отряди, които да репресират, отвличат и убиват селяните-земеделци, които са членове на MST – бразилското движение на обезземлените селяни, които окупират оставени необработени земи и се опитват да си върнат земите. Има много конфликти между селяните, полицейските части и професионалните убийци от парамилитарните части, тези конфликти винаги ескалират в кръвопролития. Хиляди селяни са били убити в последните 30 години.
This system must be overthrown – It has chained our hands.
An elite still rules the country – They own the land.
Greedy and corrupt bastards imposing fear in the fields.
Defenseless rural workers – Millions have already been killed.
Years of poverty.
Our rights have been taken away.
Worthless politicians have ignored social decay.
Years of slavery.
Our needs have been denied. Landlords’ power and dominance are multiplied.
They’ve built the fences. Separation from our misery.
They’ve set the boundaries. Prevention from equality.
Militias are formed to protect their possession.
Only militancy can end this form of oppression.
Clench your fists! A real war in the fields exists.
Clench your fists! A real war exists.
A march to strike down every single oligarchy.
An occupation to free the helpless from tyranny.
Organize, revolt, show them the tools of liberation.
Destroy the oppressive empire.
Agrarian Reform. Revolution.
“Five Years” е относно един от най-сериозните проблеми по отношение потъпкването на човешките права тук в Бразилия, а именно полицейската бруталност (полицейските сили тук в Сао Пауло и Рио де Жанейро са сред най-бруталните в света). Всъщност тази песен е за убийството на 111 невъоръжени затворници в затвора на Сао Пауло, след като полицейските отряди за борба с безредици реагират брутално на избухнал затворнически бунт. Тази касапница се случи преди 5 години и все още никой не е подведен под отговорност.
It’s been five years, but my eyes won’t ever forget
the crime, the injustice…. the bloodshed!
Victimized – no chance to live a decent life.
Rights – only a dream.
Drowned in a sea of misery – no social opportunities to survive-
one more desperate scream.
Sentenced, isolated, locked up. Unable to defend themselves from captivity.
Humiliated, degraded, brutalized… murdered by your unfair society.
Confusion. Election day. Political interests declared war on the helpless.
Harassment. Abuse. The gates were opened to destroy the hopeless.
The state’s killing machine was once again ready and free to kill.
Perpetrators of an everyday chaos ignored by media’s view.
There was no resistance. Inmates only begged not to die.
Naked on the floor. Guns and bullets silenced their cries.
Burning bodies – Blood spilled on walls.
Burning inferno – 111 had to fall.
It’s been five years, but my eyes won’t ever forget
the crime, the injustice…. the bloodshed!
It’s been five years, but this brutal genocide is still alive
“So Close And So Far” е относно индонезийската инвазия и окупация на Източен Тимор, която естествено беше възможна благодарение на военна и дипломатическа помощ от страна на Съединените щати. Една трета от населението на Източен Тимор е избита от 1975 насам и това определено е едно от най-големите зверства на века.
Language, customs… Liberty lost.
Rights stolen… Indonesian invasion.
They watched their culture be killed far from the world’s attention.
No commies have taken power, so there was no US intervention.
Money has replaced human lives, reflecting a greedy and dirty obsession.
Few people can hear their desperate cries.
Media have covered people’s eyes hiding the truth, ignoring the real situation.
Economic power still controls the information.
Multinational companies support the new holocaust.
The few dollars spent on their products don’t show their real cost.
Only Pol Pot in the papers. „Genocide for the communist crap“.
Once again, „America“, you are responsible for millions of deaths.
So close to and so far from East Timor.
For the sake of the weapon traffic expansion.
For the sake of the oil market expansion.
Robbery – Assassination – Violation of human rights.
One third of the whole population has already been sentenced to death!
How many more lives will be lost till the United Nations start facing these facts?
East Timor – a country that fights to be free.
Stop the imperialist march now!
We want them to live in peace!
So close to and so far from East Timor
“Heritage” е за съдбата на Африканския континент след векове на европейски колониализъм.
The Congress was in session – freedom and mastery to decide
where they would set the boundaries and confines.
Artificial countries – They arranged the territory.
Natives’ lives taken away for economic glory.
Money ruled – that’s not surprising.
Exploitation and cruelty set their Empire’s rise.
Black people seen as whites’ property.Oppression throughout years of painful slavery.
The heritage of European colonialism
A continent destroyed by tribal antagonism.
Civil wars bringing starvation and diseases.
Independence only meant the end of an imposed peace.
Hostile people once forced to live side by side.
Now they’re free (to fight and die).To end the chaos that the European power has made
A high price innocents are gonna pay.
Bloody ethnic wars with no end in sight.
As usual white hands are behind the genocide
The world watches it through guiltless eyes
Cold-hearted in front of Africa demise
Лично аз не съм добре запознат с политическата ситуация в Южна Америка. Какво се случва там в момента?
Фред и Маркос: Латинска Америка общо взето е задния двор на Щатите. Всички страни от Латинска Америка и Третия свят са тотално зависими от американската политическа и икономическа мощ, която до съвсем скоро подкрепяше военни хунти и диктатори в почти всички от тези страни. С цел да наложи своята политическа и икономическа доминация върху целия континент, САЩ подкрепяше и финансираше тези диктатори с извинението, че се бори срещу “комунистическия терор”. Тези военни хунти в Латинска Америка си служеха с мъчения, затвор и репресии за всички народни движения, които се опитат да изразят своите политически искания и възгледи. Милиони са били убити и измъчвани, освен всички други груби нарушения на човешките права. В момента няма вече “комунистическа чума” срещу която да се борят, но нещата не изглеждат много по-различно, тъй като всички латиноамерикански страни са задушени в икономическата хватка на САЩ, мултинационалните корпорации, МВФ, Световната банка и СТО, които успешно налагат неолибералния ред и оставят бедните хора да тънат в изключителна социална нищета. Въпреки това съпротивата съществува и борбата срещу неолиберализма и неговите унищожителни ефекти става все по-силна. Можем да споменем EZLN (сапатистката освободителна армия) и MST (движението на бразилските селяни без земя) като едни от най-силните народни движения срещу неолиберализма и за социално равенство в Латинска Америка, подобни народни движения започнаха да се организират и в страни като Чили, Перу, Аржентина и др.
Чувал съм за някои групи за социална справедливост и човешки права в Бразилия. Участвате ли в някои?
Маркос: Много работа бива свършвана от организациите за човешки права, като Либертарна теология или Амнести Интернешънъл и др., но ситуацията тук е все още зле. Броят на жертвите на полицейска бруталност или на парамилитарните сили, сформирани от бивши ченгета расте трагично, както и броя на арестуваните политически активисти, чиито арести и присъди са мотивирани само от политически причини. Ние организираме хардкор концерти за събиране на финансови средства за някои организации за човешки права, някои от нас са членове на грасрутс организация в подкрепа на бездомни хора, освен това сме част и от бразилската мрежа за подкрепа на EZLN, която беше сформирана наскоро.
Не искам да правя обобщения, но изглежда наркотиците винаги са били огромен проблем в Латинска Америка (поне така съм чел). Наистина ли са такъв голям проблем? Наистина ли има толкова много насилие, убийства и т.н.?
Фред: Живеем в наистина голям град с 12 милиона души население, така че, както във всеки друг голям град по света, проблемът с наркотиците, легални или нелегални, е реалност. Сао Пауло има един от най-високите проценти на улично насилие в света, а голяма част от тези прояви са дело на бедни хора, които са ги извършили под влиянието на алкохол или дрога. Често алкохолът води до боеве в кръчмите и клубовете, насилие между съседи, насилие от ревност и т.н. Освен това всеки може лесно да сдобие с оръжие. Освен зависимостта си към алкохола, бедното население е доста привлчено от крек, което е още по-унищожително. В някои части на града можете да видите много млади момичета, които проституират само за да изкарат пари да си купят крек. Няма почти никаква социална политика в подкрепа на бедните и бездомните хора по улиците, защото крека е дрога, която може да убива много бързо и е в интерес на консервативните кръгове в обществото, които искат “неудобните” социални елементи сами да се унищожат.
Бразилия не произвежда кокаин, но е главният път за Европа и САЩ. Всичко се извършва със знанието на официалните “упълномощените” и корумпираните политици чрез транзакции за милиони долари, които остават скрити за обикновените хора. Има насилие, свързано с наркотиците, но хората, които в медиите са показани, че биват преследвани от полицията не са истинските наркобосове, а бедни хора, които са станали дилъри като начин за оцеляване. В Рио де Жанейро например, местните и световните медии обръщат голямо внимание на малките гангстерски групички и насилието между различните дилъри, но това не е лицето на истинските картели, които играят на едро. През 80-те и 90-те американското правителство обяви “война срещу наркотиците”, като лицемерен опит да спре потока на наркотици от Латинска Америка в Щатите. Ироничното нещо е, че е всеизвестен факт как наркотрафика в Южна Америка и Югоизточна Азия е създаден от ЦРУ през 60-те и 70-те години, тъй като наркотиците са били удобни на тези страни да се “настроят” към външната политика и икономика на Щатите. Същата администрация, която сега обявява войната срещу наркотиците в Америка, оправдава огромни инвестиции във военнопромишления комплекс и осигурява военни интервенции в някои страни от Южна Америка, където крайно-леви партизански групи са заплаха за американската доминация.
Какво ще кажете за движението за правата на животните в Бразилия? Има ли много вегани/вегетарианци в Бразилия? Лесно ли е да се води такъв начин на живот?
Маркос: За съжаление движението за правата на животните е много слабо тук. То е почти непознато за повечето хора в Бразилия, а в хардкора е основно ограничено в стрейт едж сцената. Ние пишем и разпространяваме литература, организираме протести и нашите опити получават някаква публичност от медиите, което е чудесно, но все още сме далеч от това да достигнем до повече хора. Заради ужасните социални проблеми е много трудно за повечето хора да възприемат изцяло посланието за освобождение на животните. Хората се сблъскват с много проблеми и не смятат веганството/вегетарианството за важен елемент от тяхната борба, повечето политически мотивирани активисти не възприемат правата на животните за толкова важни, колкото социалните проблеми на хората. Това видистко отношение е разбираемо, защото това е цял социален и културен проблем. Определено не е лесно да говориш за права на животните и веганство в страна, в която хората умират от глад. Сега хората от нашата сцена се опитват да се организират в нова грасрутс група за правата на животните, която да бъде по-добре организирана и в нея да влезат хора и извън стрейт едж сцената. Колкото до това да си веган/вегетарианец тук, веднъж щом станеш веган от известно време започваш да имаш мотивация и да си убеден, че всичко е лесно и го правиш защото трябва. Но да си веган в Бразилия не е много практично по отношение на продуктите, които може да намериш в Европа или Щатите, но нещата започват да се оправят.
Как гледате на: а) милитант активизма и прякото действие; б) нарушаването на закона и освобождение на животни?
Маркос: Трябва винаги да се опитваме да образоваме и говорим с хората, разпространяваме литература, организираме демонстрации и т.н. Въпреки че тази система ни води нас, животните и нашата планета, към упадък, на който мирните протести не могат да попречат изобщо. Така че ние вярваме и в милитант интервенциите, било то в борбата за социална справедливост срещу олигарсите, които държат обработваемите земи в Бразилия или в лабораториите, горите, фермите и т.н. за спасяване на животните чрез преки действия, икономически саботаж на техните експлоататори и т.н. Смятаме, че никога не трябва да се отказваме от комуникацията и преди всичко хората трябва да осъзнаят проблемите като експлоатацията на животни, актовете на гражданско неподчинение и нарушаване на несправедливи закони е важна част от борбата, защото силните действия са изключително необходими за постигането на социална и политическа промяна и справедливост.
Какво можем да очакваме от Point Of No Return в бъдеще?
Маркос: Един от нашите вокалисти напусна, защото е в още две други групи и иска да се концентрира върху тях, така че сигурно ще си намерим нов вокалист. Освен това Кърт ни предложи да издадем цял албум за Catalyst Records, което е чудесно, ще започнем да пишем нови песни съвсем скоро. Ще се опитаме и да направим няколко концерта в Европа следващата година (бел. – 1999).
Нещо за финал?
Маркос: Искаме да ти благодарим, Мартин, за интервюто и да благодарим на Catalyst и всички наши приятели от Щатите и Европа за подкрепата. Образовайте се, вървете напред и използвайте стрейт едж като оръжие срещу апатията, в противен случай всичко ще остане просто спектакъл, който пасивно гледа отстрани. Преди всичко, запомнете, че хардкора е жив и в Южна Америка и тази общност не е ограничена само в Европа и Щатите. Мир.
Point Of No Return XVX
